Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1666 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3185/2023
Вид
Решение № 1666
Подписан
06.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл.40 ал.1 т.2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203185 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от П. Д. Т., против наказателно постановление № 1/ 10.05.2023г. на Кмета на Община Брезово, с което на основание чл.40 от ЗОСИ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. Излага съображения.

Представя писмена защита. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка- г-н Т. допуска свободно движение на отглеждани от него животни (крави) без пастир. Животните навлизат и преминават през земеделски земи засадени с розови насаждения и причиняват вреди на посевите. Земеделските земи се намират в местността ***, общ. Брезово и са собственост на различни стопани, като с тези си деяние е нарушил чл.40 ал.1 т.2 от Закона за опазване на селскостопанкото имущество.

В показанията си актосъставителят свид. Е. П. сочи, че не знае на кого се водят кравите, като може би на жена му, като сочи, че в АУАН е писала Й.

Т.. Посочва, че за конкретния случай били се обадили, че извън селото крави за влезнали в розите и при пристигането на място установила кравите влезнали в масива. Съдът приема показанията на свидетеля като логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства, поради което ги кредитира с доверие.

От показанията на свид. С. Д. се установява, че жалбоподателят не притежава крави и не отглежда крави, а такива отглежда единствено неговата съпруга. Съдът приема показанията на свидетеля като логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства, поради което ги кредитира с доверие.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Налице са множество основания

2 за отмяна на наказателното постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, не се установиха фактическите констатации посочени в АУАН и НП от събраните по делото доказателства. Нито от писмените доказателства, нито от гласните доказателства се установи фактическата обстановка посочена в АУАН. Н е е доказано по несъмнен и категоричен начин, че извършител на това административно нарушение е именно жалбоподателя. Напротив, от доказателствата по делото се установява точно противното. От съставения констативен протокол от 13.04.2023г., справка за идентифицирано животно, от регистрационна карта на земеделски стопанин (стр.23 от делото) и справка за дейността на жалбоподателя (стр.24) от делото, се установява, първо, че жалбоподателят не отглежда и не притежава крави, а само и единствено овце, каквито са и показанията на свид. Д., второ, че откритите в масива крави не са собственост на жалбоподателя, а на Й. Т., съобразно поставените им ушни марки, и трето, че комисията извършила и констатирала нарушението е установила, че кравите са именно на Й. Т., а не на жалбоподателя, и точно заради това е предложила да се състави АУАН именно на Й. Д. Т.. Въпреки това обаче, АУАН е съставен погрешно на жалбоподателя П. Д. Т., съответно е издадено НП срещу него. Нелогично и необяснимо е за съда е, защо АУАН е съставен срещу жалбоподателя, вместо срещу Й. Т.. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на извършеното административно нарушение.

Преди съставяне на АУАН и издаване на НП наказващият орган не е установил и доказал по несъмнен начин голям брой от съставомерните елементи, от които зависи отговорността на наказания субект, поради което тази отговорност се явява ангажирана въз основа на предположения, което е изцяло несъвместимо с базисното правило на чл. 303 НПК и е първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

В чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ е посочено: влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество.

В конкретния случай, нито в съставения АУАН, нито в НП е посочен настъпил ли е, ако да как и в какъв размер, съставомерният белег от състава на администативното нарушение: с това да са причинени вреди на 3 селскостопанското имущество. Напротив, дори не е посочено, че такива вреди са настъпили, поради което на първо място в описанието на извършеното нарушение липсва посочването на съставомерен белег, и на второ място въобще липсва описание този съставомерен белег настъпил ли е, и ако да в какъв размер и на кого конкретно са причинени вредите, вместо посочването в НП, че земеделските земи са собственост на различни стопани.

После, нарушителят в НП е наказан за това, че е нарушил чл.40 от ЗОСИ. В чл.40 от ЗОСИ е посочено: наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който . Разпоредбата на чл.40 от ЗОСИ съдържа девет алинеи и различни точки, които не са посочени, а посочването на чл.40 ал.1 т.2 в горната част на наказателното постановление не е достатъчно за пълно и ясно описание на нарушението. В АУАН е посочена като нарушена разпоредба чл.40 ал.1 т.2 от ЗОСИ, а в НП единствено чл.40 от ЗОСИ.

На следващо място, неизследването и непосочването от наказващия орган в хода на административната фаза на процеса на обстоятелств ата: посочване на съставомерни белези като собствеността на земеделските земи, причинени ли са вреди, ако да, на кого и в какъв вид и размер, пълно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение и всички негови съставомерни белези, посочването на броя на кравите, извършеното конкретно изпълнително деяние- влиза, преминава или пуска, като в НП е посочено първо допуска, след което е посочено навлизат и преминават.

Посочено е, че нарушението не е за първи път, а в същото време не е посочено кое е извършеното нарушение първият път, всъщност има ли такова.

В крайна сметка не става ясно кое от всички посочени изпълнителния деяние е извършил нарушителят или всички от тях. Тези обстоятелства и неясноти не само са довели до фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието и ангажиране отговорността на дееца въз основа на предположения, но и са довели до съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания субект.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В 4 същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в 5 самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни признаци на съставомерните фактически признаци, които да позволят обоснована преценка извършено ли е административно нарушение или не. Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, каквито са поискани, сторени са (т.2 от пълномощно стр.22 от делото), в размер на 690.00 лева за адвокатско възнаграждение и следва бъдат присъдени в пълен размер, тъй като делото представлява фактическа и правна сложност, извършени са действия по съставяне и подаване на жалба, депозирането на молба становище, на писмена защита, участие в две съдебни заседание, а и не е направено възражение за прекомерност на адвокатски хонорар от въззиваемата страна.