Решение № 11046 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11046 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110116106 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Ц. К. срещу Б, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 473,56 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в публично съдебно заседание на 18.05.2026 г./ – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 1265,07 лева, равняваща се на 646,82 евро, представляваща застрахователното обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **, в резултат от ПТП, настъпило на 17.04.2024 г., около 14:00 часа, в гр. София, на ул.

„Атанас Узунов“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2024 г., около 14:00 часа, в гр. София, на ул. „Атанас Узунов“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, който при движение по ул. „Иван Узунов“ в посока ул. „Атанас Узунов“ при навлизане в кръстовището между двете улици не пропуснал бдвижещия се по пътя с предимство собствен на ищеца лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № ** и го ударил в областта на задната му дясна част. В резултат от ПТП по лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **, били нанесени щети, като увредените детайли са облицовка задна броня, лайсна задна броня дясна, панел заден десен, задна врата дясна и тас заден десен. Ищецът поддържа, че за лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради това счита, че ответникът отговаря за причинените му от застрахования водач вреди. По извънсъдебно предявената му претенция за обезвреда от страна на ответното дружество било определено и изплатено обезщетение в размер на 234,60 лева, което ищецът счита за изключително занижено. Навежда доводи, че стойността на разходите 1 за възстановяване на вредите е в размер на 1500 лева. При тези съображения претендира процесната сума и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва размера на претендираното от ищеца вземане. Поддържа, че обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от 265,22 лева, която е заплатил на ищеца по извънсъдебната му претенция, поради което счита, че не отговаря за претендираната в повече сума. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

СРС, II ГО, 74-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, основателността на предявения иск е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на нанесени щети по собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди. При установяване на горните факти ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени всички посочени по-горе под т. 1, 2 и 3 обстоятелства, включени във фактическия състав на съдебно предявеното вземане по чл. 432, ал. 1 KЗ, които се установяват и от събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху това дали претендираният от ищеца размер на вземането му съответства на размера на претърпените вреди, подлежащи на репариране от ответника. В тази връзка съдът съобразява следното:

Отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по прекия иск на ищеца – пострадал от ПТП, съставляващо покрит застрахователен риск, е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и съответно е тъждествена на нея по обем и съдържание.

Затова и ответникът-застраховател отговаря спрямо ищеца при същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т. е. по правилата на деликтната отговорност, и в границите на определената в договора застрахователна сума – арг. от чл. 429, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай претърпените от ищеца вреди са имуществени, под формата на претърпяна 2 загуба от увредата на собствения му автомобил, която е съизмерима с пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Съгласно приетото експертно заключение по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, стойността необходима за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **, възлиза на сумата от 1191,42 лева или 609,16 евро, определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за определяне на действителните разходи за отремонтиране на превозното средство към релевантния момент съобразно изискването на чл. 386, ал.

2 КЗ, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.

По изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезвреда в размер от 1191,42 лева /609,16 евро/. Не съществува спор между страните, а и от представеното по делото платежно нареждане от 25.06.2024 г. /л. 19 от делото/ се установява, че извънсъдебно ответникът е заплатил сумата от 265,22 лева.

Ето защо, той е останал задължен за разликата между погасената сума и действителните вреди, т.е. за сумата от 926,20 лева, равняваща се на 473,56 евро, поради което предявеният иск се явява основателен в предявения пълен размер.

Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 370,56 евро, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно, тъй като претендираният размер е съответен на обема на извършените процесуални действия от страна на довереника на ищеца, материалния интерес по делото, броя на предявените искове, както и продължителността на производството.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Д.

Ц. К., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 473,56 евро – частична претенция от общо заявено вземане в размер на 1265,07 лева, равняваща се на 646,82 евро, представляваща застрахователното обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **, в резултат от ПТП, настъпило на 3

17.04.2024 г., около 14:00 часа, в гр. София, на ул. „Атанас Узунов“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Д.

Ц. К., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 370,56 евро, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4