Решение № 2284 от 06.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. Бургас, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120101922 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.

Я. Щ., ЕГН ********** и Щ. Я. Щ., ЕГН **********, адрес и за двамата в ***, против Община Созопол, представлявана от Кмета Т. Я., с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ от 21 822 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота ***, както и да осъдите ответника да им предаде владението върху процесния недвижим имот.

Ищците твърдят, че с влязло в законна сила на 29.04.2008 г. Решение №459/04.04.2008 г., постановено по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-Бургас, е прието за установено по отношение на ОСЗГ Созопол, че т е като наследници на Я. Щ. К. имат правото да им се възстанови собствеността върху нива от 24,2 дка в м.“***“. Твърдят, че въз основа на така постановеното съдебно решение ОСЗГ Созопол се е произнесла с Решение №***/17.02.2009 г., с което им признава правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 24,200 дка, находяща се в землището на гр.Созопол, м.“***“. Твърдят, че им е издадена и скица на възстановения имот. Твърди се в исковата молба, ч е процесният имот е частна общинска 1 собственост, поради което и ответната община отказала да им го предостави.

На 06.04.2021 г. ищците отправили до ответника писмено искане за предоставяне на процесния имот по реда на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ, на което получили отказ от извършване на административната процедура, както и отказала да ги въведе в имота с мотив, че имотът представлява публична общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост въз основа на решение на ОСЗГ-Созопол с №***/01.09.2002 г. и протокол на тази комисия с №***/03.02.2003 г. До Административен съд Бургас била подадена жалба, по която е образувано адм.д.№1148/2021 г., приключило с решение в тяхна полза с №12/06.01.2022 г., потвърдено с Решение №3887/11.04.2023 г. по адм.д.

№444/2023 г. на ВАС. Ищците отново представили пред Община Созопол всички документи, които ги легитимират като собственици, но производството по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ било прекратено.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

В своя отговор депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответникът Община Созопол изразява становище за неоснователност на иска.

Твърди, че процесният ПИ с идентификатор *** по КККР е публична общинска собственост, който общината владее непрекъснато от 2003 г. до настоящия момент и черпи права от решение №***/02.09.2002 г. на ОСЗГ Созопол, постановено по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се и това, че имотът може да се деактува от общинския поземлен фонд единствено при наличие на взето решение от ОС при Община Созопол. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира следното:

Ищците се легитимират като наследници на Я. Щ. К., б.ж. на гр.Созопол, починал на *** г., което се установява от прието като доказателство Удостоверение за наследници, изх.№ГРН-***/21.07.2023 г., издадено от Община Созопол.

С влязло в законна сила на 29.04.2008 г. съдебно решение №459/04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-Бургас, по отношение на ОСЗГ-Созопол е прието за установено правото на ищците, в 2 качеството им на наследници на Я. Щ. К., да възстановят собствеността си върху недвижими имоти, сред които и нива от 24,2 дка в м.“***“ при граници:

Н. Я. К., път, Х. А., Д. Н. и Х. Т., за което свидетелства приетите като доказателства решение №459/04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РС-Бургас и съдебно удостоверение, издадено от Окръжен съд Бургас с рег.

№404/08 от 29.07.2008 г.

Въз основа на така постановения съдебен акт ОСЗ-Созопол издала Решение №***/17.02.2009 г., с което на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ признала на наследниците на Я. Щ. К. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на два имота, сред които и нива от 24,2 дка, находяща се в землището на гр.Созопол, м.“***“, без посочени граници.

Ответникът не оспорва, че считано от 2003 г. и до настоящия момент владее ПИ с идентификатор *** по КККР, предходен №*** по КВС, по отношение на който навежда твърдения за притежаване на собственически права и ангажира писмени доказателства в тази насока - Акт №***/15.11.2019 г. за публична общинска собственост, Решение №***/02.09.2002 г. на ПКСозопол и Протокол №*** на ПК, с който ответната община е въведена във владение на пасище, мера от 21,956 дка, десета категория, м.“***“, представляваща имот №*** по картата на землището.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В рамките на така предявения иск ищците следва да докажат правото си на собственост върху имота на твърдяното придобивно основание, упражняваната от ответната община фактическа власт върху спорния имот, както и липсата на правно основание за това.

Въведеното от ищците твърдение, че същите, в качеството им на наследници по закон на общия наследодател Я. Щ. К., се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР, въз основа на завършила в тяхна полза реституционна процедура, не се подкрепя от събрания по делото писмен доказателствен материал.

Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи 3 по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие п о чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по §4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници.

Приетото като доказателство решение №***/17.0.2009 г., с което ОСЗСозопол е признала на наследниците на Я. Щ. К. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 24,200 дка, находяща се в землището на гр.Созопол, м.“***“, без посочване на граници на имота, номер на имота по действащ или предходен план и без да е придружено със скица, няма конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР, което е предпоставка за уважаване на предявения иск.

Липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки водещи до уважаване на предявения иск прави безпредметно изследването на останалите предпоставки, касаещи евентуалните права на ответника по иска.

Следователно, предявеният осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и съдът ще го отхвърли като такъв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва да се възложат направените от ответника разноски. По делото е представен ДПЗС от 27.05.2024 г., л.161, от съдържанието на който не се установява договорения между страните адвокатски хонорар в размер на 5000 лева, да е платен ведно с претендираното ДДС от 1000 лева, поради което и разноски в полза на Общината не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Я. Щ., ЕГН ********** и Щ. Я. Щ., ЕГН **********, адрес и за двамата в ***, против Община Созопол, представлявана от Кмета Т. Я., иск за приемане за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед №РД18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ от 21 822 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота ***, както и да осъдите ответника да им предаде владението върху този имот.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване двуседмичен срок от връчването му на страните. пред

БОС в

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5