Определение № 39 от 29.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000028 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД представляван от адвокат М. Ц. срещу решение № 404/24.10.2025 година по търг. дело № 202/2024 година, в неговата отхвърлителна част, с която са отхвърлени предявените от банката искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът - О. Б. С., дължи на ищеца заплащането на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № FL1241987 от 17.12.2021г., както следва:

1/ за разликата над присъдените 19812,36 евро (превалутирана равностойност на 38 749,61 лева) до претендираните 20032,3 евро (превалутирана равностойност на 39179,78 лева), представляващи непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането;

2/ за сумата 952,82 евро (превалутирана равностойност на 1863,55 лева), представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от Договора за периода от 15.02.2022 г. до 16.09.2022 г., както и

3/ за разликата над присъдените 1004,09 евро (превалутирана равностойност на 1 963,83 лева) до претендираните 3343,27 евро (превалутирана равностойност на 6 538,86 лева), представляваща мораторна лихва, вкл. претенцията за периода от 15.03.2022г. до 14.12.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262 по описа за 2023г. на Районен съд – гр. Варна.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на 1 обжалване съдебен актове по същество. Жалбата е подадена в предвидените срокове и е процесуално допустима.

Въззивната жалба изхожда от страна с процесуална легитимация, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като допустима и редовна. Жалбата е надлежно администрирана.

По предварителните въпроси:

Съдът съобрази, че въззивникът страна –ответник О. Б. С., е представлявана от особен представител адвокат Ж. К., чието възнаграждение се дължи авансово за всяка съдебна инстанция и следва да се плати от ищеца в производството. Възнаграждението следва да се заплати независимо от изхода на спора, а размерът му следва да бъде определен съобр. Наредба №1/2004г., приложими по аналогия, съобразно § 1 от допълнителните разпоредби /в този смисъл т.6 от ТР № 6/2012 г., на ОСГТК, на ВКС/. В конкретния случай размерът на дължимото възнаграждение за особен представител е в размер на 986,88 лева, на основание чл.7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Едновременно с насрочване на производството, на страната следва да бъдат дадени указания за авансиране депозита за възнаграждение с указания, че при неизпълнение, ще бъде постановено определение за принудително събиране на сумата.

Доклад по жалбата:

В обжалваната част решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано. Позовава се на данните от съдебно-счетоводната експертиза, според които размерът на претендираните искове за главница, възнаградителна и мораторна лихва е доказан и основателен. Намира, че действително длъжникът е просрочил задълженията си по кредита, който надлежно е обявен от банката за предсрочно изискуем с връчването на ПДИ.

Не се споделят изводите на първата инстанция по приложението специалните норми на ЗПК в процесните отношения. Позовавайки се на клаузата на чл. 22 от договора за кредит, намира, че кредитополучателят е предварително уведомен за всички условия по кредита, включително и представянето на стандартизиран европейски формуляр за преддоговорна информация. Отделно от това, смята, че ГПР по кредита е описан по разбираем и ясен начин за потребителя, като са посочени – кредитна сума, договорения лихвен процент и ГПР. Така информацията дадени в процесния договор дава възможност на потребителя да формира реалистични представи за финансовата тежест на дълга. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване в цялост на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – О. Б. С., посредством назначения особен представител адвокат Ж. К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно постановеното решение се счита за правилно. Възраженията на въззивника не опровергават правните изводи на първата инстанция, които са формирани на база събраните 2 по делото доказателства и относима съдебна практика. Предоставената информация на потребителя съобразно чл. 11 ЗПК следва да се отличава от задължението по чл. 5, ал. 2 ЗПК, неизпълнението на което е правилно констатирано от съда. За безспорно намира обстоятелството, че процесния договор за кредит не съдържа информация за формирането на ГПР по кредита.

Предвид изложеното споделя изводите по приложението на чл. 23 ЗПК в отношенията между страните, което влече след себе си неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за особен представител.

Страните не правят доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на страните да ангажират доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поради обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните, че ще следи служебно за сключени неравноправни клаузи в договора за кредит, който е сключен с потребител.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът.

Така мотивиран Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Юробанк България“ АД представляван от адвокат М. Ц. срещу решение № 404/24.10.2025 година по търг. дело № 202/2024 година, в неговата отхвърлителна част.

ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, гр. София, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за това да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 504,58 евро (превалутирани 986,88 лева), представляваща дължимо възнаграждение за особен представител на насрещната страна /адвокат Ж. К. от ВАК/, дължимо за процесуално представителство на въззиваемия във въззивното производство като се представят доказателства по делото за платената сума в същия срок.

УКАЗВА на страната, че при липса на изпълнение съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумата съгласно чл.77 ГПК.

НАСРОЧВА производството в открито открито съдебно заседание на 18 февруари 2026 г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на 3 сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на „Юробанк България“ АД, представлявана в производството по делото от адвокат М. Ц., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК . При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл. 102з ал.3 ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4