Решение № 40 от 15.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пазарджик, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100508 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***, чрез адв. И. Л. от АК - Пазарджик, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, за заплащане на обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, както и 1 300 лева за претърпени имуществени вреди изплатените адвокатски възнаграждение в съдебната фаза на процеса (500 лв. по НОХД № 264/2020 г. на ОС – Пазарджик, 300 лв. по ВНОХД № 244/2022 г. на ПАС и 500 лв. по НОХД № 367/2022 г. на ОС - Пазарджик), всички настъпили от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по ДП № 38/2017 г. по описа на Национална следствена служба (НСлС), което било прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

С договор от 20.07.2012 г., сключен между председателя на Общински съвет – гр. Велинград и ищеца, на последния е възложено управлението на 1

„ВКТВ“ ЕООД – гр. Велинград. На 04.01.2016 г. договорът бил прекратен. На 27.09.2013 г. до ищеца бил изпратен сигнал за авария на канализационна тръба в имот в гр. В.. На 29.09.2013 г. аварията била отстранена от екип, изпратен от дружеството, като били положени две тръби – една канализационна и една водопроводна. Акцентира се върху това, че водопроводната тръба не е достигала до имота, в който бил построен хотел „Инфинити“. Впоследствие в хода на наказателното производство категорично било установено, че хотелът не е водоснабден и не е имал канализация за отпадни води. Твърди се, че било образувано досъдебно производство № 170/2014 г. по описа на РУ – Велинград за извършено престъпление самоуправство, по което ищецът бил привлечен като обвиняем.

Основната теза била, че отстраняването на аварията представлявало нов строеж на водопровод. Наказателното производството било прекратено поради липса на извършено престъпление, но новият управител на „ВКТВ“ ЕООД – Велинград обжалвал прекратяването, като сочел, че е имало неотчетени и несъбрани суми за потребена вода и отведена отпадъчна вода по време на строежа на хотел „Инфинити“. Именно поради това, било образувано ново досъдебно производство № 38/2017 г., което било възложено на следовател от НСлС. С постановление от 03.02.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. След събиране на относимите доказателства, следователят М. К. предложила ДП да бъде прекратено. Наблюдаващият прокурор не се съгласил с това предложение и на 19.06.2020 г. внесъл в ОС – Пазарджик обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 264/2020 г. По това дело били насрочени 12 съдебни заседания и били разпитани 21 свидетели. Делото приключило с осъдителна Присъда № 260003 от 29.03.2022 г., с която ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като от 29.09.2013 г. до 04.01.2016 г., като длъжностно лице – управител на „ВКТВ“ ЕООД умишелно не разпоредил да бъде отчитана ежемесечно изразходваната вода и да бъдат събирани съответните суми, в резултат на което са последвали значителни щети за търговското дружество в размер на 150 750.96 лева с ДДС. Наложено било наказание от 2 години лишаване от свобода, което било отложено с 3 годишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде заплатена посочената сума в полза на дружеството. С решение № 119 от 26.07.2022 г. по ВНОХД № 244/2022 г. Апелативен съд – Пловдив отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане. Било образувано НОХД № 2

367/2022 г., по което с определение от 29.09.2022 г. ОС – Пазарджик прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на установените съществени нарушения. След изготвяне на тройна техническа експертиза се установило, че действително няма данни „ВКТВ“ ЕООД да е захранвало с вода преди и по време на строителството хотел „Инфинити“, както и че няма данни през периода 11.04.2014 г. до 28.12.2015 г. ВКТВ да е предоставяло улугите доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води на потребител „ВИП – 2005“ ООД за хотел „Инфинити“. Поради това производството по ДП № 38/2017 г. по описа на НСлС било прекратено с постановление от 27.07.2023 г. наблюдаващият прокурор Г. Кацаров. По този начин се сложило край на 10-годишният тормоз от прокуратурата спрямо ищеца. Подробно се излагат негативните емоции, които е изпитвал през този период ищецът. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. Д. от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Излага, че ищецът не ангажира доказателства дали прекратителното постановление от 27.07.2023 г. е влязло в сила и кога. Твърди се, че ищецът не представя доказателства за твърдяните вреди и причинно-следствената връзка с незаконното обвинение.

Сочи се, че неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Претенцията от 60 000 лева е и прекомерна с оглед принципа, обективиран в чл. 52 от ЗЗД да бъде справедливо обезщетение. Цитира се съдебна практика на ВКС, обосноваваща доводите на ответника. Поддържа се, че незаконното обвинение не е единствен увреждащ фактор в процесния период, тъй като през по-голямата част от същия срещу ищеца е водено и друго наказателно производство по незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, свързано с длъжностното му качество – чл. 220, ал.

1 от НК. За вредите от същото ищецът е завел друго гр. д. № 182/2023 г. срещу ответника. Твърди се, че в тежест на ищеца е да разграници вредите от двете обвинения и да проведе пълно и главно доказване процесните вреди от кое обвинение са причинени. Излага се, че ответникът си запазва правото да се позове на чл. 5 от ЗОДОВ, след като се приобщят изисканите наказателни производства, водени срещу ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди, причинени от образувано от ответника ДП № 38/2017 г. по 3 описа на НСлС за извършено от ищеца престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, което впоследствие е било прекратено.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приетото за послужване наказателно производство се установява, че първоначално (на 30.04.2014 г.) е образувано ДП № 170/2014 г. на РУП на МВР – Велинград срещу неизвестен извършител за това, че на 27.09.2013 г. в гр. Велинград, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от собствениците на имот № *** в кв. *** по плана на града свое предполагаемо право – прекарал канализационни тръби през имота – престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. По това ДП на 17.12.2014 г. е привлечен в качеството на обвиняем ищецът Б. Г. (заедно с друго лице - И. П. Р.) за извършено в периода от 27.09.2013 г. до 30.09.2013 г. престъпление по чл.

323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – който самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано свое предполагаемо право – изградил незаконен строеж „Нова канализация от второстепенна мрежа“, като случаят е немаловажен; била взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 29.01.2015 г. ДП № 170/2014 г. е прекратено поради липса на обективна страна на деянието. На основание чл. 243, ал. 9, изр. 3 от НПК, с постановление от 17.05.2017 г. на главния прокурор Сотир Цацаров постановлението за прекратяване е отменено и е разпоредено същото да продължи за престъпления по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 234в от НК.

Разследването по ДП № 38/2017 г. на НСлС е възложено на следовател от НСлС с постановление от 14.06.2017 г. на директора на НСлС. С постановление на РП – Велинград от 21.06.2017 г. частично е прекратено производството по ДП № 170/2014 г. срещу ищеца за престъплението по чл.

323, ал. 1 от НК (л. 20 от том І от ДП № 38/2017 г.). На 04.11.2019 г. е направено мнение от следователя по разследването М. К. по чл. 235 от НПК за прекратяване на производството по чл. 219, ал. 3 от НК поради това, че деянието не съставлява престъпление. На 03.02.2020 г. по ДП № 38/2017 г. на НСлС ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Образувано е НОХД № 264/2020 г. на ОС – 4

Пазарджик, по което с Присъда № 26003 от 29.03.2022 г. ищецът е признат за виновен в това, че в гр. Велинград, от 29.09.2013 г. до 04.01.2016 г., в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – като управител, съгласно Договор № 1/01.02.2012 г., Договор № 4/20.07.2012 г. и Анекс № 102/27.03.2013 г. за възлагане управлението на „ВКТВ“ ЕООД, като умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа и не осъществил ефективното управление на стопанската дейност на дружеството, въпреки задължението „да управлява „ВКТВ“ ЕООД – Велинград в съответствие с действащото законодателство, нормативната уредба и решенията на ОбС Велинград и в рамките на предоставените му пълномощия и клаузите на договора“ /Договор № 4/20.07.2012 г., т. 1/ и задължението „да организира и ръководи цялостната дейност на дружеството в съответствие с приетата от ОбС бизнес-задача“ /Договор № 4/20.07.2012 г., раздел ІІІ.2, т. 1/, в нарушение на: чл. 48 (1) от Закона за водите, умишлено не е разпоредил да бъдат поставени измервателни уреди за използваните води при изграждането на строежа на хотел със съответните подобекти за търговия и услуги – блок „А“ /Разрешение за строеж № 92/21.05.2014 г./ и на хотелски комплекс, спацентър и басейн блок „В“ /Разрешение за строеж № 93/21.05.2014 г./, съставляващи ХОТЕЛ СПА ПАРК ИНФИНИТИ ВЕЛИНГРАД /ХОТЕЛ „ИНФИНИТИ“/, като пломбирането на водомер № 16341322 и холендърна пломба № 91 е извършено с протокол № 269 от 11.04.2017 г. и пломбирането на водомер № 02814 и холендърна пломба № 300009 е извършено с протокол № 334/18.04.2017 г. и в нарушение на Общите условия за доставка на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВКТВ“ ЕООД – Велинград, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно чл. 23, ал.

1, чл. 25, ал. 1 и 8, умишлено не е разпоредил да бъде отчитано ежемесечното изразходване на вода при липсата на индивидуални водомери за сгради в строеж при императивната норма от 0,5 куб. м. за всеки куб. м. застроен обем на сградата, съгласно ОУ, в резултат на което не са начислени дължими суми за ползването на вода при изграждането на строежа на хотел „Инфинити“ Велинград и не са заплатени от хотела и от това са последвали значителни щети за „ВКТВ“ ЕООД – Велинград в размер на 150 750,96 лв. с ДДС – престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което го е осъдил на две години лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването за срок от три години при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Осъдил е ищеца да заплати на „ВКТВ“ ЕООД сумата от 150 750,96 лв. с ДДС, представляващи имуществени вреди. По делото е представен договор за праван защита и съдействие № 005268 от 29.07.2020 г., по който е предвидено заплащане на договорено 5 адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. Л. за сумата от 500 лева „по сметка“ – на л. 34 от НОХД № 264/2020 г. Доказателства за плащането на хонорара по сметка няма по делото. Представеното по настоящото дело копие (формално на същия договор № 005268) не съответства на представения в оригинал и приложен по НОХД № 264/20 г., видно от неидентичността на копието спрямо оригинала – напр. изписаните имена на адвоката в оригинала са „И. Л.“, а в представеното копие по настоящото дело „И . Г.. Л.“, поради което съдът ще зачете оригинала, който е приложен по наказателното дело.