Решение № 206 от 24.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500213 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано по въззивна жалба на АПИ гр. София, подадена чрез пълномощника му юк З. срещу решение № 1634/09.12.2024г. по гр.д. № 2863/2024г. на РС – В.

Търново, като се иска от въззивният съд да го обезсили като като недопустимо респ. да го отмени като неправилно и да отхвърли предявените искове Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че първоинстанционният съд не е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства и не е установил въз основа на тях относимите към казуса факти. Оспорва се, че предвид оскъдните мотиви на обжалваното решение не става ясно кои доказателства и по какви съображения са кредитирани от съда и кои не са.

Изтъква се, че поради неправилния доказателствен анализ районният съд е достигнал до погрешни правни изводи. Акцентира се, че от събраните по делото доказателства се установява, че за периода 01.04.2024г. – 30.06.2024г. ищцата е допуснала на шест пъти грешна верификация по доказателствени записи от автоматизираната система на АПИ, което е довело до генериране на шест неправомерни нарушения на водачи на ППС.

Сочи се, че предвид на това прекият й ръководител е направил предложение за 1 уволнението й, поради недостатъчна ефективност на ищцата, което води до демотивиране на останалите й колеги в сектора. Изтъква се още, че в уволнителната заповед са описани ясно липсващите качества на ищцата, които се изискват за заемане на изпълняваната от нея длъжност, съгласно представената длъжностна характеристика. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния акт. Посочва се, че районният съд е мотивирал надлежно крайния си акт, след преценка на събраните доказателства и при правилно направени фактически констатации и правни изводи. Възразява се, че във въззивната жалба липсват оплаквания относими към искането на жалбоподателя за обезсилване на решението като недопустимо. С тези доводи се иска от въззивната инстанция да потвърди обжалвания пред нея акт.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението на ищеца извършено със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-32/14.08.2024г. за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане – В. Търново“, отдел „Контрол и правоприлагане, Националното тол управление /НТУ/ при АПИ. Ищецът изложил твърдения, че по силата на трудов договор от 16.01.2019г. е заемал при ответника горепосочената длъжност, като считано от 01.01.2024г. основното му месечно възнаграждение е в размер на 2052 лв. Сочи, че със процесната заповед от 14.08.2024г.

2 на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2024г. Оспорва в уволнителната заповед да е посочено конкретно и ясно какви качества му липсват за ефективно изпълнение на възложената работа, кои задължения не е изпълнил, какви грешки е допуснал и кога е станало това. Ищецът допълва, че не му е ясно в какво се изразява неизпълнението на вменените му задължения относно верификация на нарушенията с помощта на автоматизираната система. Смята, че уволнителната заповед не е мотивирана, което нарушава правото му на защита.

Развива съображение, че уволнителното основание по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ изключва виновно поведение на работника, а изисква трайно и обективно състояние на липса на качества у него да изпълнява трудовата си функция. В тази връзка сочи, че работодателят следва да изложи в заповедта си конкретните факти и обстоятелства, които обуславят извода му за липса на определени качества у работника, в случаят ответникът не е сторил това. По тези съображения ищецът е отправил искане до съда да уважи горепосочените му претенции с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че ищецът е бил негов служител до 01.09.2024г. и че е заемал посочената от него длъжност. Възразява, че в процесната заповед липсват фактическите обстоятелства, обусловили прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. В тази връзка изтъква, че с докладна записка от 15.07.2024г. прекият й ръководител е уведомил директора на НТУ за липсата на качества у нея, тъй като в периода 01.04.2024г. – 30.06.2024г. на шест пъти е допуснала грешна верификация на доказателствени записи с помощта на автоматизираната система, което е довело до генериране на шест неправомерни нарушения на ППС във системата за вторична интеграция и правоприлагане /СВИП/. Допълва, че въз основа на този доклад е направено предложение до работодателя за уволнение на ищцата.

Ответникът възразява срещу оплакванията на ищцата, че в процесната заповед липсва конкретно посочване на качествата, които не притежава за ефективно изпълнение на възложените й задължения. Изтъква, че в съдържанието на заповедта конкретно са посочени липсата на ефективност, аналитичност и дисциплинираност, които качества ищцата трябва да притежава съгласно длъжностната си характеристика. Ответникът оспорва ищцата да е изпълнявала точно и добросъвестно своите трудови задължение и сочи, че описаното в заповедта нейно поведение представлява нарушение на преките й задължения по т. 5.5 от длъжностната характеристика и на поетите от нея отговорности по т.7.2 и т. 7.3. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в 3 мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно установено, че на основание сключен между страните на 16.01.2019г. трудов договор, ищецът е заемал при ответника длъжността - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане – В. Търново“, отдел „Контрол и правоприлагане, Националното тол управление /НТУ/ при АПИ. Съгласно представена длъжностна характеристика, с която ищецът е запознат срещу подпис, същият осъществява дейности по контрол на пътните превозни средства за заплащането на винетни и тол такси, като за установяване на нарушенията използва технически средства или системи, заснемащ и записващи дата и час на нарушението, регистрационен номер на МПС респ. такива за измерване на размерите, масата или натоварването на осите на МПС.

