Решение № 5813 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5813 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110150759 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът З.Л.И.“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № 93002210037432, валидна към датата на ПТП, и след изпълнение на всички изискваН. на застрахователН. договор, е заплатил на застраховаН. сума в размер на 11884,69 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 1000-1261-23000285 за вреди на л.а. марка „***“, с рег. № ***, настъпили в резултат от ПТП на 01.07.2023 г. в ***, за което бил съставен ДКП за ПТП. Виновен за ПТП бил водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество, който потеглил от редицата спрели автомобили без да се огледа и така реализирал ПТП с л.а. марка „***“, с рег. № ***, който се движел по пътното платно, встрани от МПС „Ш.А.“, с рег. № ***. Излага, че предявил регресна претенция срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение, който признал и изплатил сумата от 5942,34 лева, а остатъкът от сумата в размер на 5942,35 лева останал непогасен. Моли за осъждане на ответника – З.Б.И.“ АД, да му заплати сума в размер на 100 лева (51,13 евро), частичен иск от вземане в общ размер 5942,35 лева (3038,28 евро), представляващо разликата между изплатеното обезщетение за имуществени вреди по щета № 1000-1261-23-000285 и възстановеното от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2025 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

С протоколно определение от 25.03.2026 г., по реда на чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията 1 от първоначално заявените 100 лева, равняващи се на 51,13 евро (част от вземането в общ размер 5942,35 лева, равняващо се на 3038,28 евро) на сумата от 4328,36 лева, равняваща се на 2213,06 евро , с което искът следва да се счита предявен и в останалата непредявена част от вземането.

Ответникът – З.Б.И.“ АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината на застраховаН. при него водач, причинноследствената връзка на ПТП с вредите. Твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***, който не е изчакал водача на МПС „Ш.А.“, с рег. № *** да излезе от реда на паркираните автомобили, навлязъл е в лентата му на движение и е реализирал удар с него. Счита, че ударът е бил непредотвратим за водача на застрахованото при него МПС, който не бил извършил нарушеН. на ЗДвП. Излага, че извънсъдебно платил половината от сумата, тъй като счита, че е налице съпричиняване. Оспорва размера на вредите, като намира, че обезщетението е определено в завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени, като автомобилът не бил гаранционен. Твърди, че са извършени ремонтно-възстановителни работи, които не са били необходими, както и такива, които не са следствие на процесното ПТП. Твърди, че увреденото МПС не е било в добро състояние и без щети преди ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застраховаН. срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застраховаН. застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражеН. на страните, съдът е обявил за безспорни, а с това и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. марка „***“, с рег. № *** към датата на ПТП; че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на МПС „Ш.А.“, с рег. № ***; че ищецът е заплатил сумата от 11884,69 лева по процесната щета; както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5942,34 лева по предявената извънсъдебно регресна претенция по процесната щета.

От събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица № 93002210037432, със срок на валидност от 14.08.2022 г. до 13.08.2023 г., двустранен констативен протокол за ПТП от 01.07.2023 г., застрахователната 2 преписка по щета № 1000-1261-23-000285 – уведомление за щети от 03.07.2023 г., опис-заключение по щета № 1000-1261-23-000285 от 03.07.2023 г., опис-заключение по щета № 1000-1261-23-000285 от 25.09.2023 г., експертиза по щета № 1000-1261-23-000285 от 28.09.2023 г., доклад по щета № 1000-1261-23-000285 от 30.10.2023 г., от събраните по делото гласни доказателства – показаН.та на разпитаните по делото свидетели – Н. Д. И., водач на л.а. марка „***“, с рег. № ***, и Г. И. В., водач на МПС „Ш.А.“, с рег.

№ ***, които съдът кредитира като последователни, логични, непротиворечиви и добросъвестно дадени, както и като кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договор за застраховка „Каско” на МПС, обективиран в застрахователна полица № 93002210037432, на 01.07.2023 г. в светлата част на денонощието в гр. София водачът на л.а. марка „***“, с рег.

№ ***, се е движил по ул. „Мара Бунева“, като в района на № 23, от лентата за насрещно движение от редицата на паркираните автомобили потегля водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, който не пропуска преминаването на л.а. марка „***“, с рег. № *** и реализира удар в страничната лява габаритна част на същия, с което предизвиква ПТП с материални щети. Съдът намира, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Неоснователни са възражеН.та на ответника за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***. От заключението на вещото лице по САТЕ и дадените от него в съдебно заседание допълнителни разяснеН., както и от показаН.та на свидетелите, се установява, че водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, е бил паркирал автомобила в лентата за насрещно движение на ул.

„Мара Бунева“ в района на № 23 в град София. Водачът на л.а. марка „***“, с рег. № *** се е движел по ул. „Мара Бунева“ в права посока. Водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № *** е потеглил от редицата на паркираните автомобили в платното за насрещно движение, като се е престроил в лентата в посоката за движение на л.а. марка „***“, с рег. № *** без да пропусне преминаването на същия. От показаН.та на свидетеля В. се установява, че преди да предприеме маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и да премине в друга пътна лента, е погледнал само за идващи срещу него коли, но не е погледнал назад за идващи по другата лента, в движението, по която е искал 3 да се включи. Предвид изложеното, установява се от показаН.та на свидетеля В., както и от заключението на САТЕ, че водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № *** е имал обективната възможност да възприеме идващият л.а. марка „***“, с рег. № *** и да се съобрази с наличието му на пътното платно. Преди да започне маневрата водачът на МПС „Ш.А.“, с рег. № *** не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за л.а. марка „***“, с рег. № ***, като не е съобразил неговото положение, посока и скорост на движение, а е бил длъжен да пропусне съшия, доколкото е извършвал маневра, свързана с навлизане изцяло в пътната лента, по която се е движел л.а. марка „***“, с рег. № ***. Същевременно от показаН.та на свидетелите И. и В., както и от заключението на САТЕ и разяснеН.та на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че л.а. марка „***“, с рег. № *** е бил в по-предна позиция спрямо лентата си на движение отнесено към МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, като водачът на *** е възприел водачът на Ш.А. в процеса на удара, като не може да промени позицията си и дори и да спре, това вече става в процеса на удара. За водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***, ударът не е бил предотвратим, тъй като не е имал възможността на поранен етап да забележи приближаващия се от лявата му страна МПС „Ш.А.“, с рег. № ***, категорично е вещото лице.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на МПС „Ш.А.“, с рег. № *** са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка „***“, с рег. № ***, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество, както и в заключението на САТЕ. От приетото заключение на САТЕ се установява, че всички увреждаН. по л.а. марка „***“, с рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застраховаН. автомобил се установяват и от документите в застрахователната преписка по процесната щета – уведомление за щети, описи на щета, доклад по щета. Вещото лице е категорично, че щетите се намират в пряка и причинно - следствена връзка с процесното ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застраховаН. срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземаН.та си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застраховаН. и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застраховаН.. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на касационН. контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под 4 минималните размери, установени в

Методиката.

При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Според заключението на САТЕ, стойността необходима за възстановяване на л.а. марка „***“, с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10 270,70 лв., а изчислена по цени на официален за марката и модела сервиз, възлиза на 11884,69 лв.