Определение № 15232 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15232 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20261100502944 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба от Г. Г. П., чрез адв.Д. С. срещу Разпореждане №32123 от 11.03.2026 г., постановено по гр.д. №6433 по описа за 2026 година на СРС, 161 състав, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.

С частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като за ищеца, като длъжник в изпълнителното производство, е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането предмет на принудителното изпълнение. Сочи, че съгласно чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК изпълнително основание е само вл. в сила наказателното постановление, за което узнал едва в хода на изпълнителното производство. Поддържа, че като длъжник има правото да оспори изобщо съществуването на изпълняемото право по исков ред, поради което предявеният иск по чл.439 от ГПК е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК препис от частната жалба не се връчва за отговор на ответната страната.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 6433 по описа за 2026 г. на СРС, Гражданско отделение, 161 състав е образувано по предявен от частния жалбоподател против СТОЛИЧНА ОБЩИНА отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 25, 26 евро глоба и разноски и такси в изпълнителното производство, а при евентуалност – осъдителен иск за връщане на сумата на основание неоснователно обогатяване.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнително основание, установяващо дължимост на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК. За такива невнесени в срок вземания, в разпоредбите на чл. 163, ал. 3 ДОПК е предвиден специален ред за събиране, а именно в условията на алтернативност и по избор на взискателя - от публични изпълнители при Националната агенция за приходите (НАП) по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. От представеното копие от наказателното постановление е видно, че същото е вл. в сила на 29.11.2024 г. Съгласно чл.

162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични, и съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК поначало се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е 1 предвидено друго. В случая ответната СО се е възползвала от предоставената й с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор и е възложила събирането на глобата на ЧСИ.

Принудителното събиране на публичното вземане е възложено на частен съдебен изпълнител, образувал изпълнително производство по реда на ГПК, предвид което защитата по исков ред на длъжника срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК, която разпоредба представлява правно основание за подаване на главния иск и разгледан от съответния граждански съд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията за обосноваване на правния интерес от искова защита, тъй като ищецът не е изложил обстоятелства по см. на чл.439 ГПК, нито нови факти и обстоятелства, настъпили след приключването на производството по издаване на наказателното постановление формиращо сила на пресъдено нещо относно вземането. Липсата на твърдения за такива факти сочи на недопустимост на защита на длъжника срещу изпълнителното основание, включително и на искова защита за връщане на полученото възоснова на него. Резултат на стабилитета на изпълнителното основание и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлия в сила акт. Затова правилно районният съд е приел, че в случая предявените искове са недопустими и е прекратил производството по делото, като подадената против него частна жалба следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Г. П., чрез адв.Д. С. срещу Разпореждане №32123 от 11.03.2026 г., постановено по гр.д. №6433 по описа за 2026 година на СРС, 161 състав, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2