Решение № 153 от 15.05.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр. Димитровград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д.ва като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100854 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл.341 от ГПК – за делба на недвижим имот и движими вещи.

Ищецът Г. Ж. Т. твърди в искова молба, че заедно с ответниците П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в с.К., община Д., ул.“И.В.“ № **, а именно: УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна сграда- №1 по скица, ведно с построените в имота сграда №2- масивна, представляваща гараж с площ от 24 кв.м., масивна сграда №4, представляваща склад с площ от 4 кв.м., Паянтова сграда №3- лятна кухня и навес, при граници: Д.Н., А.К. и Д. К.. Посочва, че през 1991г. общите наследодатели на страните- Ж.Н.Д. и Ж.К.Д.- родители на ищеца и нейния брат, прехвърлили на сина си К. Ж. К. /наследодател на ответниците/ в брак с първия ответник, собствения си недвижим имот срещу задължението да поеме гледането и издръжката им. Ответниците били наследници на брата на ищеца- К. Ж. К., б.ж. на Д., починал на 11.10.2019г. Сделката била обективирана в Нотариален акт №24, том V, д.

№1266/27.09.1991г. Със съдебно решение, постановено по гр.д.№1406/2020г. на РС-Димитровград, договора за гледане и издръжка бил развален до ¼ ид.ч. от поземления имот: Дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда. По силата на това съдебно решение ищецът била собственик на ¼ ид.ч. от УПИ ІІ-93 целия с площ от 830 кв.м. и от построената в него жилищна сграда №1 по скицата. Извън така посочената сграда, в имота имало още две масивни постройки по скица с №2 и №4, една паянтова сграда с №3 и навес.

Те не били предмет на сделката, като собственици на същите били наследодателите на страните Ж.Н.Д. и Ж.К.Д.. Тези сгради били незаконни, но можели да бъдат предмет на делбата, като по отношение на тях идеалните части трябвало да бъдат: ½ ид.ч. за ищеца и ½ 1 ид.ч. за ответниците, като наследници на К. Ж. К.. Отделно от това в имота имало движими вещи, закупени от общите наследодатели, които също трябвало да бъдат поделени при квоти ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за тримата ответника. Въпросните движими вещи били дървен материал, качествен за строителство и съхраняван правилно, а именно- дървени греди 8 см. по 8 см. с дължина 4 метра, 110 броя до обора; метал- арматурно желязо ф.0,8 см. до обора, 2 тона, арматурно желязо в гаража с ф.0,8см, около 2 тона; тухли четворки около 2000бр.; тухли единички- пресовани, около 2000бр.; бетонни керемиди около 800 бр.; талпи с размери 180мм по 40мм дебели и 4 м. дълги, наредени на 5 реда с височина 1,80м, всичко това закупено приживе от двамата общи наследодатели.

Поддържа, че първия ответник не допускала ищеца до имота, като не можели доброволно да разрешат спора относно движимите вещи, както и поземления имот.

Иска съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния поземлен имот в с.К., община Д., а именно: УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна сграда- №1 по скица, при квоти ¼ ид.ч. / 2/8ид.ч./ за ищеца, 4/8ид.ч. за П. П. К. и по ¼ ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.. По отношение на сградите с №2, №3 и №4 и навес, при квоти ½ ид.ч. / 3/6 ид.ч./ за ищеца и ½ ид.ч. общо за тримата ответници или по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. При същите квоти да се допусне делба и на гореописаните движими вещи, находящи се в имота.

Ответникът П. П. К. представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че не оспорва, че УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна сграда- №1 е съсобствен между страните при посочените квоти. По отношение на построените в същия имот сгради с №2, №3 и №4 и навес не оспорва, че са съсобствени между страните, но възразява срещу посочените от ищеца квоти. Счита, че въпросните сгради са приращения към УПИ ІІ-93, представляващ дворно място и с изповядване на сделката през 1991г. собствеността върху тях била прехвърлена на покойния съпруг на ответника, който ги е придобил в режим на СИО. Тези сгради, макар и самостоятелни, имали обслужващо предназначение и служели на жилищната сграда. С оглед на това, счита ,че въпросните сгради не следва и не може да се делят от УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна сграда- №1, като квотите за делба на същите трябва да бъдат: 4/8 ид.ч. за П. К., 2/8 ид.ч. за Г. Т. и по 1/8 ид.ч. за Ж. Ж. и Ж. Ж.. В случай, че съдът не приемел това твърдение, иска да се приеме, че тя и съпруга й са придобили по давност още през 2001г. въпросните сгради и същите да бъдат изключени от делбената маса. На трето място, в случай, че съдът не приемел и този вариант, тъй като тя не била наследник на майката на ищеца, иска въпросните сгради да се поделят при квоти 1/24 ид.ч. за П. К., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж. и 12/24 ид.ч. за Г. Т..

По отношение на искането за делба на движимите вещи възразява, че те са съсобствени между страните по делото. Тези материали били закупени от нея и съпруга й с 2 лични средства преди 20 години /в периода от 2000г. до 2005г./, тъй като били решили да построят къща в друг парцел. Твърди, че започнали да купуват материалите за строежа, които прибрали в гаража и под навеса. Част от закупените материали пък складирали направо в другия парцел, в който имали намерение да строят къща. В последствие се отказали да строят нова къща, като решили със закупените материали да направят ремонт на процесната. Излели плоча между етажите, направили вътрешни стълби между тях, както и баня с тоалетна. Останали доста материали, тъй като те били закупувани за строеж на нова къща, а не само за ремонт на старата. След като се отказали да строят нова къща, съпруга на ответника пренесъл всички тухли и керемиди от мястото, където планирали да строят в процесния поземлен имот, където те се намирали и към момента. С оглед изложеното, иска съдът да отхвърли иска за делба за процесните движими вещи, като приеме, че ищеца не е техен собственик или да допусне делба на същите само между тримата ответника. В случай, че съдът не приемел това искане, иска да се извърши делба на тези движими вещи при квоти: 1/24 ид.ч. за П. К., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж. и 12/24 ид.ч. за Г. Т..

