Определение № 888 от 29.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. София, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от осъдения В. Р. Н., чрез защтинка му – адв.

Д. М. срещу определение № 4348 от 10.09.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 11 състав по НЧД № 4308/2025 г., с което е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. Р. Н. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание 10 години „лишаване от свобода”.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се пространни съображения, че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са налице и останалите предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи, награждаван е и не е наказван. Развиват се и доводи, че първостепенният съд не е обсъдил изобщо материалите по делото, свързани с наградите по отношение на осъдения, доказателствата за участието му в трудови и специализирани групови дейности, както и цялостното му поведение по време на изтърпяване на наказанието. Навеждат се и доводи във връзка с незаконосъобразния отказ на Началника на затвора – *** да премести лишения от свобода В. Н. в затворническо общежитие от открит тип „***”.

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

1

Частната жалба е основателна.

С определение № 4348 о т 10.09.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 11 състав по НЧД № 4308/2025 г., е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. Р. Н. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание 10 години „лишаване от свобода”.

Първоинстанционният съд е приел следното.

В. Р. Н. е осъден за тежки умишлени престъпления, както следва: по чл.

116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл.

339 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 339, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. Определено е едно общо най-тежка наказание в размер на 10 години „лишаване от свобода.

Видно от справка, издадена от Началника на Затвора – ***, осъденият В.

Н. е постъпил в местата за лишаване от свобода на 27.03.2023 г., като по отношение на него е приведено в изпълнениие наказание по НОХД № 1505/13 г. на СпНС от 10 години „лишаване от свобода”.

К ъ м 10.09.2025 г., видно от приложената справка, същият е изтърпял фактически 7 /седем/ години, 2 /два/ месеца и 06 /шест/ дни. От работа има зачетени 1 /една/ година, 06/шест/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дена или всичко общо 8 /осем години/ месеца, 9 /денет/ месеца и 05 /пет/ дни, като остатъкът от наказанието, което лицето следва да изтърпи е в размер на 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и 25 /дведест и пет/ дни.

В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че е налице е първата визирана в закона предпоставка за преценка молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание.

По отношение на втората, предвидена в закона предпоставка, първият съд напълно фрагментарно и повърхностно е посочил, че са налице данни за положителни нагласи при осъдения В. Н., но въпреки това той не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне.

До този незаконосъобразен извод за липсата на втората предпоставка, необхоД. за допускането на условно предсрочно освождане, първоинстанционният съд достигнал поради това, че изобщо е пренебрегнал наличните по делото доказателствени материали, не ги е обсъдил задъбочено и прецизно и не е изследвал с нужното внимание цялостното поведение на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказатнието „лишаване от свобода”.

В тази връзка основателни са всички оплаквания, залегнали в частната жалба срещу определението на първия съд.

В конкретния случай видно е от материалите по делото, че осъденият В.

Н. полага труд по време на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", като от представените писмени доказателства се установява, че същият е с добри трудови навици, показва умения и прецизност. Налице са и похвали от работодателите на лишения от свобода, които сочат, че лицето показва дисциплинираност и отговорност на работното място. При необходимост 2 извършва и друг вид допълнителна работа. По делото са приложени и три броя сертификати за успешно участие в специализирани групови програми.

Приложени са и два броя грамоти за участие в творчески конкурси.

Установява се също така, че по време на престоя си в затвора лишеният от свобода не е наказван, напротив награждаван е многократно, което сочи на започнал и задълбочаващ се при него процес на поправяне и превъзпитание.

Установява се от материалите по делото и , че рискът от рецидив е претърпял значителна промяна, като е намалял от 56 точки на 42 точки. Така рискът от рецидив е среден за обществото и нисък за останалите лишени от свобода, служителите на затвора и за самия осъден.

Първоначалният „строг” режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен с „общ”.

Като проблемни зони са посочени настоящото правонорушение, криминалното минало, отношението към правонарушението и уменията за мислене. С оглед на посоченото по-горе затворническта администрация е на мнение, че все още продължават да са налице области, по които е необходимо да се работи с лишения от свобода, необходимо е също така да се премине през различните етапи на прогресивната пенитенциарна система и да се работи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата цели.

Въззивната инстанция намира, че с оглед на доказателствените материали първостепенният съд правилно е приел, е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК, тъй като лишеният от свобода е изтърпял фектически не по-малко от ½ от наложеното наказание.

