Определение № 720 от 22.04.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Плевен, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500251 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 130 ГПК.

С Определение № 1017/ 13. 03. 2024 г. по гр. д. № 965/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК с ищец Н. В. И. с ЕГН********** и ответник Г. Б. С. с ЕГН********** за заплащане на сумата от 25 *** лв., частично от 90 *** лв., представляваща стойност на извършени подобрения в имот, бивша собственост на ищеца – предмет на публична продан, закупен от ответника с влязло в сила на 14. 02. 2024 г. Постановление за възлагане и вписано в Служба по вписванията – гр. Плевен поради недопустимост на предявения иск.

Със същото определение районният съд е оставил без уважение на основание чл. 389 ГПК като неоснователно искането за допускане на обезпечение на предявения иск от Н. В. И. с ЕГН********** срещу Г. Б. С. с ЕГН********** за заплащане на сумата от 25 *** лв., частично от 90 *** лв., представляваща стойност на извършени подобрения, чрез спиране на производството по изп. д. № 248/ 2022 г. на ЧСИ П.П..

Срещу определението е постъпила частна жалба от Н. В. И. с ЕГН********** чрез адв. Л. Т., в която е посочено, че процесните монтирани пана могат да се определят като движими вещи, но това може да бъде установено само след заключение на вещо лице. Частният жалбоподател е 1 изразил становище, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки , обуславящи недопустимостта на предявения иск, поради което е отправил искане съдът да отмени определението за прекратяване на производството като незаконосъобразно и да върне делото на районния съд за продължаване на последващи процесуални действия. Частният жалбоподател е посочил, в уточняваща молба, че обжалва и определението в частта , в която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения иск.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното :

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1.По законосъобразността на определението за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

От доказателствата по делото е видно, че пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 72 ЗС с цена на иска 25 *** лв. (частичен иск от 90 *** лв.) от Н. В. И. срещу Г. Б. С.. Предмет на спора е правото на ищцата върху стойността на художествена композиция, монтирана в недвижим имот, подробно описан в исковата молба, бивша собственост на ищцата и придобит от ответника в изпълнително производство, за което е издадено влязло в сила постановление за възлагане от ЧСИ. В исковата молба се твърди, че художествената композиция не е включена в изготвената пазарна оценка на имота, въз основа на което е извършена публичната продан, това представлява подобрения в имота и следва купувачът да заплати тази композиция отделно. В допълнителна молба ищцата е посочила, че без техническа експертиза не може да бъде определено дали паната могат да бъдат отделени от имота без да се увредят стените, което е свързано с тълкувателната съдебна практика и определянето на паната като подобрения извън цена на имота предмет на публичната продан или приращения по чл. 92 ЗС съобразно ТР №5/ 2015 от 18. 05. 2017 г. на 2

ВКС, ОСГК.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е посочил, че качеството на собственик н а имота преди продажбата му изключва възможността той да бъде и добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ЗС.

Посочено е , че основанието на чл. 55, ал.1 ЗЗД не може да се установи от твърдяните по делото факти, доколкото няма твърдение за получаване без основание, на неосъществено основание или поради отпаднало основание.

Посочено е, че искът не може да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, доколкото това основание се прилага при липса на друг иск. Посочено е, че подобренията са направени през 2019 – 2020 г., след което е образувано изпълнителното производство и имотът е продаден на публична продан и тогава е извършвана оценка на имота, като е било право на ищцата да обжалва оценката, ако не е била съгласна с направената такава. Съдът е цитирал ТР № 5/ 2015 от 18. 05. 2017 г. на ВКС, ОСГК затова, че правилото на чл. 92 ЗС се прилага когато имотът е продаден на публична продан и в постановлението за възлагане не фигурира несамостоятелен обект на собственост. По тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК.

Въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 130 ГПК, съгласно който ако при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

От доказателствата по делото става ясно, че ищцата е активно легитимирана да предяви иска, исковата молба е редовна от процесуална гледна точка, налрице е правен интерес от предявяване пна иска, т.е. налице са всички положителни предпоставки за упражняване правото на иск.

