Решение № 1760 от 25.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела П. Попова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело № 20231100106889 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 31.01.2019г., причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Ищцата П. Х. К. твърди, че на 31.01.2019г. е претърпяла ПТП в резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Ситроен Ксара, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпяла неимуществени вреди. Предявила е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да й плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответника. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „ЗАД ОЗК – З.“ АД оспорва иска по основание и по размер.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като счита, че пострадалата е станала причина за настъпването на ПТП, респ. е допринесла за реализирането му. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е навлязла рязко на 1 пътното платно, на необозначено за целта място без да се съобрази с местоположението на МПС Ситроен и започнатата от него маневра движение назад. На следващо място твърди, че ищцата не се е движела на пешеходна пътека, а по пътното платно. Освен това счита ,че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на телесните увреждания и усложнения, като е потърсила медицинска помощ седмица след ПТП, че е проследила здравословното си състояние при необходимите специалисти, както и че следствие на инцидента ищцата е търпяла психически последици. Счита че периодът на възстановяване на ищцата се дължи на съпътстващите заболявания на ищцата. Твърди ,че ищцата не е положила дължимата грижа за по-бързото си възстановяване, чрез провеждане на рехабилитационна терапия, и така е удължила възстановителния период.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 31.01.2019 год. около 09.15 часа в гр. София, на ул. ,Петър Панайотов“ в района на Търговска база Илиянци, лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с per.

№ *******, управляван от Д.Ц. И., предприема маневра движение назад, като водачката не се убеждава, че пътят зад нея е свободен и блъска намиращата се зад автомобила пешеходка – ищцата П. Х. К.. Последната пада на земята и получава травма в областта на таза. След инцидента лек автомобил, управляван от Д.Ц. И., напуска местопроизшествието.

По случая е образувано досъдебно производство. С влязло в сила Решение № 3658 от 05.10.2022 год., постановено по НАХД № 6382/2022 год. на СРС, НО, 17 състав, Д.Ц. И. е призната за виновна за престъпление по чл. 343 ал. 1 буква Б, пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК – за това, че на 31.01.2019 г. около 09.15 ч. в гр.

София, при управление на МПС - лек автомобил Марка Ситроен, модел Ксара, с per. № ******* при извършване на маневра движение на заден ход в района на Търговска база Илиянци, хале Арента, по ул. Петьр Панайотов в посока на движение от бул. Рожен, кьм река Какач, е нарушила правилата за движение, а именно: чл. 40, ал.1 от ЗДвП / Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението/, чл.40, ал.2 от ЗДвП / По време на двнжението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство/ и реализирала ПТП с пешеходката П. Х.

К., като по непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, а именно - счупване на пубиса /срамната кост/, закрито в 2 дясно.

След настъпването на произшествието на П. Х. К. е оказана първа помощ от преминаващи граждани, след което е транспортирана в дома й. Поради продължаващи болки в таза, на 06.02.2019 год. посещава УМБАЛСМ „Н.И.

Пнрогов” ЕАД. След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии й е поставена диагноза: закрито счупване на срамна кост в дясно. Хоспотализирана е, като на същата дата е проведено оперативно лечение - осъществено е закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. На 10.02.2019 год. пострадалата е изписана от болничньто заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия.

Не е спорно по делото, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с per. № ******* е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.

От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени фрактура на тазовия пръстен — нубисна (срамна) и седалнщна кост в дясно, при консервативна лечение - мануална (безкръвна) репозиция, постелен режим, антикоагулантни и обезболяващи медикаменти. Вещото лице сочи, че зарастването на такъв вид фрактури е за около 45-60 дни, а общиятт оздравителен период - около 6 месеца, при липса на усложнения. При извършените прегледи вещото лице е установила, че счупените кости са зарастнали в неанатомично положение, поради което ищцата има накуцваща походка. при промяна на времето и продължително натоварване на долните крайници могат да се появат болеви симптоми, които биха могли да се тушират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Сочи, че това травматично увреждане е в пряка причинно следствена връзка с процесното ТПТ, а останалите заболявания, за които има данни по делото, не са във връзка с процесното събитие. Вещото лице установява, че при фрактури на тазовия пръстен лечението е консервативно или оперативно (кръвна репозиция и метална остеосиитеза с плаки). При ищцата е проведено консервативно лечение, а забавянето му с една седмица, не може да окаже влияние за продължителността на възстановителния период. Посочва, че при такъв вид фрактури пострадалият не може сам да прецени за сериозността на полученото травматично увреждане.

3

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице установява освен това, че водачът на л.а. Ситроен е имал възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, като не потегля на заден ход в момент, в който пешеходката се е намирала отзад автомобила. Ако е погледнал в огледалото за обратно виждане той е имал възможност да възприеме пешеходката, в т.ч. да я забележи през огледалото за обратно виждане, монтирано в купето на автомобила.

От показанията на свидетеля Д.Н., които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната 4 отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлото в сила Решение № 3658/05.10.2022 год. на СРС, постановено по НАХД No 6382/2022 год. на СРС, НО, 17 състав, се проявява по отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, предвид наличието на влязло в сила решение на наказателен съд, съдът отхвърля като неоснователни и без да ги обсъжда в конкретика.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /задължителната за съда сила на влязлото в сила решение/ – причинено от водача на застрахованото МПС - Марка Ситроен, модел Ксара, с per. № *******, в гр.София пътно-транспортно произшествие, който, нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - не се е убедил ,, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на двнжението си назад и не е наблюдавал пътя зад превозното средство, при което виновно причинил травматични увреждания на пресичащата пътното платно пешеходка – ищцата П.

Х. К., при което й е причинил травматични увреждания

Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лек автомобил марка Ситроен, модел Ксара, с per. № ******* , с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на САТЕ и СМЕ/, като доводите в противната насока, поддържани от ответника, са неоснователни. Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът 5 съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.