Акт № 883 от 05.11.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЖАНЕТ М. ХРИСТОВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от ЖАНЕТ М. ХРИСТОВА Гражданско дело № ************** по описа за 2025 година

Производството по положителен установителен иск с правно основание по чл.422, във връзка с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.365 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от Д. А. Г. с ЕГН ********** от гр.З, ул.“Б“ № 15, чрез адв. В Х от САК със съдебен адрес гр.С, ул.“Л“ № 19, ет.3 срещу Р. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес с. И, общ. Ш, ул.“*************“ № 18.

В исковата молба се сочи, че между „Г. И“ ЕООД с ЕИК ********** и „*********** 2006“ ЕООД с ЕИК ********** възникнали облигационни отношения, съобразно сключен Договор за наем от **/**/****г. на преместваем обект на територията на плаж „*********“ при годишна наемна цена от 23 000 лв. с ДДС платима както следва: за първа вноска - 10 000 лв. с ДДС в срок до **/**/****г. и втора вноска – 13 000 лв. с ДДС платима до **/**/****г.

Наемателят преустановил плащанията по договора, като на **/**/****г. между наемодателя, наемателят и ответника било сключено тристранно споразумение с нотариална заверка на подписа към договора за наем. Задължението по договора било цедирано от наемателя „Г. И“ ЕООД на ищеца – цедент с Договор за цесия от **/**/****г.

Предвид неизпълнението на поетите от ответника задължения в полза на ищеца било учредено по негова инициатива заповедно производство и образувано ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, като била издадена Заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ищеца било указано, че следва да предяви иск за вземането си. Исковата молба била депозирана в законоустановения срок.

1

В уточняващата молба се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 5112.92 евро (равняващи се на 10 000 лв.), предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно главница по неизпълнение на парично задължение по Тристранно споразумение от **/**/****г. по договор за наем, ведно със законната лихва от **/**/****г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в производствата.

Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на ответника, чрез назначения в хода на производството особен представител, като в законоустановения срок бил депозиран писмен отговор. Счита се, че искът е неоснователен и недоказан, поради нарушение на закона при сключване на договора, а именно същият е подписан от лице без представителна власт и нямащо правото да поема задължения от името на дружеството, като горното не можело да бъде санирано. Нищожността на договора за наем влечала и нищожността на тристранното споразумение. Оспорва се авторството на подписа на ищеца при заверката на приложените документи към исковата молба, поради което се иска образуване на производство по реда на чл.193 от ГПК. Оспорва се авторството на подписа на ответника положен върху тристранното споразумение към договор за наем от **/**/****г., като се моли да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Оспорва се валидността на договора за цесия, без да се посочват основания за това. В заключение се иска отхвърляне на исковата претенция.

В срока на писмен отговор се предявяват инцидентни установителни искове, като в обстоятелствената част се преповтаря изложеното в писмения отговор, сочейки се съдебна практика. В заключение се иска прогласяване нищожността на договора за наем и тристранното споразумение от **/**/****г.

След размяна на книжата по предявените от особения представител инцидентни установителни искове, съдът с Определение № *** от **/**/****г. не е приел същите за съвместно разглеждане, като са изложени обстойни доводи за недопустимостта им, сочейки, че особения представител не е носител на правото на иск, нито може да замести липсващата воля на ответника за предявяването им, поради което не следва да се преповтарят в решението.

Възраженията относно липсата на представителна власт на адвоката на ищеца също са намерени за неоснователни, тъй като позоваването на нарушения при представителството на насрещната страна по спора представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл.26, ал.2 от ГПК също е недопустимо.

В съдебно заседание за ищеца не се явява законния представител, като се депозира становище за разглеждането им в тяхно отсъствие и се излагат доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. В. М. от ШАК, която поддържа писмения отговор, а в хода по същество моли за отхвърлянето на 2 иска, като недоказан по основание и размер, излагайки правните си аргументи.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца - цесионер заявление е била издадена Заповед № ****/**/**/****г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответника – длъжник за сумата от 10 000 лв., представляваща главница по тристранно споразумение от **/**/****г. по Договор за наем на преместваем обект на територията на морски плаж **********, сключен на **/**/****г., ведно със законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането.

Между „Г. И“ ЕООД с ЕИК **********, като наемодател и „*********** 2006“ ЕООД, в качеството на наемател бил сключен Договор за наем на преместваем обект на територията на морски плаж „**********“ от **/**/****г., с предмет възмездното и временно ползване на преместваем обект, разположен на територията на плаж „**********“ за осъществяване на търговска дейност. Обекта бил индивидуализиран като обект № 97 и площ 21 кв.м., срока на действие на договора бил една година, а наемната цена уговорена, както следва: в размер на 10 000 лв. първа вноска, платима до **/**/****г. и 13 000 лв. втора вноска платима до **/**/****г.

