Решение № 559 от 16.07.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Шумен, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630101441 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София, против И. Н. С. от гр. Шумен, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен обуславящ положителен иск, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което по Заявление от последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 818/2023 г., по описа на PC Шумен, като има издадена Заповед № 365/19.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: обуславящ регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и цена 212.84 лв., от които 187.84 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв. - ликвидационни разноски, п о застрахователна полица № BG/03/12001661026, във връзка с щета № 471022222207371 за ремонт на увреден ЛА марка „БМВ“ с ДК № Н 7257 ВХ, в обективно кумулативно съединение с обусловен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 8.75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обуславящата искова претенцията за периода от 24.11.2022 г. до 18.04.2023 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху обуславящата искова претенция считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2023 г. до окончателно плащане

1

Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че при ПТП на 20.11.2022 г. в гр. Шумен, ул. „Колю Фичето” № 9 ответницата, като водач на МПС, марка „Тойота“, с ДК № Н 1331 ВТ, собственост на К. Б. М., нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като при извършване на маневра: излизане от реда на паркирани МПС, не се съобразява с местоположението им и блъска паркиран в дясно автомобил марка „БМВ“ с ДК № Н 7257 ВХ, собственост на Ф. А. Х., след което напуснала местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР и не указала съдействие за установяване на вредите. Собственикът на МПС с ДК № Н 1331 ВТ имал сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество обхващащ периода от 07.06.2022 г. до 06.06.2023 г. Щетите, нанесени на пострадалия автомобил с ДК № Н 7257 ВХ били подробно описани в Опис-заключение по щета № 471022222207371. На 24.11.2022 г. ищцовото дружество изплатило по банков път на собственика на „БМВ“ с ДК № Н 7257 ВХ дължимо застрахователно обезщетение от 187.84 лева, като за ликвидация на щетата били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. На 13.01.23 г. и на 20.02.23 г. на ответницата били изпратени покани да плати тези суми, но до настоящия момент регресната претенция на дружеството не била удовлетворена. На 18.04.2023 г. по Заявление на ищеца било образувано ЧГД № 818/2023 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи: сумата 212,84 лева – платени застрахователни обезщетения и разноски по ликвидация на щета № 471022222207371, както и лихва върху главното парично вземане в размер на 8,75 лева за периода от 24.11.2022 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главната искова претенция считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2023 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, намира искът за допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, бил налице валидно сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица, както и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя. Не оспорва, че е напуснала мястото на ПТП преди идването на органите за контрол, но счита, че по закон в този случай това не било задължително. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между 2 описаното в исковата молба поведение на ответника и вредите. Намира, че Протоколът за ПТП е подписан от служител на КАТ, като актосъставител и от двамата участници, но липсват подписи на двама свидетели.

В проведените съдебни заседания страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства /Протокол за ПТП № 1817842/21.11.2022 г., по описа на ОД на МВР Шумен, /л. 7//, се установява, че на 20.11.2022 г. в 07 ч. и 30 минути, в гр. Шумен, на ул. „Кольо Фичето“ № 9, И. Н. С. като водач на автомобил с ДК № Н 1331 ВТ участник № 1, при извършване маневра за излизане от реда на паркирали МПС не се е съобразила с положението на паркиран в дясно участник № 2 ДК № Н 7257 ВХ и го блъска. Видимите щети по пострадалото МПС били „деформирана предна броня в лява част“. Автомобилът на виновния водач с ДК № Н 1331 ВТ имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ /полица № BG/03/122001661026 /л. 8//, със срок на валидност от 10.57 на 07.06.2022 г. до 23.59 ч. на 06.06.2023 г.

Със Заявление № 52-04050-00123/22/21.11.2022 г. /л. 10/ собственикът на МПС с ДК № Н 7257 ВХ заявил пред ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, че желае да му бъде изплатено застрахователно обезщетение по банков път. Въз основа на Опис-заключение по претенция 52-0405000123/22/21.11.2022 г. /л. 14/, след изготвен Доклад по щета № 471022222207371/22.11.2022 г. /л. 16/, застрахователят му платил с Платежно нареждане от 24.11.2022 г. /л. 17/ сумата 187.84 лв..

С Регресна покана изх. № 134/13.01.2023 г. /л. 18/, както и втора Регресна покана изх. № 692/20.02.2023 г. /л. 18/, изпратени на адреса на ответника с Bulpost /л. 19/, върнати като непотърсени, ищецът поканил И. Н.

С. да плати сумата 187.84 лв., с посочено основание: „чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ:

„напуснал ПТП“ съгласно протокол за ПТП“.

От Заключението на допуснатата по делото СТЕ /л. 88/ се установява, че е налице причинно - следствена връзка между механизма на ПТП, описан в 3 представения Протокол за ПТП и щетите върху МПС с ДК № Н 7257 ВХ, както и че размерът на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 187.84 лева.

От приложеното ЧГД № 818/2023 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед № 365/19.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът е осъден да плати на заявителя: сумата 212.84 лв. - застрахователни обезщетение и разноски по ликвидация на щета; сумата 8.75 лв. - лихва за периода от 24.11.2022 г. до 18.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лв. – държавна такса по делото и 120.00 лв. адвокатско възнаграждение. Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е 4 абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 818/2023 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 5312/18.04.2023 г., по описа на ШРС , по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 365/19.04.2023 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение.

Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на исковата претенция, с правно основание чл. 500, ал.

1, т. 3 КЗ, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/наличие на валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен за лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП;

2/възстановяване на вреди от застрахивателя поради настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор /увреждане на чуждо имущество/; 3/настъпилото ПТП да е в резултат от виновно поведение на ответника, включващо противоправно деяние, съобразно хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, от което в причинна връзка са настъпили твърдените вредни последици, както и, че след причиняване на деликта делинквентът е напуснал мястото на произшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, в това число и, че 5 посещаването на това произшествие от тях е задължително по закон. В тежест на ответника е да установи наведените положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи претендираните суми, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.

Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени доказателства еднозначно се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен за лек автомобил с ДК № Н 1331 ВТ, с който е причинено процесното ПТП, както и възстановяване на вреди от ищеца по МПС с ДК № Н 7257 ВХ, поради настъпване на застрахователно събитие покрит риск по застрахователния договор /увреждане на чуждо имущество/, в размер на 187.84 лв., както и сторени от застрахователя ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

Както бе посочено страните по делото не спорят, че на 20.11.2022 г. в 07 ч. и 30 минути, в гр. Шумен, на ул. „Кольо Фичето“ № 9 водачът на автомобил с ДК № Н 1331 ВТ И. Н. С. е предприела маневра като при излизане от реда на паркираните превозни средства не се е съобразила с тяхното положение, с което е предизвикал ПТП, за което, съгласно отразеното в неоспорения Протокол за ПТП № 1817842/21.11.2022 г., по описа на ОД на МВР Шумен, и е съставен АУАН по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.