Решение № 119 от 03.05.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Нови пазар, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20223620101234 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявена е искова молба с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищцата С. Х. М. от гр. Н., обл. Ш., чрез процесуалния представител адв. М.

М. от АК – П., против ответната страна на „Аксес Файнанс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от Ц. П. К..

В исковата молба ищцата твърди, че била страна, в качеството на кредитополучател, по договор за кредит „***“ от ** г., сключен с „Аксес файнанс“ ООД, сега „Аксес файнанс“ АД, в качеството му на кредитодател. Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а кредитополучателят да заплаща текущото задължение до всяко 1- во до 5- то число на месеца. Предвид договореното в чл.19, ал.4 от договора, при забава на плащането на пълния размер на минималната погасителна вноска, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на вземането в размер на 2,50 лева за всеки ден до плащане на пълния размер на погасителната вноска. Съгласно ал.5 на чл.19 от договора, при настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно плащане на 50 лева за разходи по извънсъдебно събиране на задължението. Ищцата счита, че посочените две клаузи от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави - достигане до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата. Освен това двете клаузи са определени за неравноправни, тъй като всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, следвало да се счита за нищожна, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че двете клаузи са и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. С предвидените разходи по двата члена от договора се целяло постигане на заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото събирането на такива разходи по същество представлявало дейност по управление на кредита и следвало да се включва в годишния процент на разходите. Твърди се, че е налице и нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК и нищожност по чл.146, ал.1 от ЗЗП.

С тези, подробно изложени в исковата молба аргументи, ищцата моли съда да прогласи нищожността на посочените две клаузи. Моли, ответната страна да бъде осъдена да заплати направените от ищцата разноски в производството.

1

В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. Искът е счетен за допустим, но претенциите на ищцата са определени като непълно неоснователни.

Аргументите за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД ответникът счита за голословни и лишени от конкретика. Преди сключването на договора клиентите на ответника, и в частност ищцата, разполагали с достатъчно време да направят преценка дали условията на договора са приемливи за тях или не. Самият финансов продукт представлявал револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит се усвоявал чрез платежен инструмент-кредитна карта. Веднъж сключила договор, ищцата сама преценявала кога и как да усвои суми по заема. При усвояване на суми от кредитния лимит, обаче закономерно се дължала уговорената договорна лихва, начислявана на ден и върху усвоената сума. Размерът на разходите по кредита бил определен изключително просто и ясно, с точните суми и не се създавало затруднение за дължимото при неизпълнение.

Добавяйки към договора несъществуваща клауза за неустойка ищцата стигнала до грешно твърдение за нарушено изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Годишният процент на разходите по конкретния договор с ищцата бил 49,84 %, т.е не надвишавал ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК- ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Разходите по събиране на вземането се дължали само в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да плати в договорения срок общото си задължение. Разходът за събиране на вземането по чл.19, ал.5 от договора се дължал само еднократно и единствено при настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Предвид така изложоените обстоятелства ответната страна моли искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за кредит„***“ от ** г., ответникът „Аксес Файнанс” АД /тогава ООД/ е предоставил на ищцата С. Х. М. револвиращ кредит в максимален размер на 1200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна безконтактна карта. Уговорено е размерът на месечната погасителна вноска да е 10 % от общото задължение към последното число на съответния календарен месец. Договорът е сключен за неопределен срок. Върху всички усвоени суми чрез АТМ в брой е договорено кредитополучателят да дължи годишна лихва от 36 %, а за тези усвоени чрез терминално устройство ПОС или виртуално терминално устройство ПОС - 18 % годишна лихва. В раздел VII от договора, чл.19, ал.4, е уговорено при забава на плащането на пълния размер на минималната погасителна вноска, кредитополучателят да дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден, до плащане на пълния размер на съответната минимална вноска. В чл.19, ал.5 от договора е постигнато съгласие след настъпването на предсрочна изискуемост кредитополучателят да дължи 50 лева еднократно – такса, включваща разходи на кредитодателя за дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сключеният договор между страните има характер на договор за потребителски кредит по чл.9 и сл.от ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в ЗПК. В процесния договор, по–точно в чл.19, ал.4 от него е уговорено при забава за плащане на пълния размер на минималната погасителна вноска кредотополучателят да дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на пълния размер на вноската. Тази договорна клауза съдът намира за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП. Тази клауза представлява уговорка за такса по обслужване на кредита и по естеството си е такава по усвояване и управление на кредита. В чл.10а, ал.2 от ЗПК е установена забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо, съдът намира, че 2 клаузата е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона – конкретно чл.10а, ал.2и ал.3 от ЗПК. Доколкото тази клауза създава неравновесие между страните и поставя кредитополучателя по договора в неравностойно положение, то същата следва да се счита за такава, нарушаваща добрите нрави. Клаузата не е индивидуално уговорена с кредитополучателя. Затова искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Основателен се явява и искът да прогласяване нищожността на договорната клауза на чл.19, ал.5 от договора, в която е уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса от 50 лева за разходи за дейност на служител по дейности за извънсъдебно събиране на задължение. Отново се касае за дейност по управление на кредита, за каквито има законова забрана да се събират такси, в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Тази клауза също създава неравновесие между страните и нарушава добрите нрави.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 100лв. – заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М. М. от АК- П. е предоставил безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 400 лева по първия иск и 400 лева по втория предявен такъв, общо 800 лева и е в рамките на минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна /чл.7 ал.2 т.1/.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. във вр.с чл.10а от ЗПК нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.19, ал.4 от договор за кредит„***“ от ** г., сключен между С. Х. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** и „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. ***, ул. ***, представлявано от Ц. П. К., която предвижда заплащането на разходи за действия по събиране на вземането 2,50 лева за всеки ден до плащане на пълния размер на минималната погасителна вноска, като противоречаща на добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.10а, от ЗПК нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.19 ал.5 от договор за кредит„***“ от ** г., сключен между С.

Х. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** и „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. ***, ул. ***, представлявано от Ц. П. К., която предвижда заплащането на еднократна такса от 50 лева за разходи за дейността на служител по дейности за извънсъдебно събиране на вземането при предсрочна изискуемост, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. ***, ул. ***, представлявано от Ц. П. К. да заплати на С. Х. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. *** направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/ - заплатена държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. ***, ул. ***, представлявано от Ц. П. К., да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия - П., съд.адрес: гр. П., бул.***, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, за процесуално представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Шумен в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________

4