Решение № 157 от 02.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пазарджик, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200102 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. И. С. ЕГН ********** от гр.Харманли, обл.Хасково срещу НП №25-1006-002768/18.12.2025г. на Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение и на основание чл.638 ал.3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, равняващи се на 204.52 евро.

В жалбата са релевирани основания за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят оспорва материалноправната компетентност на АНО и истинността на отразеното в санкционния акт. Счита, че АНО не е обсъдил в НП писмените възражения, депозирани от нарушителя срещу АУАН. Настоява, че не му е било известно обстоятелството, че за процесното полуремарке не имало сключена ЗЗГО от собственика му. Твърди, че нарушението не е извършено, тъй като застраховката на влекача обхващал рисковете за причинени от него вреди, а Намира, че в случая следва да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като ЗЗГО за полуремаркето е била сключена веднага след установяване на нарушението. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде определено и възложено по реда на чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът- адв.Н. К. от АК- Хасково.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по 1 делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 09.12.2025г. в 09:37ч. на АМ Тракия, м 73, в посока на движение към гр.Бургас, управлявал товарен автомобил Волво ФХ 42 Т с рег. №. *** с прикачено полуремарке Кроне СД с рег.№ ***, собственост на „Ауто-Експерт“ ЕООД- гр.Харманли, обл.Хасково ЕИК ****, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Това обстоятелство било установено от св.А. П.мл.автоконтрольор при група КПДГПА към ОДМВР- Пазарджик, който на посочените дата и място бил дежурен автопатрул заедно с колегата си- А.ина Б.. По време на обход по АМ Тракия в участъка на км.73 в посока към гр.Бургас, те извършили справка чрез РСОД за наличие на валидна ЗЗГО на движещия се пред тях товарен автомобил и прикаченото към него полуремарке, в резултат на което установили, че за последното липсва такава.

По тази причина те спрели процесното МПС, управлявано от жалбоподателя, който в даденото пред полицейските служители писмено сведение посочил, че не знаел за това обстоятелство. За така констатираното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ св.П. съставил срещу водача АУАН №4484568/09.12.2025г., който бил подписан от последния без възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 21.01.2026г., а жалбата против него е подадена на 28.01.2026г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като депозирана в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.

Така установената фактическа обстановка е базирана на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на актосъставителясв.П., и писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. По тази причина същите бяха поставени в основата на фактическите изводи, направени от съда. По този начин в хода на съдебното производство беше установено, че на инкриминираните дата и място за прикаченото към товарния автомобил полуремарке не имало сключена валидна ЗЗГО.

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира, че 2 жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР /л.27,28 от делото/.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя, които да налагат отмяната на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на процесното МПС.

Спазени са процедурите по съставяне, предявяване, връчване на преписи от АУАН и НП. Подаденото от нарушителя писмено възражение правилно не е било взето предвид от АНО, тъй като е било подадено извън предвидения преклузивен 7-дневен срок.

Не се спори по делото, че влекачът с прикаченото за него полуремарке е бил управляван именно от жалбоподателя, който съгласно СРМПС част I е собственост на търговско дружество „Ауто-Експерт“ ЕООД- гр.Харманли, обл.Хасково ЕИК ****. Установено е, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН и НП време и място, като за прикаченото към него полуремарке не е имало сключена ЗЗГО.

В КЗ е уредено задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност", като се разграничават две хипотези на извършване на административното нарушение, съобразно неговия субект. В първия случай, съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Съгласно чл.638 ал.1 от КЗ на лице по чл. 483 ал.1 т.1 /собственик на МПС/, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за физическо лице. Втората хипотеза предвижда административно наказателна отговорност, съгласно чл.638 ал.3 от КЗ, да носи лицето, което управлява МПС, но не е собственик на същото, когато то е без сключена и валидна застраховка. В този смисъл, няма съмнение, че жалбоподателят, като водач на процесното МПС, макар и да не е негов собственик също може да бъде санкциониран за това, че го управлява, без за същото да има валидно сключена ЗЗГО. Поради това по делото е доказано, че нарушението е извършено от обективна страна. В същото време всеки водач на МПС е длъжен, преди да пристъпи към управление, да се увери, че за същото има сключена ЗЗГО.

Нещо повече, проверката за това може да извърши всеки в рамките на една 3 минута свободно в интернет на сайта на "Гаранционен фонд" по рег.№ на МПС, дори и да не е собственик на същото. Жалбоподателят очевидно не е сторил това, поради което нарушението е извършено и от субективна страна.

Поради това доказано е, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, който предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност и налагане на санкция на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По-нататък, съгласно чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, за целите на задължителното застраховане, превозни средства са ремаркетата и полуремаркетата по смисъла на ЗДвП, предвидени да се използват с МПС, задвижвани изключително с механична енергия по суша, независимо дали са прикачени.

Поради това няма съмнение, че процесното полуремарке, е МПС по смисъла на КЗ, поради което за същото е следвало да има сключена ЗЗГО, като неговият водач, макар и не собственик, е следвало да провери наличието на същата, преди да предприеме управление. В този смисъл по делото са събрани доказателства за всички съставомерни елементи на процесното нарушение.

При определяне вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 400 лв. Така определената глоба е в предвидения от закона абсолютен размер, поради което няма основание за нейното намаляване от съда.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по чл.28 от ЗАНН. В съдебната практика многократно е застъпвано становището, че преценката за маловажност е конкретна и тя се прави с оглед цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, като се вземат предвид значителността на вредните последици, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. С оглед цялостната преценката на фактите по делото, съдът достигна до категоричен извод, че деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай, още повече, че от справката му за нарушител/водач е видно, че той притежава СУМПС от 1982г. и се явява системен нарушител на ЗДвП, като преди процесното нарушение има издадени и влезли в сила 8бр. наказателни постановления и 20бр. електронни фиша. Отделно от това ЗЗГО на процесното МПС е изтекла още на 10.10.2025г., т.е. два месеца преди извършване на процесното нарушение, поради което обстоятелството, че същата е била подновена веднага след извършената проверка от служителите при ОДМВР- Пазарджик, не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид.

4

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно издадено.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива в полза на ОДМВР- Пазарджик, учреждението към което е структуриран органът, издал НП.

Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН.

Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 130 до 190 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради което на последния следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 130 лева, равняващи се на 66.47 евро.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №25-1006-002768/18.12.2025г. на Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение и на основание чл.638 ал.3 от КЗ, на П. И. С. ЕГН ********** от гр.Харманли, обл.Хасково е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, равняващи се на 204.52 /двеста и четири евро и 52 цента/ евро.