Решение № 51 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605434 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия М. Х. М., чрез адв. А. С. от АК Русе срещу присъда от 11.11.2024 г., постановена по НОХД № 4238/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, с която подсъдимият М. Х. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на 08.07.2017 г., в гр. София, в магазин на дружеството „Ташев-Галвин“ ООД ЕИК 130358417, находящ се на бул. „Климент Охридски“ № 68, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.Г.К., продавач консултант в „Ташев-Галвин“ ООД, че е заплатил на касата в обекта на дружеството на същия адрес следните стоки: 72 кв.м. стъклена минерална вата „Еcoroll” с цена по 1,3248 лева на кв.м. на стойност 95,3856 лева; 70.2 кв.м. каменна вата „Fit Plus“ с цена по 3,5250 лева на кв.м., на стойност 247,455 лева; бензинова коса марка „Viking“ сер. № 431413135 на стойност 878,05 лева; моторна коса тример марка „Stihl“ със сер. № 41400122340 на стойност 404,95 лева; пръскачка „Место“ вместимост 3 литра „Flori Compact 323 0R“, без сериен номер на стойност 41,02 лева или всичко на обща стойност 1 666,86 лева, но не го е направил, като взел горепосочените вещи, с което е причинил имотна вреда в размер на 1 666,86 /хиляда шестстотин шестдесет и шест/ лева на търговското дружество „Ташев-Галвин“ ООД с управител И.Л.М., за което при условията на чл. 55, ал.

1, т. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 /три/ години.

1

Първият съд е възложил в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 63,48 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски и сума в размер на 699,80 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият е осъден да заплати и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

В депозираните въззивна жалба и допълнение към нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, както и че е постановена при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят моли, в хода на въззивната проверка, да бъде извършен обективен и всестранен анализ на събраните по делото доказателствата. Твърди, че изготвените от първия съд, към присъдата, мотиви са непълни и неотговарят на изискването към тях, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, което води до извод за липса на мотиви и представлява допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК. Според жалбоподателя установената и приета от първия съд фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства, на които не е извършен анализ, а това от своя страна е рефлектирало на приетото от правна страна. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.

9, ал. 2 НК, т.к. настоящия случай е именно такъв и се субсумира под състава на посочената материално правна норма. В заключение посочва, че обвинението повдигнато на подсъдимия М. не е доказано по несъмнен и категоричен начин и моли за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и за постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подсъдимият М. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства, чрез разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица, поради което и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

Процесуалният представител на подсъдимия М., адвокат С. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Защитникът твърди, че събраният по делото доказателствен материал не доказва по категоричен и безспорен начин развитата, от районна прокуратура, в обвинителния акт, версия. Счита, че събраните доказателства не оборват разказаното от подсъдимия М..

Заявява, че първият съд не е отговорил на доводите на защитата, както и че липсват мотиви. Моли се за обективност и реална преценка на доказателствата.

В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът оспорва въззивната жалба и допълнението към нея. Счита жалбата за неоснователна, доколкото установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета и се подкрепя от събраните по делото доказателства, които според него са били подробно обсъдени от състава на СРС, в изготвените към присъдата мотиви. Намира направените в жалбата, от защитата, доводи за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК за неоснователни. Твърди, 2 че в конкретния случай няма как да се приеме, че деянието е малозначително и обществената му опасност е явно незначителна, независимо, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с което първия съд се е съобразил и е определил размера на наказанието при условията на чл. 55 НК.

По изложените съображения се моли да бъде потвърдена изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, както и казаното от своя адвокат. Същият желае и дава обяснения пред въззивния съд. Твърди, че органите на реда са го посъветвали да признае и да плати, за да приключи всичко. От една страна заявява, че още същият ден, когато е разбрал за това нещо е заплатил стоките, а от друга, че това е станало след около седмица, след като ги бил взел. Твърди, че в непосредствена близост до склада дошли две лица с автомобил, който бил с варненска регистрация и които не познавал, след което го попитали дали може да им транспортира стока, защото техният камион не може да стигне до магазина, за което му предложили сума в размер на 200 лева. Твърди, че стоките били натоварени в неговия микробус от служители в магазина, които му казали да тръгва. Посочва, че с натовареният микробус тръгнал и отишъл на „Ботевградско шосе“, под моста на кв. Враждебна, откъдето мъжа и жената си взели техните стоки, а той си взел машините и се прибрал. Твърди, че мъжа и жената му дали пари за транспорта, а той преди да влязат в магазина им бил дал 1020 лева за косачка „Viking“ и тример „Stihl“, за да платят на касата.

