Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 444 от 27.05.2024, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 693/2024
Вид
Определение № 444
Подписан
27.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Севлиево, 27.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100693 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по искова молба на Адвокат К. Г. Т. - ВТАК, с която против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000 лв. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок съгл. Чл.

6 от ЕКЗПЧОС по гр.д. №99/2024 г. на РС – В. Търново.

С Определение от 10.04.2024 г. по гр.д. № 7007/2021 г. по описа на Софийския районен съд, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на настоящия съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

С посоченото определение съдът е приел, че приложение по делото следва да намери горепосочената разпоредба на ЗОДОВ, тъй като ищецът не осъществил избор и да изпрати делото на РС – Севлиево, който бил найблизкия родово компетентен съд.

Районен съд – Севлиево намира, че следва да се повдигне спор за подсъдност, по следните съображения:

В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна подсъдност е уредена като изборна (пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения) и това недвусмислено следва от текстовата редакция на посочената разпоредба – законодателят използва съюзът „или”. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ от 2012 г., касаещ тълкуваната разпоредба, е посочено, че се цели да се улесни достъпа на гражданите и юридическите лица до правосъдие по този закон.

Щом подсъдността е уредена като изборна, това означава, че местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца, 1 като нито сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането, съда по настоящия адрес или съда по седалището на увредения. Така Определение № 60226 от 3.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1491/2021 г., III г. о., ГК.

В настоящия случай предвид твърденията в исковата молба за претърпени вреди от бавно правосъдие и предвид обстоятелството, че ответник в производството по делото е и Върховният административен съд, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е депозирал писмена молба, с която е посочил, че прави своя избор делото да се разгледа от Софийски районен съд, последният не е имал основание да прекрати делото и да го препрати на РС – Севлиево. Обстоятелството, че в изпълнение на дадени му указания, ищецът е посочил, че по делото, по което претендира да е претърпял вреди от забавено правосъдие ответник е РС – Елена, не обосновава различен извод.

Отделно от горното, съдът е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В случая Софийски районен съд, не е съд, който е ответник по иска, за да може да изпрати делото на найблизкия родово компетентен съд и да приложи посочената разпоредба, а освен това РС – Севлиево не се явява най-близкият родово компетентен съд на РС – Велико Търново.

Ето защо следва да се повдигне препирня за подсъдност, като делото следва да се изпрати на Окръжен съд – Габрово за определяне на компетентен съд, който да се разгледа предявения иск.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Окръжен съд – Габрово, който да определи съда, компетентен да се произнесе по искова молба на К. Г.

Т. против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново, по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 693/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Габрово за определяне на компетентен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3