Решение № 112 от 18.12.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Средец, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20232170100293 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл.79, чл.86 и чл.92 ЗЗД от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г.З., против М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Дебелт, ул. „***.

Било е инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника М. Г. Т., с ЕГН **********, че съществува изискуемо вземане към него от страна на ищеца ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД в общ размер на 1490,65 лв. (хиляда четиристотин и деветдесет лева и шестдесет и пет стотинки), от които:

- 61,93 лв. задължение за предходен период формирано както следва:

17,06 лв., дължими за период 01/11/2020-30/11/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892344644 от 29.10.2020 г. сума в размер на 9,57 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 7,49 лв. представляваща частично непогасено задължение за Застраховки.

44,87 лв., дължими за период 01/12/2020-31/12/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892344644 от 29.10.2020 г. сума в размер на 27,38 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 17,49 лв. за Застраховки.

-1428,72 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва:

1

За клиентски номер 006552064:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892750659 от 23.07.2020 г. сума в размер на 97,43 лв., от които сума в размер на 16,10 лв., представляваща частично непогасено задължение за три месечни такси и сума в размер на 81,33 лв. за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896851342 от 15.09.2020 г. сума в размер на 689,50 лв., от които сума в размер на 132,92 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 556,58 лв. за SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

За клиентски номер 005121637:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892344644 от 29.10.2020 г. сума в размер на 641,79 лв., от които сума в размер на 155,14 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 486,65 лв. за SAMSUNG Galaxy S20 Plus 128GB Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, както и дължимата законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 2/12.01.2023 год. по ч. гр. д. № 9/2023 год. на РС- Средец.

Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани, поради това, че липсват доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с която се моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи исковите претенции и да присъди сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото са приложени договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892750659 от 23.07.2020г. за срок от 24 месеца, с абонаментен план интернет + 16,99 и месечна абонаментна така 16,99лв, като с посочения договор ответника е получил мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, на обща лизингова цена по абонаментен план19,99лв., при стандартна цена на устройството без абонамент 149,99лв., отстъпка от стандартната цена -130лв. ; договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896851342 от 15.09.2020 г. за срок от 24 месеца, с абонаментен план Тотал+с неограничени национални минути и изх.роуминг в Зона ЕС, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 52,99лв., като с посочения договор е получил SAMSUNG Galaxy S 20 Plus 128 GB Black, на обща лизингова цена по абонаментен план-1139,99лв., при стандартна цена на устройството 2 без абонамент 1949,90лв., отстъпка от стандартната цена -809,91лв.; договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892344644 от 29.10.2020 г. , за срок от 24 месеца, с месечен абонамент 52,99лв. за първоначалния срок на договора, като с посочения договор ответникът е получил SAMSUNG Galaxy S 20 Plus 128 GB Black, на обща лизингова цена по абонаментен план-1289,99лв., стандартна цена на устройството без абонамент -1949,90лв., отстъпка от стандартната цена -659,91лв.

От съдържанието на посочените договори е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – Йеттел България ЕАД /предишно наименование „Теленор България" ЕАД/ и ответника М. Г. Т..

Ответникът не оспорва, а това се установява и от договорите, че е получил мобилните устройства.

Приети като доказателства по делото са фактури с № 7312945676/01.12.2020г, № 7314248997/01.01.2021г., както и крайни фактури № 7316850669/01.03.2021г. и № 7317170242/05.03.2021г. , като от съдържанието им е видно, че първите две са за дължими от ответника абонаментни такси, а последната включва всички задължения, вкл.начислените неустойки съгласно чл.11 от договора за мобилни услуги, както и разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79 и чл. 92 ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Искът е предявен от „Йеттел България” ЕАД- гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, във връзка със сключване на горепосочените индивидуални договори за мобилни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване процесното мобилно устройство срещу заплащане на опредЕ. лизингова цена, вкл. в месечната абонаментна такса.

3

Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава по клиентски номер на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда. Такива не са представени.

Съдът приема, че издадените данъчни фактури с № 7312945676/01.12.2020г, № 7314248997/01.01.2021г., макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на 61,93лв.

В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.

Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде 4 обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника.

Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.

В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора при незаплащане на дължими суми след изтичане сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се установява, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника.