Определение № 444 от 27.05.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 693/2024
- Вид
- Определение № 444
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 27.05.2024
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444 гр. Севлиево, 27.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е по искова молба на Адвокат К. Г. Т. - ВТАК, с която против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000 лв. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок съгл. Чл.
6 от ЕКЗПЧОС по гр.д. №99/2024 г. на РС – В. Търново.
С Определение от 10.04.2024 г. по гр.д. № 7007/2021 г. по описа на Софийския районен съд, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на настоящия съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.
С посоченото определение съдът е приел, че приложение по делото следва да намери горепосочената разпоредба на ЗОДОВ, тъй като ищецът не осъществил избор и да изпрати делото на РС – Севлиево, който бил найблизкия родово компетентен съд.
Районен съд – Севлиево намира, че следва да се повдигне спор за подсъдност, по следните съображения:
В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна подсъдност е уредена като изборна (пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения) и това недвусмислено следва от текстовата редакция на посочената разпоредба – законодателят използва съюзът „или”. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ от 2012 г., касаещ тълкуваната разпоредба, е посочено, че се цели да се улесни достъпа на гражданите и юридическите лица до правосъдие по този закон.
Щом подсъдността е уредена като изборна, това означава, че местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца, 1 като нито сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането, съда по настоящия адрес или съда по седалището на увредения. Така Определение № 60226 от 3.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1491/2021 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай предвид твърденията в исковата молба за претърпени вреди от бавно правосъдие и предвид обстоятелството, че ответник в производството по делото е и Върховният административен съд, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е депозирал писмена молба, с която е посочил, че прави своя избор делото да се разгледа от Софийски районен съд, последният не е имал основание да прекрати делото и да го препрати на РС – Севлиево. Обстоятелството, че в изпълнение на дадени му указания, ищецът е посочил, че по делото, по което претендира да е претърпял вреди от забавено правосъдие ответник е РС – Елена, не обосновава различен извод.
Отделно от горното, съдът е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В случая Софийски районен съд, не е съд, който е ответник по иска, за да може да изпрати делото на найблизкия родово компетентен съд и да приложи посочената разпоредба, а освен това РС – Севлиево не се явява най-близкият родово компетентен съд на РС – Велико Търново.
Ето защо следва да се повдигне препирня за подсъдност, като делото следва да се изпрати на Окръжен съд – Габрово за определяне на компетентен съд, който да се разгледа предявения иск.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Окръжен съд – Габрово, който да определи съда, компетентен да се произнесе по искова молба на К. Г.
Т. против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново, по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 693/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Габрово за определяне на компетентен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3