Предвид всички данни за осъдения обаче неправилно първата инстанция е счела, че не са налице и останалите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на доказателствените източници въззивният съд достигна до извод, че лишеният от свобода В. Н. е дал достатъчно убедителни доказателства за поправянето си.

За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид характеристичните данни за осъдения, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че е награждаван, похвалите от работодателите, наличните по делото сертификати и грамоти, липсата на наказания, отношението му към останалите лишени от свобода и към затворническата администрация, липсата на нарушения на вътрешния ред.

В доклада на ИСДВР лишеният от свобода В. Н. е определен като лице с добро самочувствие и самооценка, отговарящи на възможностите му.

Притежава умения за преценка и съобразяване със средата. Дистанцирара се от конфликти и спазва режимните изисквания. Налице е трайна тенденция за осъществяване на добър самоконтрол върху проявите на афективни и импулсивни реакции. Налице са и адекватни модели на себепредставяне и себеутвърждаване.

Не са констатирани случаи на агресия в междуличностовите му отношения с други лишени от свобода.

3

Що се отнася до проблемните зони, въззиният съд намира за нужно да отбележи, че настоящото правонарушение не може да бъде проблемна зона, тъй като това е именно поводът за попадането на осъдения в пенитециарно заведение. Обективно липсват данни за отношението на осъдения към провонарушението или поне такива не са посочини.

Във връзка с уменията за мислене докладът е вътрешно противоречив.

От една страна е отразено, че лишеният от свобода В. Н. притежава умения за преценка и съобразяване със средата. Дистанцирара се от конфликти и спазва режимните изисквания. Налице е трайна тенденция за осъществяване на добър самоконтрол върху проявите на афективни и импулсивни реакции.

Налице са и адекватни модели на себепредставяне и себеутвърждаване. От друга страна е посочено, че уменията за мислене са проблем, който обаче не е ясно от къде произтича.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че от материалите по делото и досието на осъдения изобщо не може да се заключи, че е налице проблемна зона „умения за мислене”.

По отношение на отказа на Началника на затвора – *** да премести лишения от свобода В. Н. в затворническо общежитие от открит тип „***”, е нужно да се посочи, че едно такова преместване изобщо не е сред условията, които се изискват за условно предсрочно освобождаване, поради което той е без правно значение. За пълнота на изложението обаче следва да се отбелижи, че този отказ е незаконосъобразен не само защото не е съобразен с указнията, дадени в Решение № 16935 от 19.05.2025 г. на АС – София град – 3 –то отделение, 75 състав по АД № 3567/2025 г., но и защото не е съобразен обективно с материалите по делото по отношение на осъдения, поради което са пренберегнати и материалноправните предпоставки, които предполагат преместване на осъдения В. Н. в затворническо общежитие от открит тип.

В конкретния случай като цяло резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата са положителни, а и е налице оптимистична прогноза за развитие на личността на лишения от свобода и ресоциализация на основата на личностовите ресурси, с които разполага.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба 4 изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай се налага извода, че пълноценното поправяне на осъдения е завършило и са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието. Да се приеме обратно в настоящия казус, означава лишените от свобода да бъдат демотивирани да полагат усилия за своето трайно поправяне.

Изводите на първата инстанция, че продължителността на корекционната работа с осъдения в мястото за лишаване от свобода е недостатъчна са произволни и субективни и не държат сметка за разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 НПК, според която неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са би достъпни да осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно особождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В настоящия случай в ъ з основа на доказателствените материали се установява, че в рамките на периода на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият В. Н. не допуска нарушения на режимните изисквания.

Обстоятелството, че лишеният от свобода полага труд в продължителен период от време и то на различни обекти, е показател за гласуваното му доверие от затворническата администрация. По делото са приложени и похвали от работодателите за старателното и много добро справяне с възложените задачи, което е обективен признак за ясно поставени от лицето цели в насока успешно изграждане на трудови навици. По своята същност предоставянето на възможност за полагането на труд представлява вид поощрение за лицето, тъй като рефлектира върху самия срок на изтърпяване на наказанието в насока неговото намаление, но в същото време в трудовия процес лишеният от свобода В. Н. обективира деятелност, надхвърляща обичайното стриктно изпълнение на възложените му трудови задължения и проявява прецизност, мотивирала затворническата администрация поверяването му и на друга работа.