Решение № 6156 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6156 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504094 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №1768 от 07.03.2022г., постановено по гр.дело №40940/2021г. по описа на СРС, Г.О., 166-ти състав, е отхвърлен предявения от Г. С. Т., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 722.5 0 лв., представляваща 1/3 част от общата сума от 2167.49 лв., начислена по фактура №0231205255/07.11.2017г. поради погасяването й по давност като неоснователен. Със съдебното решение е осъден Г. С. Т., с ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 150.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Г. С. Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Б., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са наведени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен краен извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното дружество сумата от 722.5 0 лв., представляваща 1/3 част от общата сума от 2167.4 9 лв., начислена по фактура №0231205255/07.11.2017г. поради погасяването й по давност . Поддържа се, неправилно първоинстанционният съд е приел, че задължението за заплащане на корекционната сметка, респективно вземането на ответника след извършената 1 корекция, непредставлява периодично задължение и се погасява с пет годишна давност. Твърди се, че процесното вземане се начислява на договорно основание на базата на служебно отчетена месечна доставена ел.енергия, поради което представлява периодично вземане, за което е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, в който смисъл е задължителното разрешение, дадено в ТР №3/18.05.2012г. по тълк.дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представени са списъци по чл.80 от ГПК, обективирани във въззивната жалба и в молба от 18.08.2023г..

Въззиваемата страна - ответник – „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК ******* /с предходно наименование - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – като е допусната промяна в наименованието на страната с определение от съдебно заседание на 18.10.2023г./, чрез процесуален представител юрисконсулт Весела Иванова, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са съображения, че че поддържаното от въззивника-ищец възражение за давност е неоснователно доколкото досежно процесното вземане, което не представлява повтарящо се парично задължение, е приложима петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда. Отделно това се твърди още, че в процесния случай е налице прекъсване на давността с оглед изричната разпоредба чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД за периода, през който е било висящо предходно заведеното от ищеца срещу ответника гр.дело, с което е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на процесното вземане на други посочени в исковата молба основания, по което е постановено решение, с което предявеният иск е отхвърлен, като от датата на влизане в сила на това решение – 05.11.2020г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която съответно не е изтекла и към датата на устните състезания пред въззивната инстанция. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от Г. С. Т., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 722.5 0 лв., представляваща 1/3 част от общата сума от 2167.4 9 лв., начислена по фактура №0231205255/07.11.2017г. поради погасяването й по давност.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Г. С. Т., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 722.50 лв., представляваща 1/3 част от общата сума от 2167.49 лв., начислена по фактура №0231205255/07.11.2017г. поради погасяването й по давност. Първостепенният съд е приел в постановения съдебен акт, че досежно процесното вземане е приложима общата петгодишна давност, тъй като представлява начислена суми по корекционна процедура, което е в отклонение от типичното развитие на договорните отношения и не съставлява цена на месечно, периодично отчитана доставена ел.енергия. В този смисъл СРС е обосновал извода, че процесното вземане не представлява повтарящо се задължение с определяем размер, а представлява еднократно начислена сума, поради което и вземането не е периодично и не се погасява с краткия тригодишен срок. Прието е, че доколкото падежът на вземането по процесната фактура е 20.11.2017г. и към датата на устните състезания – 08.02.2022г., петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което искът се явява неоснователен и като такъв е отхвърлен. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е водено гр.дело №90112/2017г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, по предявени от Г. С. Т., Тотьо Г.ев С. и А.Г. С.а срещу "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД за установяване недължимост на сумата от по 722.50 лв. за всеки от ищците (общо – 2167.49 лв.), представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по 3 партида с кл.№300054649004, за периода 04.08.2017г. - 01.11.2017г., за която сума е издадена фактура №0231205255/07.11.2017г., които искове са отхвърлени с решение №106984/04.05.2019г., потвърдено с решение №261020/05.11.2020г. по въз.гр.дело №13484/2019г. по описа на СГС, Г.О., IV-Б състав, и същото е влязло в сила. Съгласно константната и непротиворечива практика на съдилищата, при предявен отрицателен установителен иск за едно спорно вземане, оспорващият правото длъжник е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу изпълняемото право, независимо от качеството си на ищец в този процес, а кредиторът, макар и ответник, следва да изчерпи всички основания за възникването и съществуването на претендираното право. В противен случай възраженията срещу правото се преклудират, включителни и всеки факт, на който се основава искането да се установи, че към момента на приключването на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, съдебно признатото право не съществува с белезите, които съдът е установил, съответно, при изчерпване на основанията, съществуването на правото ще бъде отречено с отрицателния установителен иск на всички възможни основания. Изключение от това правило е новонастъпил факт, последващ приключване на устните състезания по предходното дело, който би обосновал допустимостта на предявения повторно отрицателен установителен иск. Следователно предмет на разглеждане по повторно предявения отрицателен установителен иск от Г. С. Т., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК *******, с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 722.5 0 лв., представляваща 1/3 част от общата сума от 2167.4 9 лв., начислена по фактура №0231205255/07.11.2017г., постановеното решение, по което е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство, може да бъдат само факти, възникнали след приключване на устните състезания по предходното дело, по което е постановено влязлото в сила решение, като в процесния случай ищецът навежда ново обстоятелство за недължимост на исковата сума - погасяване на вземането по давност. Следователно спорният по делото въпрос, който следва да бъде разгледан в настоящото производство, е релевираното от ищеца правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на оспореното с предявения иск вземане.

В разглеждания случай неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задължението за заплащане на корекционната сметка, респективно вземането на ответника след извършената корекция, непредставлява периодично задължение и се погасява с пет годишна давност. Настоящият въззивен състав счита, че за процесното вземане, представляващо начислено от ответното дружество доплащане на цената на доставената ел.енергия, която е еднократно определена по повод извършена корекция на сметката на абоната, следва да се приложи общата петгодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД с кратката тригодишна давност се погасяват периодични вземания, а в ТР №3/18.05.2012г. по тълк .дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния случай се касае за доплащане на цената за доставената електрическа енергия, като, макар и задължението да е за цената на реално доставеното количество такава за минал период, то не представлява периодично плащане, тъй като е еднократно определено по повод 4 извършена корекция на сметката на абоната. В случая следва да се отчете, че процесното вземане по корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР №3/18.05.2012г. по т.дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС.