Решение № 151 от 27.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 211/2026
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 16.05.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Пазарджик, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежана С. при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно дело № 20265220200211 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. Н. М. от град Велинград с ЕГН:
********** против НП № ******** от ***** год. на началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ - Септември, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят бил едноличен собственик и управител на „********“ ЕООД. Дружеството било собственик на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ********. Със заповед на управителя / жалбоподателя по делото/ автомобилът бил поверен на свид.******* – работник в дружеството, който имал задължения да полага грижи за същия като технически прегледи, заплащане на данъци, глоби, такси и застраховки от името и за сметка на собственика.
Към 01.11.2025 год. товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******** нямал валидна застроховка „Гражданска отговорност“. Причината била тази, че свид. ******* забравил да поднови полицата. На тази дата автомобилът се управлявал инцидентно от жалбоподателя, който около 22,28 часа бил спрян за рутинна полицейска проверка в село Варвара. В хода на проверката станало ясно, че товарният автомобил е с прекратена регистрация още на ******* год на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – липса на валидна ЗЗ „Гражданска отговорност“. На място срещу жалбоподателя бил съставен АУАН. Веднага след това жалбоподателят се обадил на свид.*******, за да го попита дали автомобилът има валидна застроховка „Гражданска отговорност“.
Разговорът станал причина свид.Попов да разбере, че е забравил да изпълни задълженито си съгласно вътрешно ведемоствената заповед.
На 03.11.2025 год. за автомобила била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
По случая била образувана прокурорска преписка с оглед наличните данни за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Преписката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност. Изяснено било по преписката, че жалбоподателят като собственик на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******** не е бил уведомяван от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР за извършената дерегистрация на автомобила.
При така установеното жалбата е основателна. Деянието несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
2 е
В случая правното основание за прекратяване на регистрацията е чл.
143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, която разпоредба към датата на прекратяване на регистрацията – 29.08.2025 год. има следната редакция: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“.
При тази редакция следва, че законът предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената регистрация. При това положение е несъмнено, че липсата на знание за това обстоятелство изключва вината на жалбоподателя при извършване на вмененото му нарушение, още повече че грижите за автомобила, вкл. сключването на застроховки са били вменени като задължение на друго лице. От липсата на вина следва, че осъщественото деяние не осъществява състава на административно нарушение от субективна страна.
Вярно е, че считано от 07.09.2025 год. са настъпили законодателни изменения, съгласно които уведомяване за прекратената регистрация не се изисква, но в случая приложим е закона към прилагането на принудителната мярка – дерегистрацията.
От друга страна, независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка, при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо при липса на уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията не е било влязло в сила, тъй като собственикът на МПС е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Ето защо осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Същите се претендират в размер на 700 лева, който съдът и предвид направеното от ответника възражение, намира за прекомерен.
Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лева съобразно разписаното в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в какъвто размер се явява 3 съответно от една страна, а от друга – справедливо. Превалутирани по правилата на ЗВЕРБ 400 лева се равняват на 204,55 евро.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ******** от ***** год. на началник група в ОДМВРПазарджик, РУ - Септември, с което на И. Н. М. от град Велинград с ЕГН:
**********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявана от Директор ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. М. с ЕГН: **********, адрес: град ************** направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 204,55 евро / двеста и четири евро и 55 евроцента/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4