Разпореждане № 181 от 30.03.2026, Софийски окръжен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 181 гр. С., 30.03.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно дело № 20261800200277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Предмет на делото е признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено и влязло в законна сила в държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – решение от 02.10.2024 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия, съдържащо задължение в тежест на българския гражданин М. В. К., с ЕГН **********, за плащане на финансова санкция в размер на 350 евро, за извършено на територията на издаващата държава, нарушение на разпоредбите за движение по пътищата.

Решението за налагане на финансова санкция, както и придружаващите го документи, са изпратени от издаващата държава директно на С. градски съд по компетентност, съобразно правилата за родова и местна подсъдност на делото, установени в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

В изпратеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно 1 признаване на финансови санкции, като място на обичайно местопребиваване на засегнатото лице е посочен гр.И., ж.к.“******“ № 18.

По реда на чл.32 ал.1, вр. чл. 16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, по искането за признаване и допускане на изпълнение на посоченото съдебно решение за налагане на парична санкция, в СГС е било образувано ЧНД № 7882/2025 г. по описа на същия съд. С разпореждане от 23.03.2026 г. на определения съдиядокладчик от този съд, производството по това дело е прекратено и последното е изпратено за разглеждане на С. окръжен съд по компетентност с аргумент, че местоживеенето на санкционираното физическо лице е в района на този съд, съгласно служебно изискана справка от НБД „Население“.

СОС намира, че съгласно регламента, залегнал в разпоредбата на чл.31 ал.1, вр. чл.15 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансова санкция на българския гражданин, е именно С. градски съд.

Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд, в чийто териториален периметър е местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В законодателството на РБ не се съдържа легална дефиниция на понятието „местоживеене“, респ. както настоящия адрес, така и посочения като постоянен адрес на засегнатото лице, може да бъде тълкуван като местоживеене. Разпоредбата на чл.93 ал.5 от Закона за гражданската регистрация постановява, че постоянният адрес на гражданите е адреса за кореспонденция с органите на държавна власт и органите на местното самоуправление. Разпоредбите на ЗПИИРКОРЗНФС не дефинират и понятието „обичайно пребиваване“ на засегнатото лице. Този термин е разяснен в Кодекса на международното частно право, като на основание чл.37 ал.1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, даденото в този нормативен акт определение може да се ползва и за нуждите на производството по признаване и изпълнение в РБългария на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава-членка на ЕС.

Съгласно чл.48 ал.7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на ФЛ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място, следва да 2 бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В конкретният случай, в удостоверението по чл.4, вр. чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от компетентните власти на Република Румъния, като последен известен адрес на засегнатото лице М. К., е посочен такъв в гр.И., ж.к.“******“ № 18.

При направената от СГС служебна справка в НБД“Население“ е установено, че санкционираното лице е с постоянен адрес в гр.И., ж.к.“******“ № 18, вх.А, ет.4, ап.10, но е посочил различен от този, за настоящ адрес, а именно – гр.С., ж.к.“********“ № 61, вх.Г, ет.2 Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.5, вр. ал.1 от ЗГР, на територията на РБ, постоянния адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавна власт и органите на местното самоуправление. Съгласно чл.94 от ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее /което обстоятелство чуждестранния орган, издал решението не е длъжен да знае/. Самото лице е декларирало същия пред надлежните органи и по този начин е заявило трайни връзки със съответното населено място и адрес – лични, социални, професионални. Това покрива критериите на ЗПИИРКОРНФС относно „местоживеене“. В този смисъл определение № 12/29.01.2020 г., по КНЧД № 29/2020 г. на ВКС, 2 н.о.

По всички тези съображения, СОС приема, че следва да прекрати настоящото съдебно производство, да повдигне спор за подсъдност със С. градски съд и да изпрати делото на Върховен касационен съд, с искане за произнасяне по чл.44 ал.1 от НПК, поради което

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 277/2026 г. по описа на С. окръжен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ със С. градски съд.

ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд на Република България, с искане за произнасяне по чл.44 от НПК.

3

Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при С. окръжен съд: _______________________

4