Решение № 571 от 07.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Добрич, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230102276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от П. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „*****“ № **, вх. В, ет. 4, ап. 8 срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 2011253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № 202411131227100070, сключен между страните на 13.11.2024 г.

Иска се също „Неткредит“ ООД, ЕИК 2011253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10 да бъде осъдено да заплати на П. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„*****“ № **, вх. В, ет. 4, ап. 8 сумата от 265, 42 лева, получена от ответника без основание.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г. Сочи се, че ищцата е получила сумата от 800, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 40 06 % и със срок на погасяване от дванадесет месеца.

Уговорили са и неустойка от 1104, 75 лева за неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя – непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

С процесуалния документ се заявява, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. В тази връзка се сочат нарушения на чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 и 1 ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК.

Според ищеца, в процесния договор ГПР е посочен като абсолютна стойност – 48, 20%, но без ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. По този начин не става ясно какви разходи са включени при изчислението му. На тази основа заключава, че неясно определения ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора – чл. 22 от ЗПК.

Сочи се също, че неустойката неоснователно не е включена при изчислението на ГПР (годишния процент на разходите) по кредита. Твърди се, че ако бъде включена, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоява се, че процесната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тезата се аргументира с твърдения, че коментираната неустойка излиза извън присъщите функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна.

Сочи се също, че ищцата е погасила без основание, по недействителен договор, сумата от 265, 42 лева.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок.

Признава следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г.; че ищцата е получила сумата от 800, 00 лева.

Настоява, че коментираната неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на договора си за кредит. Счита, че притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това е ясно и точно формулирана.

Признава, че при изчисление на ГПР е заложил единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Същият счита, че твърденията от исковата молба за нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са неоснователни. Подчертава, че законовата разпоредба задължава кредитодателя да посочи единствено допусканията, използвани при изчисление на ГПР, но не и всички разходи по кредита.

Ответникът сочи, че процесната неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Позовава се и на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, според която разпоредба при изчисление на ГПР не се включват разходите, произтичащи от неизпълнение на задължения по договора за кредит. Въз основа на всичко изложено и доколкото неустойката е начислена за неизпълнение на договорно задължение, извежда, че ГПР по кредита не е определен в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Прави се искане за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Страните не се представляват в съдебно заседание.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е в тежест на ищцата да установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г.; че ГПР (годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, е нейна тежестта да установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, е негова тежестта да установи, че при изчисление на ГПР (годишен процент на разходите) са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

По иска с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е нейна тежестта да установи, че клаузата от договора, предвиждаща плащане на неустойка, противоречи на добрите нрави (уговорени са в противоречие на общо установените нравствено-етични правила на морала).

Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.“ Настоящият случай е именно такъв, защото кредиторът „Неткредит“ ООД, който е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на потребителя П. Р..

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установява от представения договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г. (Договора). Между ищеца и „Неткредит“ ООД е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищцата е получила сумата от 800, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 40, 06 % и ГПР от 48, 29 %. Задължила се е да върне общо дължима сума в размер на 984, 00 лева на дванадесет вноски до 14.11.2025г.

3

Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора установява задължение за кредитополучателя, в срок до края на следващия ден, да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията от небанкова институция трябва да бъде за сума от 984, 00 лева със срок на валидност до 15.11.2025 г.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на 1104, 00 лева от кредитополучателя, в случай че не представи обезпечението по чл. 4, ал. 3.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Ответникът признава, че процесната неустойка не е включена при изчислението на ГПР по кредита. Оттук може да бъде направен извод, че годишният процент на разходите по процесния договор не е коректно посочен.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и неустойката по чл. 6, ал. 1 от Договора. В договора за кредит е отразен ГПР от 48, 29 %, но при изчислението не е взета предвид неустойката в размер на 1104, 00 лева.

Настоящият състав не споделя възраженията на ответника, че в случая неустойката е разход, който се заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит и затова е изключена от ГПР. На пръв поглед аргументите на ответника са правилни и теоретично обосновани. В конкретната хипотеза обаче, се касае не за неустойка, а за допълнително възнаграждение. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени достатъчно съображения.

Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантни са и въпросите за нейните характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.

4

№ 1/2009 г., ОСTK е посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.

Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите, тъй като на първия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси вземането си), за да подлежат на обезщетяване. Освен всичко изложено, предвиденият срок за представяне на гаранция прави самото задължение неизпълнимо.

Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели. Ето защо, клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.

Неустоечната клауза гарантира допълнителен приход наред с възнаграждението по договора. При това положение ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при изчисление на ГПР по кредита.

Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че Договор за потребителски кредит № 202411131227100070/13.11.2024 г., сключен между ищцата П. Р. и „Неткредит“ ООД, е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже, че е предала на ответното дружество сумата от 265, 42 лева.

Разпечатката съдържа 53 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3460e2c0-42d7-46f8-8af3-6bf921dc13df