Според подсъдимия, мъжът и жената си закупили топлоизолационна вата и битумни керемиди „Stihl“, но т.к. последните ги нямало, те взели само топлоизолационната вата. Твърди, че е възстановил всичките пари, тъй като всичко е водело към него и не е имало какво друго да направи.

В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, а именно липса на мотиви към постановената присъда. Допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, т.к. не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд.

В конкретния случай допуснатите от първия съд процесуални нарушения са съществени, доколкото се отнасят до нарушаване на процесуалните правила, установени са в процесуалната норма на чл. 305, ал. 3 НПК. Съгласно посочената процесуалноправна норма, съдът е длъжен в мотивите към постановената присъда да посочи установените обстоятелства, а именно въз основа на кои доказателствени материали и въз основа на какви правни съображения почива взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали, да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил своите 3 задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, а именно да обсъди събраните от него в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и съвкупност. От съдържанието на изготвените към присъдата мотиви е видно, че събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства въобще не са обсъдени от първия съд, защото липсва направен на същите доказателствен анализ, което на свой ред води до извод и за липса на установеност на изнесените в тези показания факти и обстоятелства. Въззивният съд констатира, че първият съд декларативно посочва в мотивите към присъдата си, кои доказателствени източници кредитира, но остава неясна волята му, защо дава вяра на едни за сметка на други. Изброяването на доказателствените източници, въз основа на които контролираната инстанция е посочила, че приема описаната от нея фактическата обстановка по делото, не е достатъчно и не води до извод за изпълнение на възложените й с чл. 305, ал. 3 НПК задължения за извършване на дължимия се анализ. В случая не е даден отговор на основните въпроси, касаещи наказателния процес, визирани в чл. 102 НПК, свързани с това имали извършено деяние, какъв е неговия механизъм, кой е неговия автор и дали, ако подсъдимия е автор на инкриминираното деяние, то същото е извършено умишлено от подсъдимия по делото. До този отговор на посочените въпроси и резултат би се стигнало само и единствено, ако решаващият съд, въз основа и в изпълнение на заложените към него с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК изисквания, даде необходимата и дължаща се оценка на събраните по делото доказателства. Въззивният съд намира, че така допуснатите от контролираната съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, с които се гарантира правилността при формиране на вътрешното съдийско убеждение на тази инстанция, са довели до формално изпълнение на възложените на решаващия съд задължения, свързани с разпоредбата на чл.

305, ал. 3 НПК. По същия начин стоят нещата и с изложените от първия съд правни изводи.

В случая е допуснато и още едно процесуално нарушение в хода на съдебно следствие пред първия съд, т.к. съдебното заседание на 04.12.2023 г. е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 258, ал. 1 НПК, според която делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. В така посоченото съдебно заседание, първият съд е извършил процесуално следствени действия – разпит на свидетел, които е отчел в изготвените от него в противоречие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК мотиви, но тези показания са събрани в нарушение на чл.

258, ал. 1 НПК, с което допълнително се внася съмнение във волята на съда по фактите, т.к. част от съдебния състав не е възприел тези действия.

По изложените съображения въззивния съдебен състав намира, че са налице процесуалните основания за отмяна на проверявания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд, с цел провеждане на пълно, обективно и всестранно съдебно следствие, подчинено на основните принципи установени в НПК. Предвид липсата на мотиви, изложени към атакуваната присъда, въззивният съд е поставен в невъзможност да постанови един правилен и законосъобразен съдебен акт, без да ограничи правото на защита на страните по настоящото дело, а от друга страна би подменил вътрешното убеждение на 4 контролираната съдебна инстанция по фактите, включени в предмета на доказване, което налага нейната отмяна.