Решение № 8181 от 02.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 02.12.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 14711 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Застрахователно дружество (ЗД) „Б.И.“ АД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу постановление по изп. дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие СГС, за което на длъжника е изпратено съобщение с изх. № 8237/04.09.2019г. по изпълнителното дело. С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдения по делото адвокатски хонорар.

В жалбата се твърди, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство.

Поддържа се, че на длъжника не му е достъпна възможността нито да се укрие, нито да избягва принудителното изпълнение. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение в минимален размер. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя В.В.О., чрез упълномощения представител адв. В.И.И.от АК-гр.Силистра, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, като поддържа, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че възнаграждението е реално заплатено в брой на 22.08.2019г. Иска да се остави жалбата без уважение. Не претендира разноски по настоящото дело и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото са представени мотиви на ЧСИ М.К. в срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 65694 от 22.08.2019г., адвокатът е поел задължение за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнителното дело и извършване на необходимите действия за удовлетворяване вземането, а взискателят е заплатил на довереника сумата от 390.00 лева в брой и на ръка в гр. София. Договорът е подписан и от двете страни, а направените разноски от взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение, се установяват от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Според ЧСИ адвокатското възнаграждение отговаря и на изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело и 1/10 от уреденото в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.1 на същата Наредба № 1, като минималното адвокатско възнаграждение, съобразено с размера на материалния интерес, възлиза на 230.00 лв.

Поддържа, че ако адвокатът не беше защитил интересите на взискателя, неговите вземания нямаше да бъдат погасени. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2019г., с който жалбоподателят Застрахователно дружество „Б.И.“ АД е осъден да заплати на взискателя – В.В.О. парична сума от 480.29 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да изпрати призовката за доброволно изпълнение на длъжника и ако в дадения срок не бъде извършено доброволно плащане, да бъдат предприети действия за принудително събиране на сумата.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от 21.08.2019г., с което адв. В.И.И.от АК-гр.Силистра е овластена от взискателя, да го представлява и от който е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 390 лв. - за образуване и защита по изпълнителното производство.

От приложеното копие на изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 22.08.2019г., а ПДИ е връчена на длъжника на 23.08.2019г. С постановление за разноските по делото от 23.08.2019г., ЧСИ М.К. е определил разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв. На 27.08.2019г. е подадена молба от длъжника – частен жалбоподател - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство постановление по изп. дело № 20197880400414 по описа на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение с изх. № 8237/04.09.2019г. по изпълнителното дело, е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съобщението е получено от длъжника на 05.09.2019г.

Представителят на взискателя, с молба вх. № 5723 от 09.09.2019г. по описа на ЧСИ, е поискал запориране на всички банкови сметки на длъжника в конкретно посочени банки.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 390 лв., определен от съдебния изпълнител.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът приема следното:

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, упълномощеният адвокат на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема, че размерът от 390 лв. на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален до размера на сумата от 200 лв. – само за образуване на изпълнително дело. Сумата от 390 лв. е отнесена от ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, но този размер е относим при определяне на възнаграждението и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., която норма регламентира възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както и извършването на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като за приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, както и предлагане на различни начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не се установяват да се предприети по изп. дело № 20197880400414 на ЧСИ М.К.. С оглед на установените обстоятелства следва да се приеме, че в случая процесуалният представител на взискателя е извършил само едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.

Неоснователно е възражението на взискателя, свързано с последващото действие – подаване на молба от 09.09.2019г., с която е поискано налагането на запори на банкови сметки на длъжника в 9 банки, както и за заплатената от взискателя сума за адвокатско възнаграждение. Липсата на доброволно изпълнение от длъжника е основание да се образува изпълнително производство срещу него, като в този смисъл е основателно да бъдат възстановени разноските на взискателя по образуване на производството, включително тези за адвокатско възнаграждение, което е заплатено за това действие. Но не се дължи допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, каквото не е извършвано, а на взискателя е било ясно, че няма да бъде необходимо (с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за който се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в претендирания размер). Не може да бъде възлагано в тежест на длъжника, извършените допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като то не зависи от поведението на длъжника преди започване на изпълнителното производство, а и от поведението му в хода на производството. Съдът приема, че реално плащането е било възможно, като се съобрази, че само десет дни след издаването на изпълнителния лист е образувано и изпълнителното производство, а длъжникът е действащо застрахователно дружество. Последното изключва необходимостта от извършените процесуални действия по прилагане на исканите обезпечителни мерки.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Предвид изложеното, съдът приема доводите в частната жалба за основателни. Следва, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, които следва да се заплатят от длъжника, според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 200 лв. Не са представени доказателства процесуалният представител на взискателя да начислява ДДС, поради което и такова не се дължи.

Настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление и да се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.