Изложените мотиви в обжалваното определение се отнасят до материалноправната легитимация на ищцата и до основателността/ неоснователността на иска, а не до неговата допустимост / недопустимост.

Недопустимостта на иска се основава на наличието на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, каквито не са налице при предявяване на иска от частната жалбоподателка пред районния съд.

Установяването на фактите относно оценката на имота предмет на публична продан, характера на художествената композиция като самостоятелен или несамостоятелен обект, включването й в оценката на имота към момента на 3 публичната продан са обстоятелства , които са по съществото на спора и съответно са свързани с основателността или неоснователността на предявения иск. В тази връзка изложените мотиви са свързани с факти по предмета на спора и следва да бъдат разгледани в производството по същество, а не при преценката на допустимостта на иска.

По тези съображения въззивният съд счита, че определението на районния съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на последващите процесуални действия по съществото на спора.

2. По законосъобразността на определението, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК.

По делото по реда на чл. 389 ГПК пред районния съд ищцата е отправила искане за допускане на обезпечение с искане за спиране на изпълнителното производство, в което е бил насрочен въвод във владение на 18. 03. 2024 г., с резервна дата 28. 03. 2024 г. Твърди се, че предаването на имота ще затрудни много реализирането на правата на ищцата по евентуално положително решение по делото, е отправено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране“ на изпълнението по изп. д. № 2022***0400248 по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ до приключване на производството по гр.д. № 965/ 2024 г. п о описа на Плевенския районен съд.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл. 389 ГПК, тъй като предпоставка за допускане на обезпечение е предявеният иск да е допустим, но с оглед посочените от съда мотиви за недопустимостта на предявения иск, молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд приема, че предявеният иск е допустим, като по неговата основателност/ неоснователност следва да се произнесе районният съд по съществото на спора след връщането на делото на районния съд за последващи процесуални действия.

От молбата на ищцата по чл. 389 ГПК става ясно, че искането за спиране на изпълнителното производство като обезпечителна мярка е 4 свързано с насрочения въвод на купувача в имота на 18. 03. 2024 г., с резервна дата на 28. 03. 2024 г. По информация на служител от кантората на ЧСИ П.П. на 28. 03. 2024 г. въводът е извършен и на купувача на имота са предадени ключовете от имота.

Съдът счита, че искането за допускане на обезпечение следва да бъде оставено без уважение, тъй като въводът вече е реализиран и не са налице обстоятелства, от които да се приеме, че спирането на изпълнителното производство би допринесло за реализирането правата на ищцата при евентуално уважаване на предявения иск.

С оглед на това, че първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи по изхода на делото, въззивният съд счита, че следва определението, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.278, ал.2 ГПК като неправилно и незаконосъобразно Определение № 1017/ 13. 03. 2024 г. по гр. д. № 965/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК с ищец Н. В. И. с ЕГН********** и ответник Г. Б. С. с ЕГН********** за заплащане на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. чл. 72 ЗС на сумата от 25 *** лв., частично от 90 *** лв., представляваща стойност на извършени подобрения в имот, бивша собственост на ищеца – предмет на публична продан, закупен от ответника с влязло в сила на 14. 02. 2024 г.

Постановление за възлагане и вписано в Служба по вписванията – гр.

Плевен поради недопустимост на предявения иск, КАТО ВРЪЩА делото обратно на Плевенския районен съд на същия съдебен състав за продължаване на последващите процесуални действия.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 1017/ 13. 03. 2024 г. по гр. д. № 965/ 2024 г. по описа на Плевенския 5 районен съд в ЧАСТТА, в която е оставено без уважение на основание чл.

389 ГПК като неоснователно искането за допускане на обезпечение на предявения иск от Н. В. И. с ЕГН********** срещу Г. Б. С. с ЕГН********** за заплащане на сумата от 25 *** лв., частично от 90 *** лв., представляваща стойност на извършени подобрения, чрез спиране на производството по изп. д. № 248/ 2022 г. на ЧСИ П.П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6