В писмено становище по делото заявява, че иска ищеца и семейството й да върнат нейните движими вещи, които се намират в процесния недвижим имот и те владеят без да имат основание за това. Иска и прекратяване на всички неоснователни действия от страна на ищеца, като заключване, рушене, крадене на тухли от имота. Оспорва показанията на тримата свидетели, ангажирани от ищеца, като прави анализ на същите. Заявява, че нейните свекър и свекърва не са били заможни хора, като техния син и наследодател на ответниците ги е подпомагал финансово и с личен труд.

От своя страна ответниците Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. поддържат, че с решение на Районен с ъ д Димитровград от 2021 г. имотът станал съсобствен в посочените от ищцата квоти.

Считат, че сградите №2, №3 и №4 и навес са приращения към УПИ II-93, представляващо дворно място от 830 кв. м. , пл. № 93, парцел втори в кв. 14 по плана на с. К. и с изповядване на сделката през 1991 г. с НА 24, т. I, д. 1266 собствеността върху тях била прехвърлена на техния баща, който ги е придобил в режим на СИО. Тези сгради макар и самостоятелни имали обслужващо предназначение и служели на жилищната сграда. Предвид горното, считат, че въпросните сгради не следва и не може да се делят от УПИ и се числят към него, съответно квотите трябва да бъдат: 4/8 за П. К.; 1/8 за Ж. Ж., 1/8 за Ж. Ж. и 2/8 за Г. Т.. В противен случай, искат съдът да приеме, че баща им е придобил сградите по давност по време на брака с майка им още през 2001 г., като те са ги владели добросъвестно в 5годишен давностен срок и недвусмислено са демонстрирали, че ги владеят за себе си, а не и от името на ищцата. Конкретен пример бил гаражът, който бил построен допълнително специално за личния автомобил на баща им, и той единствен го ползвал във времето. В този смисъл молят съдът да приеме, че тези постройки са придобити по давност и се владеят от родителите им след 1991 г., а след смъртта на баща им през 2019 г., и от двамата ответници.

В случай, че съда не бил съгласен, че родителите им са владели сградите добросъвестно, да приеме, че са ги придобили с 10- годишен давностен срок, започнал да тече от прехвърлянето на УПИ от родителите им и продължил от наследниците на баща им. По тази 3 причина молят съдът да изключи тези постройки от делбената маса. По отношение на движимите вещи заявяват, че не са съгласни и възразявам срещу твърденията в исковата молба, че описаните движими вещи са принадлежали на техните баба и дядо и съответно могат да бъдат обект на претенция от страна на ищцата. Строителните материали били закупени от баща им с цел строеж на нова къща върху имот в регулация на горната улица, недалеч от процесния имот, през 90-те години. Една част тях - тухлите, дълго време били разположени в този имот. Строежът не бил осъществен основно по икономически причини, като вместо това бил извършен ремонт на къщата на техните баба и дядо. Предвид горното, молят съдът да приеме, че ищцата не е съсобственик по отношение на движимите вещи и те са наследени от тримата ответника като наследници на К. Ж. К. и поради тази причина да отхвърли иска за делба за тези вещи.

В писмено становище ответникът Ж. К. Ж. оспорва като неверни показанията на разпитаните по делото трима свидетели, ангажирани от ищеца. Поддържа, че всички те са знаели за немеренията на неговия баща да строи нова къща. Твърди ,че по отношение на хора от селото, които били готови да свидетелстват в полза на ответниците, ищеца и семейството й оказали натиск и те се отказали да се явят по делото. Оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза, като твърди, че не била направена оценка достатъчни за ремонт на стара къща ли са процесните строителни материали. Счита, че за ремонт на стара къща също е необходим план, като не е разумно да се купуват материали в излишък.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело 1266/1991г., съставен на 27.09.1991г. от съдия при РС-Димитровград, /приложен по гр.д.№1406/2020г./, Ж.К.Д. и Ж.Н.Д. прехвърлили на сина си К. Ж. К. свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото от 830 кв.м., находящо се в с.К., Хасковска област, при граници:Д.Н., А.К. и Д.

К., за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К., Хасковска област, ведно с построената в това място жилищна сграда, срещу задължението на К. Ж. К. да поеме гледането и издръжката на своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на имота. От своя страна, К. Ж. К. е заявил, че е съгласен и приема прехвърлянето на имота при условията, посочени в нотариалния акт.

Данъчната оценка на този имот, съгласно Удостоверение за данъчна оценка, издадено от община Димитровград е 5380 лева, като в оценката на имота са включени земя, жилище, гараж, второстепенна сграда- обор, навес с оградни стени и лятна кухня.

Съгласно Скица №629/13.05.2024г., процесния имот представлява УПИ ІІ-93 в кв.14 по кадастралния и регулационен план на с.К., община Д., с площ 820 кв.м. по оцифрения КРП, с трайно предназначение: Урбанизирани територии, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при граници: имот пл.№93, имот пл.№92, имот пл.№94, имот пл.№101 и улица.