Решение № 651 от 15.07.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№_______ гр.Добрич, 15 юли 2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА

ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря

ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3077 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.П.Д., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич, ул. „М.

Горки” №12 обективно кумулативно съединени искове (съгласно изменение, допуснато с определение от о.с.з. от 16.06.2020г.): за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1867,76 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 240,22 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.09.2016г. до 29.08.2019г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е служител на ОД на МВР - Добрич. В периода от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. е заемал длъжността „Полицай“ и „Старши полицай“ - мл.инспектор, група „ООР“ в Първо РУ - Добрич. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 08.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Добрич и графици от Началник Първо РУ - Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенцията си, следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен. Претендира се и обезщетение за забава.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Противопоставените от ответника възражения се основават на следните обстоятелства: През процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.

142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл.

179, ал. 1 от ЗМВР за изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

В чл. 187, ал. З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането му.

Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Ответникът счита, че за дата 29.08.2019г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 29.08.2016г. - 28.08.2019 г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че третото тримесечие на 2019г. - месеците юли, август и септември, не е приключило, което не може да даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3, изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове.

Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Претендират се и сторените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.

Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Безспорен между страните по делото е факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - Добрич, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността „Полицай“ и „Старши полицай“ - мл.инспектор, група „ООР“ в Първо РУ – Добрич. Безспорен между страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период - 29.08.2016г. до 29.08.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-Добрич, в т.ч. и ищеца, през исковия период.

По делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, ищецът през исковия период от 29.08.2016г. до 29.08.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1888 ч.

От справка с графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени протоколи, съставени съгласно Наредба №

8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1888 часа, съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в дневен труд и е получило общо 2158 часа дневен труд / таблица 1 към експертизата/. При съобразяване нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. , при сравнение на общия брой реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, се установи следното: за периода от 29.08.2016 г. до 29.08.2019 г., е положен извънреден труд от общо 827 часа, от които отчетени и заплатени по протоколи са 555 часа или неотчетеният положен извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни е общо 270 часа. При съобразяване часовата ставка на ищеца, експертизата е изчислила за процесния период паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, в размер на 1867,76 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца и съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до крайната дата посочена в исковата молба - 29.08.2019 г., в размер на общо 240,22 лв./ таблица 5 /.