Определение № 4595 от 07.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4595 гр. Варна, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100501983 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл.

Варна, общ. А..., гр. И..., съдебен адрес: гр. Б..., ул. „Г... Г...“ № 18, ет. 3, чрез пълномощник адв. М. П. – БАК, въззивна жалба вх.№69421/08.08.2025г., срещу Решение № 2468/30.06.2025г. по гр. дело № 14085/2022г. по описа на РС- Варна, 40-ти с-в, в частите, с които са отхвърлени предявените искове срещу Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна, пощенска кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, гр. София, ул. „Д... И...“ № 3, представлявано от старши юрисконсулт Д. П., за заплащане на сумата от 9377,43 лева, представляваща разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на военна служба, цялото в размер на 41 108 лева и изплатените по личната му банкова сметка на 14.10.2022 год. 31 730.57 лева с основание прихващане/удръжка за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнения удължен срок на договора за военна служба от 01.09.2022 г. до 15.06.2026 г. след завършено задочно обучение в Професионалния старшински колеж към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ на основание чл. 260, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № Н-11/29.10.2020 г. и Справка с рег. № 6704/25.08.2022 г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 година /момента на удържането й от дължимото му парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба при прекратяване на служебното му правоотношение/до окончателното й изплащане, както и искът за заплащане на разликата над 14 967, 96 лева до 49 109,71 лв., представляваща неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г., както и искът за заплащане на лихва за забава върху посочената 1 главница в размер на 736,02 лева за процесните периоди.

В жалбата се излага от въззивника Н., че решението в атакуваните части е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на закона. Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че е ирелевантно подписаното между страните допълнително споразумение, което посочва в кои случаи се дължи възстановяване на разходите за обучението на военнослужещия. Оспорва и по размер претендираните разходи, като счита, че следва да бъде взет предвид установения такъв в разплащателните ведомости, а не посочения от ищеца. поради това и претендира да бъде осъден ответника да заплати и незаконосъобразно удържаните разходи за обучението му в размер на 9 377,43 лв. Счита, че решението е незаконосъобразно и в частта, с която е прието, че правната квалификация на иска е по чл.203 ал.3 ЗОВСРБ /отм./, по която е уредено превишаване на общата продължителност на служебното време, при която се дължи заплащане на допълнително възнаграждение работа в специфични условия. Счита, че исковете следва да се квалифицират по чл.203 ал.2 ЗОВСРБ /отм./ - за превишение на нормалното служебно време, но в рамките на увеличената продължителност на служебното време за месеца. Сочи, че в този смисъл е и установената трайна практика на ОС-Б..., както и на ВКС. Поради неправилната правна квалификация е възприет и неправилен вариант от експертизата на вещото лице. Твърди се, че налице неспазване на задължителните указания на Тълкувателно решение №6/2017г. на ОСГК на ВКС. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и искът за заплащане на извънреден труд изцяло уважен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна, пощенска кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, чрез старши юрисконсулт Д. П., с който отговор жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди, че възстановяване на разходите за обучение се дължи от въззивника, тъй като с допълнително споразумение не могат да се игнорират императивни законови разпоредби.

Затова и уговорката в допълнителното споразумение е нищожна. Счита, че решението в останалата си част също е законосъобразно, позовавайки се на изчерпателно изброена съдебна практика. Моли да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Доказателствени искания не са направени. Жалбата следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№69421/08.08.2025г., подадена от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. Варна, общ. А..., гр. И..., съдебен адрес: гр. Б..., ул. „Г... Г...“ № 18, ет. 3, чрез пълномощник адв. М. П. – БАК, срещу Решение № 2468/30.06.2025г. по гр. дело № 14085/2022г. по описа на РС- Варна, 40-ти с-в

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1893/2025г. на ОС-Варна за 22.10.2025г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3