Решение № 133 от 01.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. гр. Добрич, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500286 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от В.

К. В. с ЕГН ********** от гр.Т.,ул.*** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Д. К. с ЕГН **********-взискател по изп.д.№75/2025 г. по описа на СИС при Тервелския районен съд срещу постановление от 22.12.2025 г. на държавен съдебен изпълнител при ТРС по цитираното изпълнително дело,в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да издаде констативен протокол според правилата на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка,който да послужи за получаване от детето А. Д. К. на издръжка от Общинагр.Тервел.Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на горния отказ,като се цитират множество извършени от ДСИ справки,достатъчни да се обоснове извод за липса на установени доходи и имущество на длъжника Д. С.

К.,който извод предпоставял изготвянето от съдебния изпълнител на искания от взискателката констативен протокол.Настоява се за отмяна на атакувания отказ и задължаване на ДСИ да издаде сочения констативен протокол.

Длъжникът по изпълнението Д. С. К.,получил препис от жалбата чрез назначения му особен представител адв.К. Т. от ДАК,не е изразил становище по същата,респ. не е депозирал писмени възражения в срока по чл.436 ал.3 изр.1 от ГПК.

1

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното постановление от 22.12.2025 г. взискателката по изпълнението е уведомена на 05.01.2026 г. съгласно съобщение изх.

№5839/22.12.2025 г. и разписката към него на лист 79 от изпълнителното дело.Настоящата жалба е подадена на 19.01.2026 г.,т.е. в рамките на законоустановения двуседмичен срок по чл.436 ал.1 изр.1 от ГПК,изтекъл за страната на 19.01.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /взискател по изпълнението/,респ. като насочена срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.1 т.1 предл.2 от ГПК /отказ на ДСИ да извърши искано от взискателя изпълнително действие/,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Изп.д.№75/2025 г. по описа на ДСИ при Тервелския районен съд е образувано по повод изпълнителен лист №10/15.04.2025 г. и изпълнителен лист №11/15.04.2025 г.,издадени по гр.д.№242/2023 г. на ТРС,съгласно които Д. С. К.,роден на ********** г.,е осъден да заплаща на детето си А. Д. К. чрез неговата майка и законен представител В. К. В. месечна издръжка в размер на 300 лв,считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,както и 825 лв разноски по цитираното дело на ТРС.

Веднага след образуване на изпълнителното дело ДСИ при ТРС е предприел пълно проучване на имуществото на длъжника.Последният не е установен като регистрирано физическо лице в НБД „Население“.Опитите за получаване на информация от регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ за налични банкови сметки на длъжника приключват неуспешно по причина,че длъжникът К. няма към настоящия момент валидни ЕГН или ЛНЧ.По същата причина е било невъзможно и извършване на справки в имотния регистър за притежавани недвижими имоти,както и за регистрирани МПС от ОД на МВР-Добрич,сектор „Пътна полиция“,справки от НАП за регистрирани трудови договори.По разпореждане на ДСИ е изискана информация от ОД на МВР-Добрич,Звено „Миграция“ за ЕГН или ЛНЧ /личен номер на чужденец/,както и данни дали лицето има регистриран адрес на територията на Р.България и дали се намира в страната.Отговорът на ОД на МВР-Добрич е,че лицето е гражданин на Руската федерация,било е със статут на продължително пребиваване до 18.07.2014 г.,като до посочената дата е било с посочен ЛНЧ и адрес в гр.Тервел.Няма данни понастоящем лицето да се намира на територията на България,като през периода 01.01.2015 г.-25.04.2025 г. няма регистрирани влизания и излизания от страната.Последващи проверки в НОИ,ДСП,Община-Тервел и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР2 Добрич въз основа на валидния до 18.07.2014 г. ЛНЧ сочат на липса на получавани от лицето обезщетения от НОИ и ДСП,както и липса на декларирани от него и регистрирани недвижими имоти и МПС,респ. справка от НАП сочи липса на регистрирани трудови договори на територията на страната.Последните данни удостоверяват очевидно обективната действителност до датата 18.07.2014 г.,до която длъжникът е имал статут на продължително пребиваващ в страната чужденец.След тази дата същият не е регистриран като пребиваващ на територията на страната,поради което и липсва нов валиден ЛНЧ.Съгласно извършените чрез валидния до 18.07.2014 г. ЛНЧ справки досежно периода,докато длъжникът К. е пребивавал в България,последният не е придобил недвижими имоти и МПС по време на престоя си в страната.Понастоящем предвид отсъствието му от страната очевидно не реализира и трудови доходи на българска територия.Няма сигурни данни в коя държава пребивава лицето към настоящия момент.

