Решение № 3133 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110207903 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ,,***'', депозирана чрез адв.Я. Ч., срещу Наказателно постановление № 264332-004064/24.04.2026 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се навежда, че в случая е налице нарушение на принципа поп bis in idem и дублиране на производства, тъй като за едно и също деяние – управлението на автомобил на 03.04.2026 г., срещу жалбоподателя са образувани две отделни административнонаказателни производства чрез съставянето на два АУАН за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ (липса на ГО) и за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (управление на МПС с прекратена регистрация). На следващо място се сочи, че липсва субективният елемент от състава на нарушението – вината, тъй като по делото 1 липсват каквито и да било доказателства собственикът на МПС или жалбоподателят в качеството му на водач, да са били уведомявани по надлежния ред за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС.

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят И. Д. Т., редовно призован, се представлява от адв.Ч., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. М. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирани по делото писмени бележки, процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява неоснователна.

На 03.04.2026 г., около 15:40 часа, в гр. София, по бул. "Илиянци" жалбоподателят И. Д. Т. управлявал лек автомобил ",,***''", с рег. № ,,***'', собственост на И.Т.Я. – Т.а, като се придвижвал в посока от бул. "История славянобългарска" към ул. "Първа българска армия". На горепосоченото място и до № 1, превозното му средство било спряно за проверка от полицейски служители – в това число свидетелят Л., заемащ длъжността 2

„младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в хода която проверка било установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За констатираното нарушение свидетелят Л. - „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил срещу водача на автомобила – жалбоподателя И.

Д. Т. акт за установяване на административно нарушение № 4886107/03.04.2026 г., като квалифицирал нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № 26-4332-004064/24.04.2026 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Препис от наказателното постановление бил връчен на 28.04.2026 г. лично на въззивника, който в законоустановения срок на 29.04.2026 г. депозирал срещу същото жалба, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Л..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля Л., като намери показанията му за добросъвестно депозирани. Същевременно, последните са неинформативни относно процесното нарушение, а единствено относно съставянето на АУАН, доколкото в проведена процедура по предявяване на акта последният заявява с категоричност, че именно той го е съставил.

Изводимо е от показанията на свидетеля също така, че нарушения като процесното се установят след извършване на справка от контролния орган за издирване на МПС и дали е налице сключен застрахователен договор в 3 масивите на Гаранционния фонд, въз основа на които данни се съставя АУАН.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Видно от приложената по делото справка от електронния сайт на Гаранционен фонд, процесното МПС не е притежавало валидна застраховка ГО на автомобилистите към 03.04.2026 г. в 15:40 часа.

Обстоятелството, че собственик на превозното средство към датата на описаното в АУАН деяние е трето лице, различно от жалбоподателя Т., не се оспорва от страна на въззивника, а последното се установява и от приобщената по делото справка от ОПП – СДВР.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговият механизъм и авторство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно 4 от представените писмени доказателства за назначаване, оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. съответно

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка следва да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника И. Д. Т. е ангажирана, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204,52 евро.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 03.04.2026 г. около 15:40 часа в гр. София, по бул. "Илиянци" с посока на движение от бул. "История славянобългарска" към ул. "Първа българска армия", жалбоподателят И. Д. Т. е управлявал лек автомобил ",,***''", с рег. № ,,***'', собственост на И.Т.Я. – Т.а, като при извършената проверка от правоохранителните органи до № 1 е установено, че превозното средство 5 няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно така очертаната неправомерна деятелност е квалифицирана като нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като законодателят е предвидил отговорност не само за собственика на превозното средство, който не изпълни задължението си да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /арг. от чл. 638, ал. 1 КЗ/, но и за всяко лице, което не притежава вещно право върху съответното МПС и управлява същото без нейното наличие. Този законодателен подход е провокиран от обстоятелството, че управлението на МПС представлява правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, която крие потенциален риск за увреждане на живота, здравето и имуществото на трети лица, поради което е необходимо всяко превозно средство, което не е спряно от движение, да притежава валидна застраховка ГО.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ, която съдържа състав на административно нарушение и следващото се за него административно наказание. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен коректно.

Във връзка с възраженията, релевирани в жалбата, е необходимо да бъде посочено, че съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Видно от чл.

18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се налагат поотделно за всяко едно от тях. Действащият ЗАНН не предвижда форми на усложнена противоправна дейност, при които посредством различни деяния /действия и/или бездействия/ през определен времеви период се осъществява едно-единствено административно нарушение. В ЗАНН не са уредени институтите на "продължавано нарушение", аналогичен на чл. 26 НК или на "множеството нарушения", 6 подобно на чл. 23 – 25 НК. В разпоредбите от ЗАНН, определящи административното нарушение, не се препраща към чл. 23 – 26 НК, а само по изрично посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси. Ето защо, от нормативния регламент на чл. 6 ЗАНН следва, че административно нарушение е всяко едно самостоятелно противоправно деяние, физическата страна на което може да се изрази в действие или бездействие. Систематичното тълкуване на чл. 6 и чл.