Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 202 от 16.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 37/2023
Вид
Определение № 202
Подписан
16.05.2023
Състав
Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20232000500037 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 35 от 09.03.2023 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено Решение № 919 от 06.10.2022 г. по гр. дело № 20212100102121/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът на Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ц., ул.

„М.Ц. №*, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В.А.“ № *, ет.*, офис * – адв. П. В., предявен на основание чл. 432 от КЗ против „Д.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „В.“ №***, със съдебен адрес гр. Б., бул.

„С.“ № *, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди НАД РАЗМЕРА от 20000 лева до горницата от 35000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020 г. до окончателно изплащане.

Със същото решение въззивникът Р. Г. С. е осъден да заплати на въззиваемия „Д.“ ЕАД съдебноделоводни разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева.

Решението е връчено на въззивника на 17.03.2023 г.

С молба от 10.04.2023 г. (в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК) въззивникът е поискал изменение на решението в частта относно присъдените в полза на другата страна разноските, като е настоял за присъждането им в 1 по-нисък размер.

В молбата са изложени доводи за неправилност на решението в посочената част. По повод на предявеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябвало да намали адвокатското възнаграждение на другата страна и под минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Цитирана е и практика на СЕС.

Въззиваемият „Д.“ ЕАД е оспорил молбата.

Бургаският апелативен съд намира молбата за неоснователна по следните съображения:

В полза на въззиваемия ответник са присъдени направените пред настоящата инстанция разноски – платен адвокатски хонорар от 2100 лева с вкл. ДДС. Размерът на възнаграждението не е прекомерен, както твърди другата страна, а се равнява на нормативния му минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС, с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. Изчисленията са направени на базата на обжалваемия интерес от 15000 лева.

Въззиваемият е изразил подробно становище по жалбата. Отделно е депозирал молба преди насроченото открито съдебно заседание, в която е отбелязал, че процесуалният му представител е възпрепятстван да се яви, но е заявил ясно позицията си по доказателствата и по съществото на спора.

Приложил е доказателства за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то може да бъде намалено до минимума, определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Тази разпоредба препраща към цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС.

Вярно е, че според Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16, постановено по повод тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, цитираната национална правна уредба би могла да доведе до ограничавани но конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Затова СЕС е вменил на националните юрисдикции да проверяват дали наложените нормативни ограничения не обслужват нелегитимни цели.

2

В случая обаче присъденият размер на разноските за процесуално представителство се явява обоснован и справедлив, с оглед всички конкретни обстоятелства по делото. Процесуалният представител на въззивника също е претендирал определяне на възнаграждение по чл. 38 от ЗА на тази стойност.

Изложеното налага отхвърлянето на молбата на въззивника за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на въззивника Р. Г. С. за изменение на Решение № 35 от 09.03.2023 г., постановено по настоящото дело, В ЧАСТТА относно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3