Решение № 7113 от 25.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.10.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и седмнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Г. при секретаря Кирилка Ангелова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 4 945 по описа за 2012 г. и

Р Е Ш И:

[1] ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК на О.Г.Т. срещу държавата за признаване за установено, че при изграждането на бул. „В.В.“ държавата не е имала право да завземе 1 506,00 кв. метра от имот с номер 310, м.

„Подуенско пладнище“ по плана на гр. София от 1956 г.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от Закона за собствеността ЗС) на О.Г.Т. срещу Държавата и „П.Ф.К.Л.” АД за признаването му за собственик и предаване на владението на: част от имот 1236, която е с площ от 4 725,00 кв. метра; част от имот 1237, която е с площ от 1 028,00 кв. метра; имоти без планоснимачни номера и с площи от 1 650,00 кв. метра и 1 138,00 кв. метра. Всички имоти са очертани със синя линия от химикална паста и зелена линия по скицата на вещото лице С.К., приложение 19, към нейното заключение, л. 288, т. 1 от настоящото дело. Приложение 19 към заключението на вещото лице С.К. е неразделна част от настоящото решение. О.Г.Т. е със съдебен адрес – адвокат В.,***. Държавата е представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез пълномощника си - Областния управител на област София, с адрес: гр. София, ул. „*******. „П.Л.” АД е със съдебен адрес – адв. Р.К.,*** ОСЪЖДА О.Г.Т. да заплати на П. „Л.” АД 3 090,40 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението в частта по §1 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаването на съобщението за изготвяне на решението.

[5] Решението в частта по §2 може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от получаването на съобщението за изготвяне на решението.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[6] О.Т. заявява в искова молба от 29.03.2012 г., че е собственик на имот пл. номер 310 по плана от 1956 г., който е идентичен с имот пл. номер 32 от кв. 148 по регулационния план от 1983 г. на местността „Суха река – Б.Ш.”. Той е придобил този имот по наследство от своя наследодател Г.Д.Т., който пък е закупил общо 22 500,00 кв. метра през 1903 г. и 1908 г.

[7]

През 1986 г. са били отчуждени 5 047,00 кв. метра от имот пл. номер 310 за пътен възел. При изпълнение на мероприятието обаче, са били усвоени не отчуждените 5 047,00 кв. метра, а 6 560,00 кв. метра или с 1 513 кв. метра повече. За тези 1 513,00 кв. метра държавата дължи на ищеца обезщетение, което той ще търси.

[8]

От процесния имот пл. номер 310 не са били отчуждавани други части. Останалата площ е била неправомерно завзета от държавата, като за част от нея е бил издаден и акт за държавна собственост. От тази част, неправомерно завзета от държавата, 6 014,00 кв. метра са били включени в УПИ V – отреден за стадион „Л.”, а други 9 924,00 кв. метра се владеят от ответника П.Ф.К.„Л.“ (Л.) и държавата.

[9]

Затова О.Т. моли съда:

1. да признае за установено спрямо държавата и Л., че държавата не е имала право да завземе 1 506,00 кв. метра, които попадат в района на пътния възел;

2. да приеме, че ищецът е собственик и да осъди държавата и Л. да му предадат владението на: част от имот 1236, която е с площ от 4 725,00 кв. метра; част от имот 1237, която е с площ от 1 028,00 кв. метра; имоти без планоснимачни номера и с площи от 1 650,00 кв. метра и 1 138,00 кв. метра. Всички тези имоти са в района на стадиона на Л. (исковата молба, л. 3-6. т. 1; уточнителната молба, л. 32-35, т. I; становището, л. 127-129, т. I; допълнителното уточнение в с.з. на 05.09.2014 г., л. 302, т. I. Ищецът е уточнил имотите по точка втора в съдебното заседание на 05.09.2014 г., като е използвал приложение 19 от заключението на вещото лице К. и това са имотите, отбелязани със следните площи - 4 725, 1 138, 1 028 и 1 650 кв. метра – приложение 19, л.

288, т. I).

2.

На ответниците

2.1. на Л.

[10]

Л. е подал писмен отговор. С него той е оспорил предявените искове.

[11]

Той е заявил, че имотите, които са били собственост на Г.Т., не са идентични с имотите пл. номера 1236 и 1237 от сега действащия план, както и с имота от 6 016,00 кв. метра, описан в АДС 04812. Л. също твърди, че дори имотите да са идентични, те не са на ищеца, те са застроени и собствеността за тях не подлежи на възстановяване.

[12] Ответникът заявява също, че липсва правен интерес от предявяване на иска да бъде признато, че държавата не е имала право да завземе 1 506,00 кв. метра, тъй като сроковете за подаване на заявление за обезщетение са изтекли. Затова Л. моли съда да прекрати производството по този иск, а да отхвърли втория иск (писмения отговор, л. 95-99, том I; протокол от съдебно заседание, л. 290-303, том I).