От представените атестационни формуляри на ищцата се установява, че за 2019г. й е поставена годишна оценка – „изпълнението надвишава изискванията“, за 2020, за 2021г. същата не е атестирана, поради липсата на изработени шест пълни месеци, доколкото е била в отпуск за бременност и раждане, а за 2022г. и 2023. й е дадена годишна оценка – „отлично справяне с възложените преки задължения, цели и задачи“.

От заверен преписи на графици за дежурства на инспекторите – сектор „КП“ В.

Търново към НТУ, област Ловеч за времето от м. април 2024г. до м. юни 2024г. включително се установява, че в него период ищцата основно е работила на 12 – часова дневна смяна, както е извършвала верификация.

По делото е приложена справка в табличен вид, изготвена и подписана от служител на ответника, според която в горепосочения период ищцата е допуснала шест грешки, поради неправилно валидиране на националност, рег. номер и оси на преминали ППС по платената пътна мрежа, отчетени в СВИП на дати -16.04.2024г., 18.06.2024г., 25.06.2024г., 27.06.2024г., 29.06.2024г. и 30.06.2024г.

С доклад от 15.07.2024г. началника на сектор „КП“ В. Търново е уведомил директора на НТУ, че ищцата в периода 01.04.2024г. – 30.06.2024г. системно неглижира качественото изпълнение на работния процес, без необходимата концентрация, като видно от горепосочената справка това е довело до извършването на шест грешни верификации, станали на по – късен етап шест неправомерни нарушения. В доклада концентрацията е посочено като най – важното качество за надлежно изпълнение на трудовите задължения относно верификация на доказателствени записи /снимки на ППС/, с помощта на автоматизираната система и неговата липса е изведена като предпоставка за неефективното изпълнение на възложената работа от ищцата. Продължителността на периода, в който са допуснати грешките е дала основание в доклада да се посочи, че се касае за едно трайно 4 състояние, а не за момента реакция, поради което е предложено трудовото правоотношение с ищцата да бъде прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ поради липсата на качества у нея ефективно да изпълнява трудовите си задължения.

Въз основа на този доклад, директора на НТУ е изготвил доклад от 24.07.2024г. до председателя на УС на АПИ, с който е отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ.

Въз основа на доклада на директора на НТУ и на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е издадена заповед № ЧР-ТП-НТУ-32/14.08.2024г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.09.2024г. В заповедта като фактическо основание за уволнението е посочено, че ищцата за периода от 01.04.2024г. – 30.06.2024г. системно неглижира качественото изпълнение на работния процес и е показала трайна липса на качества за ефективно изпълнение на възложените й задължения. В изпълнение на служебните си задължения при служителката липсват концентрация, ефективност, аналитичност и дисциплинираност. Същата допуска грешки при верификация на доказателствени записи /снимки на ППС/, с помощта на автоматизираната система. В рамките на установеното работно време, ищцата на шест пъти не изпълнява качествено вменените й задължения относно верификация на нарушенията, с помощта на автоматизираната система.

От показанията на свид. Дочев – служител на ответника и колега на ищцата се установява, че са давали заедно дежурства и тя се справяла добре с поставените й задачи, като е нямало забележки от преките й ръководители за нейната работа.

Свидетелят посочва, че верификацията представлява одобрение от инспектор дали програмата правилно е прочела номера на ППС и категорията му, поради което няма как да има грешка от страна на служителите. След тяхната верификация има втори етап, при който друг служител отново проверява дали действително има нарушение или няма, като при допусната грешка в бързината от първия верифицирал има възможност същата да се отстрани от втория проверяващ. Според свидетеля при въведено изискване от работодателя за обработване на 1500 снимки на ден, ищцата средно е обработвала на смяна 2500-3000. Допълва, че при срещи с ръководството не е повдиган въпроса, че на ищцата й липсва концентрация или компетенция. Имало е случай, когато са коментирани отделни ситуации и пропуски, но това е бил с цел да се обърне внимание как да се действа правилно.