Определение № 39 от 09.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100989 по описа за 2023 година

Първоначално е образувано гр.дело№ 989/2023г. на ВТОС по предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за сумата 33000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д. Х. Г. неимуществени вреди, който са пряка и непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№242/2023г. на РС-Елена, от страна на Д. Х. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Елена – п.к.5070 ул.“Костовска“№9А(чрез адв. Kирил Г.Т. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.Елена – п.к.5070, ул.“Костовска“№9А; GSM:***; e-mail: [email protected]) против Районен съд Елена с Булстат:000134088, с адрес: гр.Елена ***, представляван от Админстративния ръководител-Председател Пейо Ив .Приходков.

В хода на производството, след изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника и в срока за отговор по чл.131 от ГПК, ищцовата страна(чрез процесуалния си представител адв.Kирил Г.Т. от ВТАК - с представителна власт и по чл.34 ал.3 от ГПК) е подала молба с вх.№206/05.01.2024г., с която направила искане за изменение цената на иска, като го намалил от 33000.00лв. на 2.00лв.

Според чл.214 ал.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.

Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Цитираната разпоредба чл.214 ал.1 изр.III предл.I от ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. В тази връзка искането е процесуално допустимо.

С оглед молбата се установява, че към датата на изготвяне на настоящото определение ВТОС не е родово компетентен съд да разгледа спора. Съгласно нормата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000.00лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на 1 тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция по правилото на чл.103 от ГПК. В процесния случай е предявен иск с цена под 25000.00лв., който безспорно не е сред изключенията, визирани в нормата на чл.104 от ГПК. Размерът на цената по искове за парични вземания е търсената сума/чл.69 ал.1 т.1 от ГПК/, поради което цената на иска, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възлиза на сумата 2.00лв. Родово компетентен да се произнесе по тях е районният съд. Следва освен това да се отбележи, че за родовата подсъдност, съдът следи служебно. Поради тази причина производството по делото следва да бъде прекратено поради родова неподсъдност на спора, като делото следва да бъде изпратено на компетентния съд, съгласно специалната местна подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Видно от текста на разпоредбата, с нея е въведена изборна местна подсъдност. Тя е установена с цел да се улесни достъпа на граждани и юридически лица до правосъдие по този закон и съответно обезвредата им, ако са налице законовите предпоставки за това. Законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането или съда по настоящия адрес или седалището на увредения(в случая ищцата е с постоянен и настоящ адрес в гр.Елена). Тази възможност е предвидена за всяко лице, което твърди, че за него е възникнало право да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ – ограничения в текста на разпоредбата няма. От друга страна, следва да се съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 изр.I от ГПК, според която, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. РС-Елена по общите правила е местно и родово компетентен съд. ЗОДОВ е специален закон и дерогира приложението на общия ред за реализиране на отговорност за вреди. Само доколкото специалният закон съдържа някои процесуалноправни разпоредби, може да се приеме, че той урежда и ред за разглеждане на делата.

Уредените в ЗОДОВ процесуални правила изключват тези на ГПК, когато дело за обезщетение за вреди по този закон се разглежда по реда на ГПК, както и че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препращат чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ(определянето на ответника по реда на чл.7 от ЗОДОВ); чл.2в ал.3 от ЗОДОВ(приложението на чл.9а от ЗОДОВ за определянето на дължимите такси и разноски и чл.10 от ЗОДОВ за задължителното участие на прокурор в производството. Разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ касае само първоинстанционния съд, но не и по-горестоящия съд (спазването на особената местна подсъдност е в дискрецията само на съда-ответник по иска). Преди да пристъпи към самооценка на своята безпристрастност, съдът следва да разгледа въпросите относно подведомствеността и подсъдността. По този начин и с оглед чл.118 ал.2 от ГПК, делото следва да бъде върнато на РС-Eлена за приложение на разпоредбата на чл.7 ал.2 изр.I от ГПК и изпращане на делото на най-близкия родово компетентен районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.121 ввр. чл.274 и сл. от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№989/2023г. на ВТОС.

ВРЪЩА делото на РС-Елена за приложение на разпоредбата на чл.7 ал.2 изр.I от ГПК и изпращане на делото на най-близкия родово компетентен районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ВТАпС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

2