2.2. на ответника ДЪРЖАВАТА

[13]

Ответникът държавата, чрез законния си представител Министъра на регионалното развитие, не е подал писмен отговор в едномесечния срок. В съдебно заседание от 05.09.2014 г. държавата е оспорила предявените искове, като е заявила, че: 1. за ищеца не е налице правен интерес от установяване, че държавата не е имала право да завземе 1 506,00 кв. метра, защото сроковете за подаване на заявление за обезщетение са били изтекли; 2. улиците и булевардите са публична общинска собственост и затова държавата не следва да отговаря по иска (протокол от съдебно заседание на 05.09.2014 г., л. 290-303, том I).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[14] На 11.02.1903 г. Д. Т. е закупил на публична продан една нива, находяща се в гр.София, Подуянска махала, местност Пладнището, с площ от 18,00 дка. Съседи на нивата са били Ц.А., ГМ., държавна река, М. Н. и път (крепостен акт от 11.02.1903 г., л. 23, том I).

[15] На 15.07.1908 г. Д. Т. е закупил още една нива, съседна на закупената през 1903 г. Тя е била с площ от 4 500,00 кв. метра. Нейни съседи са били: Д. Н., Ц.Б., Д.И.и Д. Т. (крепостен акт от 15.07.1908 г., л. 24, том I).

[16] Част от двете ниви, описани в §§14-15 са процесните имоти, описани в §§2 и 9 от решението. Процесните имоти съответстват на следните имоти по плана от 1956 г. – части от имот 4, 6, 3, 5, 16, 17 и 18, и имоти 7-15 плюс 19-23 - а по плана от 1977 г. – части от имоти 32a, 32б, 112, 114-117, 120 и цели имоти 118-131 и имот без планоснимачен номер (т. 4 от заключение на вещо лице К., л. 250-261, 260 том I, както и приложение 19 към експертизата на вещото лице К., л. 288, т. I това са имотите, очертани със синя химикална паста и със зелено; приложение 3 към заключението на тройната експертиза, л. 249, том II; сравни приложение 19 с приложение 3).

[17] През периода 1945-1951 г. и през 1967 г. наследниците по закон на Д. Т. – Г.Д.Т., С.Д.Т.и Й.Д.Т– са продали и дарили на трети лица всички имоти, отговарящи на процесните, с три изключения (за това продадените имоти на имоти с кои пл. номера по плана от 1956 г. и по плана от 1977 съответстват и как те са разположени върху плана от 1983 г. вж. приложение 3 от заключението на тройната експертиза, л. 249, том II; за това кои имоти са продадени като се съпоставя номерацията им към 1956 г. и 1977 г. вж. т. 3, стр. 11-12 от заключението на тройната експертиза, л. 234-246, както и: таблицата към заключението, л. 250-251, т. II; за това как е била прехвърлена собствеността на процесните имоти вж. §§20-28, 30-41, 44 от настоящото решение, по-долу).

[18] Преди отчуждаванията не е била прехвърлена собствеността единствено на няколко имота. Първият е имот 1 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 112 по плана от 1977 г., от който малка част в югоизточния му край е част от процесните имоти. Вторият имот е 32б, от който малка част в югоизточния му край е част от процесните имоти. Третият имот е част от имот 6 и 7 по плана, действал към 1956 г., ограничена от лилавата линия между букви АБ, очертаваща неотчуждената част от имот 1237, и синята хоризонтална линия под нея по кадастъра от 1959 г. (пак там). Тя попада в имота, отреден за спортни съоръжения и е с площ от 60,00 кв. метра (таблица 1 и 2 към тройна СТЕ, л.

250-251, и приложение 3 от същата експертиза, л. 249, том II[1]).

[19] Продажбите са били извършени по следния начин: през 1945 г. Г.Д.Т., С.Д.Т.и Й.Д.Тса продали части от нивата, която Д. Т. е бил закупил през 1903 г. Общата площ на продадените части е била 2 150,00 кв. метра чрез пет продажби.

[20] Първата продажба е била на

21.08.1945 г. на 360,00 кв. метра на А. и Л.М.. Това е бил имот 19 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 127 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 236-238, том I.; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).

[21] Втората продажба е била на

21.08.1945 г. на 330,00 кв. метра на И. С.Ц., който впоследствие е продал имота на Д. С.Т.. Това е бил имот 20 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 128 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 369-371, том I; нотариален акт, л. 240, т. 1; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).

[22] Третата продажба е била на 21.08.1945 г. на

360,00 кв. метра на И.ка Димитрова Баракова. Това е бил имот 21 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 129 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 241-243, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).

[23] Четвъртата продажба е била на

29.09.1945 г. на 500,00 кв. метра на Д. К. и А.Д., който впоследствие те са продали на Р.С.К.. Това е бил имот 18 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 126 по плана от 1977 г.

(нот. акт, л. 541-542, том I; нот. Акт, л. 543-544, т. I; разписния лист, л. 208, т. I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).

[24] Петата продажба е била на 27.12.1945 г. на 600,00 кв. метра на Г. и Николина Къневи, които впоследствие са го продали на Л. и Г. Ж.. Това е бил имот 14 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 122 по плана от 1977 г. (нот. акт, л.

363-364, том I; нот. акт, л. 225, т. I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II);

[25] До края на 1946 г. наследниците на Д.