Решение № 262 от 23.10.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Ботевград, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100535 по описа за 2024 година

С исковата молба от Д. Ц. П. срещу „******“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата от 1306,20 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че е работел при ответника на различни длъжности в продължение на около осем години. На 15.02.2022 г. на ищеца била връчена Заповед № РД-08-23.01.2022 г., съгласно която трудовото му правоотношение се прекратявало по негова молба, считано от 01.03.2022 г. На 24.02.2022 г. обаче страните подписали нов безсрочен (за неопределено време) трудов договор, според който от 02.03.20222 г. ищецът се назначава на длъжност „Машинен оператор на питейни съоръжения“. На 05.02.2024 г. ищецът получил Заповед № РД-08-6/02.02.2024 г., с която трудовото му правоотношение се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовият договор бил сключен, след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта се сочело, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищецът счел, че му се дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, затова собственоръчно изписал в заповедта, че отказва и удостоверил изявлението си с полагане на подпис. Излагат се аргументи, че в конкретния случай предизвестието е следвало да бъде 30 дни. По същество се иска уважаване на иска.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като е подал отговор в 1 законоустановения срок. Счита иска за допустим, но неоснователен. Акцентира се, че със Заповед № РД-01-94/15.04.2024 г. работодателят постановил на ищеца да се начисли и изплати едно брутно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва към момента на плащането. На 15.04.2024 г. с преводно нареждане на ищеца била преведена сумата от 1065,42 лв. Пояснява се, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ подлежи на данъчно облагане.

В откритото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа първоначално изложените си доводи и искания. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Трудов договор № 4/30.04.1996 г. ищецът е назначен на работа при работодател Об. фирма „****“ за неопределено време.

Със Заповед № РД-08-15/25.01.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца при работодател ответното дружество е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по молба на работника/служителя.

От Трудов договор № РД-06-23/25.02.2022 г. от 24.02.2022 г. се установява, че между страните по делото е възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като ищецът е бил назначен на длъжност „Машинен оператор на питейни съоръжения“, при основно възнаграждение в размер на 700,00 лв. и допълнителното такова за професионален опит – 40 %. В договора е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на ТПО – 30 дни.

Видно от Заповед № РД-08-6/02.02.2024 г. на управителя на „*****“ ЕООД – София, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като трудовият договор е бил сключен след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта са посочени дължими обезщетения по чл. 224 КТ за неизползван отпуск през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. При връчване на заповедта на 05.02.2024 г. ищецът е вписал собственоръчно „отказвам“ и е положил подписа си непосредствено до това изявление.

Със Заповед № РД-01-94/15.04.2024 г. на управителя на ответното дружество е наредено на ищеца да се начисли и изплати едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва към датата на плащане.

В изпълнение на заповедта, с Платежно нареждане № PL37921550/15.04.2024 г. по сметка на ищеца е заплатена сумата от 1065,42 лв., а като основание в платежния документ е посочено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. С отделно платежно нареждане № PL37921610/15.04.2024 г. на ищеца е заплатена и законна лихва в размер от 6,12 лв.

2 върху обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.

Според заключението на ССчЕ, последното начислено брутно възнаграждение на ищеца е за м. януари 2024 г. и възлиза на 1306,20 лв. (933,00 лв. – основно възнаграждение и 373,20 лв. – допълнително възнаграждение за стаж). По отношение на обезщетението по чл. 220 КТ се сочи, че подлежи на данъчно облагане – върху същото работникът дължи 10 % ДДФЛ, т. е. чистата сума за получаване от работника е 1175,58 лв. Съдът се доверява на заключението на ССчЕ, като неоспорено от страните, обосновано и обективно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

Ищецът следва да докаже: 1.) наличие на трудово правоотношение между страните (срочно или за неопределено време); 2.) наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на ТПО (т.е., че заповедта е връчена на работника и не е атакувана по съдебен ред или е потвърдена по съдебен ред); 3.) уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; 4.) размер на дължимото обезщетение (при безсрочно ТПО – в зависимост от брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди датата на уволнението, а при срочен договор – в размера на действителните вреди).

При съвкупния анализа на събраните писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че страните по делото са били помежду си във валидно трудово правоотношение за неопределено време, като трудовото правоотношение е прекратено с влязла в сила заповед.

Наред с това, в хода на производството от работодателя и ответник са предприети действия по погасяване на процесното вземане, а именно на ищеца е изплатена сумата от 1065,42 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. От една страна настъпилото в хода на висящия процес изпълнение представлява признание на основанието за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, а от друга следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Предвид извършеното плащане, спорен между страните остава единствено размерът на дължимото обезщетение.

Заключението по ССчЕ е определило размера на обезщетението съгл. чл. 228, ал. 1 КТ, а именно 1306,20 лв., но изрично е отбелязано, че това обезщетение подлежи на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съдът споделя извода на вещото лице в тази насока, тъй като това е колкото счетоводно – експертен, толкова и правен въпрос. По – конкретно, чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото 3 възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ не спада в лимитативно изброените изключения на чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ, представляващи необлагаеми доходи. Работодателят от своя страна, в качеството си на осигурител по чл. 5 КСО има задължение да начислява, удържа и внася ДДФЛ, който е за сметка на неговите работници/служители. Затова чистата сума, която ищецът е следвало да получи като обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ е 1175,58 лв. От тях платени в хода на производството са 1065,42 лв., т.е. дължими остават 110,16 лв.

Поради гореизложеното, искът следва да се уважи частично до размера от 110,16 лв., а за разликата от 110,16 лв. до пълния предявен размер от 1306,20 лв. искът е неоснователен поради извършено плащане и следва да се отхвърли.

По разноските

С оглед изхода на спора, предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 250,00 лв. за оказаната безплатна адвокатска услуга.

Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Ботевград сумата от общо 302,25 лв. (триста и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща дължими разноски, от които 52,25 лв. - държавна такса и 250,00 лв. – възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ „******“ ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на Д. Ц. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *****, сумата от 110,16 лв. (сто и десет лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по Трудов договор № РД-06-23/25.02.2022 г. от 24.02.2022 г., ведно със законната лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 110,16 лв. до пълния предявен размер от 1306,20 лв.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата „******“ ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на адвокат В. Х.

Велев от САК, с адрес на кантората: гр. Ботевград, пл. „*****“ № 4, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска услуга.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „******“ ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати по сметка на РС - Ботевград сумата от общо 302,25 лв. (триста и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща дължими разноски, от които 52,25 лв. - държавна такса и 250,00 лв. – възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ на решенето В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5