Решение № 3942 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3942 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20026770 от 28.01.2021г., постановено по гр. дело № 60817/2018 г. по описа на СРС, 142-ри състав, са уважени предявените от Застрахователно акционерно дружество “Армеец“ АД срещу Столична община кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 (КЗ), вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 213, ал. 1 (КЗ), вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5152, 00 лв. - главница, с включени 10 лв. обичайни разноски, представляваща имуществени вреди – стойността на заплатеното обезщетение за репарация на вреди, претърпени вследствие на попадане на застрахован при ищеца автомобил с рег. № **** в голяма водна маса с вода, образувана на пътното платно в гр. София, на ул.

5002 по пътя гара Искър – Бусманци, в района на железопътен прелез, за което е образувана щета № 10013030127985, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.09.2018 г. до заплащане на вземането, както и за заплащане на сумата в размер на 1570, 62 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.09.2015 г. до 13.09.2018г. Със същото решение ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца Застрахователно 1 акционерно дружество “Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1240 лв. – разноски в производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Национална компания железопътна инфраструктура.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че възприетият от първоинстанцонния съд механизъм на реализиране на процесното ПТП не кореспондира със събраните по делото доказателства, въз основа на които не би могъл да бъде направен извод за наличието на основание за ангажиране на отговорността на Столична община. При условията на евентуалност въззивникът счита, че с поведението си, действайки при условията на груба небрежност, водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване на инцидента, поради което и размера на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде редуциран в съответствие с процента на съпричиняване. Сочи, че е налице основание за ангажиране отговорността на третото лице помагач – Национална компания железопътна инфраструктура, тъй като от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че с бездействието си същото е допринесло за настъпване на застрахователното събитие минимум с 25%. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност да намали размера на обезщетението за имуществени вреди.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство.

Въззивникът – Застрахователно акционерно дружество “Армеец“ АД в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, с оглед на което е достигнал до извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на Столична община. Поддържа, че с поведението си водачът на застрахования при него лек автомобил не е допринесъл за настъпване на процесния инцидент, доколкото не е разполагал с обективна възможност да преодолее намиращата се на пътното платно водна 2 маса. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивникът – трето лице помагач Национална компания железопътна инфраструктура в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на противоправно поведение от негова страна, тъй като задължението за поддържане на отводнителната система на пътното платно е изцяло за ответника – Столична община. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.

3

В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на общинския път.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 14.06.2013г. между ищеца и В.Т. е сключен договор за застраховка “Каско на МПС“ за лек автомобил “Киа Карнивал“ с рег. № ****, със срок на застрахователно покритие от 15.06.2013г. до 14.06.2014г., като силата на процесния договор ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия /която не се спори, че е била заплатена/.

Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява още и че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 29.06.2013г., е настъпило застрахователно събитие – гореописаният застрахован автомобил е преминал през образувана на пътното платно водна маса в гр. София, на ул. “5002“, по пътя гара Искър – Бусманци, в района на железопътния прелез, в резултат на което са му нанесени щети.

Спорният във въззивното производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната проверка, е относно причината за настъпване на процесното “наводняване“ на улицата, в резултат на което са нанесени щети на преминалия през водната маса автомобил, респективно наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител.

Настоящият съдебен състав намира релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за неоснователни, по следните съображения:

За установяване механизма на процесното ПТП и причините за неговото реализиране по делото са изслушани заключенията на автотехническа експертиза, съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебнотехническа експертиза, които настоящият въззивен състав намира за обективно и безпристрастно дадени и кредитира.

Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, констатираните по лек автомобил Киа Карнивал с рег. № **** щети, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.06.2016 г. в гр. София произшествие – попадане на превозното средство в голяма локва с 4 вода, вследствие на което е настъпило наводняване на автомобила. Съгласно пояснението на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание от 18.02.2020г. /л. 97 от делото пред СРС/, в конкретния случай, за да проникне вода в двигателния отсек, не е необходимо водата да стига до него, тъй като при самото движение се надига вълна и височината на тази вълна зависи от скоростта на движение на моторното превозно средство, както и от скоростта на насрещно движещите се превозни средства. Вещото лице е посочило още и че по делото липсват данни относно поведението на водача на лекия автомобил преди настъпване на произшествието.

От представеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява начина на оттичане на дъждовна вода от ж.п. прелеза над процесната улица, а именно, че оттичането е извършвано от четири броя метални водосточни тръби с диаметър около 100 мм., който начин на отвеждане на вода вещото лице е посочило, че не е забранено от нормативна и техническа гледна точка, още повече при съобразяване на времето, през което е било изградено това съоръжение. Съгласно заключението, оттичането на водата от надлеза е от естество да е спомогнала за увеличаването на размера на локвата с около 5%, но основната причина за образуването й е водата, дошла от двете страни на уличното платно.

По делото е представена и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че изградената към момента на изготвяне на експертизата водоотвеждаща система с две двойни шахти може да поеме достатъчно количество вода и при по-проливни дъждове, ако се поддържа и почиства редовно. В обстоятелствената част на представеното заключение е разяснено, че в непосредствена близост до процесната улица е разположено коритото на р. Искър, която при силни и проливни дъждове в този участък повдига много нивото си и има опасност от заливане на уличното платно.

Вещото лице е посочило, че голямото количество водна маса, за която твърди свидетелят В.Т., е именно от повишаване на нивото на реката. Разяснено е, че профилът на улицата е от такъв характер, че след бордюра, който е висок около 15-20 см. има тротоар и след тротоара има откос на земна маса, който е с височина от 30 до 50 см. и след това е коритото на реката, поради което и върху уличното платно не може да се образува локва с дълбочина по-голяма от 50 до 70 см., защото водата от нея ще прелее към коритото на реката.

5

Вещото лице е установило, че за периода 1980 – 1985 г. е правен проект за удълбочаване на пътната връзка, минаваща по левия бряг на р. Искър с един метър, при което е записано, че отводняването на понижената улица трябва да стане гравитачно посредством специално построен канал, което решение с отводняването обаче не е изпълнено, тъй като при проведения оглед на място не е установено наличието на такова, а единствено е констатирано изпълнено удълбочаване на пътното платно.

От заключението на вещото лице се установява още и че съгласно предоставената метеорологична информация за следобедните часове на 29.06.2013г. количеството на валежа, който е започнал към 16, 30 – 17, 30 ч. е бил между 11 и 14 л./кв.м., като вещото лице е посочило, че при пълно запушване на водоприемните шахти, това количество водна маса ще се побере на уличното платно между бордюрите на площ с дължина от 20 метра /от десет метра от двете страни на водоприемните шахти/ и височина от 15 до 20 см.

Съгласно разяснения на вещото лице в съдебно заседание, почистването на пътните съоръжения се изразява в премахване на запълнени от шахтата боклуци – обикновено листа, клони и други, като е възможно и при една предварително изчистена и поддържана шахта да се запуши от носените към момента на дъжда листа и боклуци, но все пак би поела известно количество вода преди да се запуши. Посочено е още и че в конкретния случай не би могло да се получи събиране на вода повече от 15-20 см., тъй като самата конструкция на профила на пътя, както и бордюрът не позволяват това.