Решение № 946 от 30.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4387/2025
- Вид
- Решение № 946
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Милена Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 946 гр. Варна, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110204387 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба „**********“ ЕАД, против Наказателно Постановление № 100555/24.02.2025г. на ************ на Община - Варна, с което на „**********“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.57 ал.5 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна за нарушение на чл. 47, ал.1 от същата Наредба.
В жалбата се навеждат доводи, че в наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и при явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Отправено и искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано, не се явява, представлява се от адв. С. С., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. ю.к. А.
Р., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от другата страна.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 29.01.2025 г. в гр. Варна, на крайбрежна алея пред търговски обект „*********“ от „**********" ЕАД била извършена резитба на 8 бр. дървета от вида „Бяла топола“ и 2 бр. дървета от вида „Върба“. Една от тополите, с диаметър на ствола около 40 см, била отрязана изцяло (около 5 см от земята), а останалите дървета били отрязани на височина около 2.5 - 3 метра и диаметър на ствола около 1 метър. Резитбата била извършена на основание сключен договор № ДС/25 от 07.01.2025 г. между „*********" АД и „**************" ЕАД, при изпълнение на проект „Главна КПС в УПИ VII 18, кв. 8 в С3-5; тласкател през УПИ VII - 18, кв. 8 и Приморски парк до КПС „**********" външни водопровод и канализация в инсталационен колектор по улица между от 25 и от 36; разпределителни мрежи за водоснабдяване и помпено-напорна битова канализация в кв. 1,2.3, и 8 в съставни зони 5 и 6 „ПРЗ на Приморски зона" Варна. За извършване на основна резитба на горецитираните дървета била издадена Заповед № 0213/22.01.2025 г. с приложена санитарна експертиза с рег. номер H^25000210BH/22.01.2025 г. В т.
2 от санитарната експертиза се разрешавало основна резитба на 8 бр. дървета от вида „Бяла топола“ и 2 бр. дървета от вида „Върба“.
Извършващия проверка на място св. М. Н. констатирал, че извършената резитба не отговаряла на т. 2 от санитарната експертиза, тъй като не били оставени скелетни клони, от които да се формира нова корона, с което били нанесени непоправими щети на дърветата. Констатацията била направена в присъствието на компетентно лице, а именно длъжностното лице, изготвило Санитарната експертиза - М. М.. За проверката бил съставен Констативен протокол № 005200/29.01.2025 г.
Било констатирано, че „**********" ЕАД не е извършило основа резитба, а е унищожило дърветата, с което е нарушило чл. 47, ал. 1, от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна - НИСКОЗСТОВ.
В тази връзка бил издаден АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, съдебно-ботаническа експертиза, лесовъдна експертиза, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдебния състав констатира обаче, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно:
НП е издадено в нарушение на основни процесуални правила, установени в ЗАНН. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Отсичането на всяко дърво представлява отделно нарушение и налагането на една обща имуществена санкция за 10 отделни нарушения е в пряко противоречие с тази разпоредба. Съгласно константната практика подобно групиране на нарушенията и санкциите е недопустимо, тъй като нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере за кое конкретно деяние каква санкция му е наложена.
На следващо място настоящият състав намира, че извършеното не съставлява административно нарушение.
Вещите лица, както в лесовъдната, така и в съдебно-ботаническата твърдят, че начинът на извършената резитба през януари месец 2025 г. не е основен фактор за нанесените щети. В съдебно заседание в.л. Н. пояснява, че съС.ието на дърветата се определя от техния вид, в конкретния случай върба и бяла топола, като уточнява, че достигането на тяхната зрялост започват обратните функции. Двете експертни мнения са безпротиворечиви, че настъпването на тази „възраст“ на процесните дървета води до тяхната обществена опасност и застрашават живота и здравето на човека.
Следователно извършената резитба е била необходима.
На следващо място разпоредбата на чл.47, ал.1 изрично забранява унищожаването на дървета. В настоящия случай, след като 2 от дърветата са живи, те не могат да бъдат квалифицирани, като унищожени, а в най-лошия случай да се приемат за „повредени“. Следователно не са били унищожени всичките 10 дървета, така както е описано в обжалваното НП.
Наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения – описание на десет нарушения като едно, което е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е било в невъзможност да разбере за какво нарушение е привлечено към административнонаказателна отговорност, и поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивникът е наказан за нарушение, което не е извършил.
С оглед изхода на делото и предвид представените договори за правна защита и съдействие на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на въззивното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1204,52 евро. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за процесуално представителство по НАХД № 1786/2025 г. по 3 описа на РС – Варна и 1000 евро за процесуално представителство по НАХД № 4387-2025 г. по описа на РС – Варна, като предвид това, че делото се отличава с правна и фактическа сложност, съдът намира, че платените адвокатски възнаграждения не са прекомерни.
По отношение направените в съдебно заседание разноски за назначените съдебно-ботаническа и съдебно-лесовъдна експертиза, съдът намира, че същите следва да бъдат възложени на наказващия орган. Действително, според указанията, дадени с Тълкувателно решение №3/1985 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде отменено, разноските остават за сметка на държавата. Тълкувателното решение обаче е постановено по време на различна организация на държавния бюджет и преди влизането в сила на АПК, а според чл.143, ал.1 от посочения кодекс когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Понастоящем Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити с бюджета на съдебната власт, а органите на съдебната власт са второстепенни разпоредители. Поради това съдът намира, че Тълкувателното решение е загубило сила в цитираната част и наказващият орган следва да възстанови на ВРС направените в хода на съдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица в размер съответно на 390,78 евро + 781,56 евро или общо 1172,34 евро. В тази насока е и актуалната практика на съдилищата-Решение № 238 от 11.07.2023 г. на РС - Шумен по а. н. д. № 283/2023 г., Решение № 830 от 6.12.2023 г. на РС - Русе по а. н. д. № 1030/2023 г. и др.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 100555/24.02.2025г. на ********** на Община Варна, с което на ''**********'' ЕАД, ЕИК ********** за нарушение на чл. 47, ал.1 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, на основание чл.
57, ал. 5 от същата наредба.
4
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на ''**********'' ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1204,52 евро (хиляда двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща заплатени адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати по сметка на РС-Варна сумата от 1172,34 евро (хиляда сто седемдесет и две евро и тридесет и четири евроцента), представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5