На **/**/****г. било подписано Тристранно споразумение между „Г. И“ ЕООД, представлявано от управителя Д. А. Г. и „*********** 2006“ ЕООД, представлявано от Р. Р.

Г., както и Р. Р. Г., в качеството му на физическо лице и солидарен длъжник. Съгласно чл.1, ал.2 от споразумението, солидарният длъжник оставал задължен солидарно с представляваното от него търговско дружество, до пълното погасяване на сумата от 10 000 лв., която следвало да се заплати в срок до **/**/****г.

В последствие на **/**/****г. бил сключен Договор за цесия между „Г. И“ ЕООД и Д. А. Г., по който вземането от 10 000 лв. по тристранното споразумение било прехвърлено на цедента.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице и положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от съда, заявителя предявил установителния иск за вземането, поради което съдът приема искът за допустим.

По отношение основателността на иска: Видно от Тристранно споразумение от 3

**/**/****г., съдът намира, че е възникнала валидна облигационна връзка между ищеца „Г.

И“ ЕООД и „*********** 2006“ ЕООД, обезпечена със солидарната отговорност на ответника Г., в качеството му на физическо лице. Сключеното споразумение обвързва ответника със задължението да отговаря солидарно с длъжника „*********** 2006“ ЕООД за задължението му в размер на 10 000 лв. произтичащо от Договор за наем от **/**/****г..

Съдът е длъжен да съобрази тази договорка между страните и да приеме отношенията им, така както са договорени, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД, тъй като договорът има силата на закон за тези, които са го сключили. Предвид на това намира и за безспорно доказано по делото, че за ответника е възникнало задължението да плати в условията на солидарност сумата от 10 000 лева в срок до **/**/****г.

Особения представител отрича възникването на това задължение, оспорвайки авторството на подписа на ответника под тристранното споразумение. Във връзка с оспорването са направени доказателствени искания от особения представител, които са уважени от съда, но по делото не бяха представени каквито и да е доказателства опровергаващи авторството на положения под споразумението подпис на ответника.

Напротив, видно от споразумението, същото е нотариално заверено и вписано под рег. № 3923 от **/**/****г. на Нотариус Емилия Табакова с рег. № 342 на НК, която е удостоверила подписите под този документ, поради което съдът намира, че оспорването на неговата валидност не беше успешно проведено и доказателствената сила на документа не беше опровергана.

Оспорва се и валидността на договора за наем от **/**/****г., но на друго основание, а именно, че към датата на сключването му – 13.03.2023г. управител на дружеството, съгласно Учредителен акт на „*********** 2006“ ЕООД е Р. Р. Г., а не подписалият договора – едноличен собственик на капитала Е М А. Съдът намира, че с подписването на тристранното споразумение и поемането от ответника на задължението на „*********** 2006“ ЕООД в условията на солидарност е налице не само валидиране на действията на подписалия договора за наем, но и извънсъдебно признание на възникналото въз основа на договора задължение, поради което и възражението на особения представител не се възприема от съда. Следва да се отбележи, че представената от особения представител, съдебна практика не касае предмета на настоящото производство.

По делото не се представиха доказателства от ответната страна, че задължението е платено към датата на приключване на съдебното дирене по делото, поради което и съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения размер. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026г., присъждането с настоящото решение парично вземане следва да се превалутира, съгласно чл.4 и чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и да се присъди в размер на 5 112.92 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските в заповедното и настоящото производство: Съгласно т.

12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, съдът който 4 разглежда иска предявен по чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени в заповедното производство и в исковото производство.

В настоящия случай в заповедното производство не са претендирани разноски и такива не са присъдени в заповедта.

В исковото са направени разноски от 102.26 евро за държавна такса, 409.04 евро за възнаграждение на особения представител и 664.68 евро за адвокатско възнаграждение или общо в размер на 1175.98 евро. Същите следва да се присъдят в пълен размер, предвид изхода на делото и доколкото са приложени доказателства за реалното им извършване от ищеца.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, в отношенията между страните, че Р. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес с. И, общ. Ш, ул.“*************“ № 18 дължи на Д. А. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.З, ул.“Б“ № 15, чрез адв. В Х от САК със съдебен адрес гр.С, ул.“Л“ № 19, ет.3 сума в размер на 5 112.92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента), представляваща неизплатена главница по Тристранно споразумение от **/**/****г. към Договор за наем на преместваем обект на територията на морски плаж „**********“ от **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № **** от **/**/****г. по ч.гр.д.№ ****/****г. по описа на ШРС.

Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34694adf-c4a9-4cac-a4d5-85c59da40341