Решение № 12962 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12962 гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110115352 по описа за 2022 година Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу Областна администрация на област [НАСЕЛЕНО МЯСТО] ЕИК [НОМЕР] обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 67742/2021 г. по описа на СРС, в размер на 838,72 лв., представляваща цена на доставена в периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [адрес] и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 178,49 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 17.11.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 11,74 лв., представляваща главница за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 2,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 17.11.2021 г. Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за 1 установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, тъй като неоснователно се е обогатил с доставената от ищеца топлинна енергия в процесния имот в исковия период, цената на която не е била заплатена от ответника. В исковата молба ищецът твърди, че между ищцовото дружество и ответника е нямало облигационни отношения, но въпреки това ишцовото дружество е доставяло до ответника топлинна енергия, поради което последният се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника. С отговора се оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Релевира доводи за липсата на сключен договор между страните. Възразява представените доказателства от ищеца да установяват доставяна и ползвана топлинна енергия в имота.

Посочва, че имотът не е обитаван през исковия период. Прави възражение за давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, 2 сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен.

Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ . На тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Не е спорно между страните и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че отвтеникът е собственик на процесния имот. В случая ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е 3 възложено от етажните собственици на [ЮЛ], с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Тези обстоятелства се установяват от приетите като писмени доказателства по делото Протокол от ОС на ЕтС и договор.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция, свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия, включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период 4 възлиза на 1041,60 лв. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, то искът за главница следва да бъде изцяло уважен.

По отношение на иска за заплащане на услуга за дялово разпределение от събраните по делото писмени доказателства се установява, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена от третото лица- помагач [ЮЛ]. Установена е и нейната стойност, която възлиза на 11.74 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2019 г. Този извод за дължимост на цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадени.

При това положение, доколкото ответникът като собственик на процесния имот е консумирал доставената в него топлинна енергия, то следва да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да направи за заплащане на стойността на тази енергия и за извършеното дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.

Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и на основание чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с изтичането на 5 - годишна давност. Тя започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т.7. Предвид обстоятелството, че процесните вземания са за доставена за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 26.11.2022 г., от когато се счита предявен иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че исковете за главници не са погасени по давност.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради 5 което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до ответника. По делото има представена покана и обратна разписка за получаване в края на исковия период, но от съдържанието на поканата не е ясно дали същата касае процесното вземане, доколкото сумата е в много поголям размер, липсва период, з акойто да се претендира, адрес на топлоснабдения имот или абонатен номер. Поради изложеното съдът не може да направи еднозначен правен извод, че ищецът е поканил ответника да заплати именно процесните две главници – за топлинна енергия и услуга за дялово разпределение. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за лихва за забава върху претендираната главница за топлинна енергия и върху претендираната главница за услуга за дялово разпределение следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.

Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 350,43 лв. за исковото и 61,84 лв. за заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

Ищецът не дължи разноски на ответника, доколкото такива не се претендират и няма доказателства да са сторени.

Мотивиран от горното, съдът