Решение № 16785 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16785 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143146 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „А“ АД, с която срещу „ЗАД ДБЖЗ“ АД ЗАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 1130,88 лв. (578, 21 евро), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /11.08.2025 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „Ауди“, модел „4“, рег. № *****, при настъпило на 12.01.2021 г. в гр. София, с участието на водача на л.а. „Пежо 406“, рег. № ****** ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол, за сумата 432,94 лв. (221,36 евро), представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.08.2022 г. до 10.08.2025 г. вкл.

Ищецът твърди, че на посочената в исковата молба дата, движейки се по бул.

„Президент Линкълн“ в посока Околовръстно шосе и неспазвайки знак за предимство, водачът на л.а. „Пежо 406“, рег. № ****** се престроява и реализира ПТП със застрахования по имуществената застраховка л.а. „Ауди“, модел „4“, рег. № *****, нанасяйки му материални щети. Увредени в резултат от събитието, причинено по вина на водача на л.а. „Пежо 406“, рег. № ******, чиято "Гражданска отговорност" е била застрахована при ответника са били следните части и детайли на застрахованото МПС – предна броня, преден ляв калник, ляв фар, предна дясна джанта и др. Образувана е ликвидационна преписка № 10121030100185, по която на правоимащото лице – собственика на МПС – Й. Ф. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1130,88 лв. Ищецът е отправил извънсъдебно покана до ответното дружество за изплащане на процесното вземане, получена на 25.02.2021 г., но последното не направило плащане. Счита, че е легитимиран да претендира платеното, както и обезщетение за забава за периода от 10.08.2022 г. до датата на исковата молба, с оглед на което и моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен застрахования при него водач на л.а. „Пежо 406“, рег. № ****** – А. Д., както и последният да носи отговорност за неговото настъпване. Твърди изключителната вина за настъпване на ПТП да има водача на застрахованото при ищеца МПС, поддържайки, че същият се е движел с висока и несъобразена скорост, като е отнел предимството на престрояващия се л.а. „Пежо 406“, който вече е бил навлезнал в кръстовището преди да започне престрояването с подаден светлинен сигнал. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, като изтъква, че водачът на л.а. „Ауди“, модел „4“, рег.

№ ***** е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и приносът му към реализирането на инцидента и причинените вреди е поне 70 %. Оспорва обезщетението и по размер, като сочи, че същото е завишено. Навежда твърдения, че не всички увредени части са в резултат от процесното ПТП. Сочи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила, като оспорва констатациите в него, както и заявлението за изплащане на обезщетение. Не оспорва, че е застраховател за л.а. „Пежо 406“, рег. № ******. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и фактите и обстоятелствата, съставляващи основание изключителна вина на водача на л.а. „Ауди“, модел „4“, рег. № ***** и за съпричиняване на вредите.

Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 12.01.2021 ищецът е страна по договор за имуществена застраховка „Каско" за л.а. „Ауди“, модел „4“, рег. № *****, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите за л.а. „Пежо 406“, рег. № ******.

От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 12.01.2021 г., уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 13.01.2021 г., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 12.01.2021 г., около 20:00 часа, движейки се по бул. „Президент Линкълн“, с посока от ул. „Централна" към ул. „Детелина“, и в района на кръстовището за ул. „Софийски околовръстен път“, водачът на лек автомобил „Пежо 406", рег. № ******, водачът предприема маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с навлизащия в кръстовището от дясната му страна лек автомобил „Ауди А 4“, рег. № ******. Вследствие на удара л. а. „Ауди А 4", рег. № *****, се измества надясно и се удря в бордюра от дясната му страна.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП са изслушани и свидетелските показания на Й. Ф., водач на л. а. „Ауди А 4“.

От показанията на св. Ф. се установява, че ПТП-то е настъпило в кв.Овча купел, на бул. Президент Линкълн - главен път с предимство, на мястото, на което 2 второстепенния път се включва към главния. Свидетелят сочи, че се движел по пътя с предимство - еднолентов, а момчето (другият участник в ПТП-то) се включвало от второстепенния път, също еднолентов, и му отнело предимството. Уточнява, че както си карал колата с нормална скорост, друга кола, която докато се престроявала в неговата лента го ударила, колата отскочила от удара и се ударила в един бордюр.

Преди удара не бил забелязал другия автомобил. Ударът настъпил от лявата страна на автомобила на свидетеля, като бил увреден левият калник, а след удара на колата в бордюра скъсал десния носач, тоест имало щети и от двете страни. Изяснява, че ограничението в кв. Овча купел на това място било 50 км. Св. Ф. споделя, че не си спомня какви щети е имало по другата кола, но най-вероятно при него е бил увреден калникът. Сочи, че и двамата са участвали в съставянето на двустранния протокол, като от дясната страна за участник „Б“ текстът е написал той и е положил подпис.

Потвърждава, че предявената му в о.с.з. схема от ДКП е схемата на ПТП-то.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ф. като логични, непротиворечиви и съответни на останалите ангажирани по делото доказателства.

Така установената фактическа обстановка обосновава извод, че водачът на лек автомобил „Пежо 406", рег. № ****** е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата разписани в нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Така с поведението си водачът на л. а.

„Пежо 406“, рег. № ******, който при извършване на маневра за завой наляво не е пропуснал навлизащия от дясната му страна в кръстовището л. а.„Ауди А 4“, рег. № ***** е причинил щети на застрахования при ищеца л.а. .„Ауди А 4“, в който смисъл е и заключението на приетата САТЕ.

Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от доказателствата по делото се установява вината на застрахования при ответника водач, който при извършване на маневра за завой наляво не е пропуснал навлизащия от дясната му страна в кръстовището л.а. „Ауди А 4“, рег. № *****. Не се установява и л.а. „Ауди А4“ да се е движел с висока и несъобразена скорост, респективно да е отнел предимството на водача на л.а. „Пежо 406“, застрахован при ответното дружество. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на св. Ф., който споделя, че се е движел с нормална скорост, а ограничението на скоростта на мястото на ПТП е 50 км/ч, съответно е възприел другият участник едва при удара, а последният при престрояване в неговата лента го е ударил. Не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване показанията на св. Ф., респективно за установяване на твърденията на ответника за изключителна вина на последния при настъпване на процесното ПТП, респективно за съпричиняване на вредоносния резултат. Следователно недоказано остана възражението на ответника за изключителна вина на водача, управляващ лек автомобил „Ауди А4“. Съдът не възприема твърдението на ответника, че застрахованият при ищеца водач в нарушение на правилата за движение се е движел с несъобразена скорост, респективно да е отнел предимството на водача на л.а. „Пежо 406“, който вече е бил навлязъл на кръстовището. Това е така, защото не се доказа по делото св. Ф. да се е движел с висока скорост, съответно водачът на л.а. „Пежо 406“ първи да е навлязъл на кръстовището, напротив установява се същият да се е движел по второстепенен път, като с оглед престрояването му и навлизане на път с предимство е следвало да изчака движещите се по него МПС, да ги пропусне и едва тогава да предприеме желаната маневра.

В причинна връзка с процесното ПТП са настъпили и описаните в двустранен констативен протокол за ПТП и Заявление за щета видими увреждания по лек автомобил „Ауди А4“. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя и в описите на ищеца повреди по лекия автомобил, отговарят на описания механизъм на ПТП, т.е.е същите се намират в пряка причинна връзка.

3

Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.

№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото заключение на САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. Ауди“, модел „4“, рег.№ ***** е 1946,06 лв.