Обсъдените справки са достатъчни да се обоснове извод,че на територията на Р.България длъжникът няма декларирани и регистрирани притежавани от същия недвижими имоти и МПС през времето,докато е пребивавал в страната с валиден ЛНЧ,както и че понастоящем не упражнява трудова дейност в България,от която да реализира доходи,доколкото данните сочат същият да е напуснал страната още през 2014 г.Следователно при прилагане към констативен протокол по чл.2 ал.2 и чл.4 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка /НОРИДПИ/ на всички извършени от ДСИ справки може да се обоснове пред компетентния орган /кмета на Община-Тервел/,че липсват доказателства длъжникът К. да притежава имущество и доходи на територията на страната,спрямо които би могло да се проведе принудително изпълнение.

Според разпоредбите на чл.152 ал.1 и ал.2 от СК държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер,определен в съдебното решение,но не повече от максималния размер,определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.Изплащането се дължи,когато по изпълнителното дело се установи,че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество,върху които да се насочи принудителното изпълнение.Редът за изплащане на издръжка от държавата е определен с цитираната по-горе НОРИДПИ,която предвижда с разпоредбата на чл.2 ал.2 изплащането да се осъществява чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело след установяване на обстоятелствата по чл.152 ал.2 от СК.Последните обстоятелства се установяват с констативен протокол,който се съставя от съдебния изпълнител /чл.4 ал.1 изр.2 от Наредбата/.Според чл.5 ал.1 от Наредбата към констативния протокол се 3 прилагат копия от документите,удостоверяващи проучванията относно доходи и имуществено състояние на длъжника.Съгласно чл.6 ал.1 от Наредбата взискателят чрез съдебния изпълнител подава писмено искане до общината по постоянния си адрес за изплащане на издръжката,към което искане се прилага според ал.2 на същата норма и екземпляр от съставения от ДСИ констативен протокол ведно с копия от документите,удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника.От разписаната процедура следва,че всъщност крайното решение за изплащане на издръжката е на кмета на общината,който може също да извърши преценка на приложените към констативния протокол на ДСИ документи относно доходите и имуществото на длъжника.Евентуален отказ на кмета за изплащане на издръжка при наличните данни също подлежи на контрол за законосъобразност.Отказът му е индивидуален административен акт,подлежащ на обжалване по реда на АПК пред административен съд.В този смисъл съдебният изпълнител има само съпровождащи функции в процедурата по изплащане на издръжка от държавата.Резонно е с оглед резултата от извършеното от него проучване същият да издаде изискуемия констативен протокол и да изпълни задълженията си по НОРИДПИ,като позволи развитие на процедурата и организира сезирането на Община-Тервел,което е предпоставка кметът на общината впоследствие да изпълни законоустановените си задължения в тази процедура.Съдебният изпълнител следва чрез издаване на констативния протокол да съдейства за осигуряване пълна защита на законните права и интереси на малолетното дете А.,лишено на настоящия етап от месечна издръжка.Висшият интерес на детето диктува исканият констативен протокол да бъде издаден.

Предвид изложеното отказът на ДСИ при ТРС да изготви изискуемия констативен протокол е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,като съдебният изпълнител следва да издаде искания документ.

Жалбоподателката претендира присъждане на сторени от същата в настоящото производство разноски, което искане е неоснователно.

Отговорност за разноски в производството по чл.435 и сл. от ГПК не следва да се разпределя.Производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител,т.е. насрещната страна в производството-длъжникът по изпълнението не е дал повод със свое поведение или действие за сезиране на съда.Длъжникът не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител.Отговорността за вреди от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител може да се търси по друг ред съгласно чл.441 ал.1 изр.2 от ГПК,а именно по исков ред-с иск по чл.49 от ЗЗД.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 22.12.2025 г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело №75/2025 г. по описа на СИС при Тервелския районен съд,в което е обективиран отказ ДСИ да издаде по молба на взискателя В. К. В. с ЕГН ********** от гр.Т.,ул.*** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Д. К. с ЕГН ********** констативен протокол според правилата на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка,който да послужи за получаване от детето А. Д. К. на издръжка от Община-гр.Тервел.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5