Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 22.08.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 327/2024
Вид
Решение № 82
Подписан
22.08.2025
В сила
07.10.2025
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Луковит, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20244320100327 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „*** ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

[заличен адрес по GDPR] със законни представители Г.М. и В.С. – членове на управителния съвет, чрез юрк. К.М., против А. А. Б., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR] с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че „***“ ЕАД е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, която и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия. В съответствие с притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на потребителя А. А. Б. е направена проверка, при която е констатирано не измерване на потребената електроенергия и е издадена претендираната в настоящото производство сума по фактура.

Твърди се, че ищцовото дружество „***“ ЕАД и ответникът А. А. Б. са в облигационна връзка, регламентирана от публично известни Общи условия, като същия потребява предоставените услуги при условията, предвидени в тези общи условия за обект - къща, присъединен към разпределителната мрежа, намираща се в [заличен адрес по GDPR]. В Държавен вестник – брой 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Новите ПИКЕЕ са приети след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. с Решения на ВАС. Новите ПИКЕЕ са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който: „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни". Законът за енергетиката в чл. 83, ал. 2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР.

Сочи се, че в обекта - къща на ответника А. А. Б., присъединена към разпределителната мрежа, намираща се в [заличен адрес по GDPR] е извършена проверка от служители на „***“ ЕАД, при която е констатирана манипулация на измервателната система, водеща до неотчитане или 1 непълно отчитане на потребяваната от клиента ел. енергия. Проверката е извършена на 20.07.2023 г. от служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „***“ ЕАД, които са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № *****, обслужващ процесния обект и са съставили Констативен протокол /КП/ № 3035840/ 20.07.2023 г. Проверката се провела в присъствието на двама служители на отдел „Нетехнически загуби“ от „***“ ЕАД и независим свидетел от Федерация на потребителите. Това е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на написаното в констативния протокол. С оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от ПИКЕЕ.

Твърди се, че за извършване на проверката е уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване по телефона. В случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерство на вътрешните работи. На основание чл. 58 ПИКЕЕ служителите на „***“ ЕАД, са спазили разпоредбата, като са подали сигнал на телефон 112, видно от КП № 3035840/ 20.07.2023 г. към 09.50 часа. Присъствието на представител на МВР по време на проверката не се изисква, съгласно новите ПИКЕЕ.

Твърди се, че при всяка от проверките потребителят ползващ обекта е потърсен от служителите на „***“ ЕАД непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият не е открит на адреса - отсъства, поради което проверката е осъществена в присъствието на негов представител и пред независим свидетел - представител на Федерация на потребителите. Търсенето и констатираното отсъствие на свидетеля е отразено в констативния протокол, като описаните констатации са извършени пред независим свидетел от Федерация на потребителите. Свидетелят е присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето на констативния протокол.

Направените при проверките констатации са както следва: „При извършване на техническа проверка на обект с абонатен № 5410472045 се установи: констатира се промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия.

Твърди се, че поради направените констатации служителите на „***“ ЕАД са предприели действия след проверката: възстановена е правилната ел. измервателна схема на електромера, като са пломбирани клемния блок на електромера. Електромерът не е изпращан на метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била промяна в схемата на свързване.

Твърди се, че на клиента е изпратено писмо, с което е уведомен за извършената проверка и за това, че по случая е съставен констативен протокол и ще бъде извършено преизчисление на количество електрическа енергия.

Твърди се, че на база констативния протокол № 3035840/ 20.07.2023 г., доказващ по категоричен начин, че има промяна в схемата на свързване, водеща до непълно измерване на потребяваната електроенергия в процесния обект, е извършено преизчисление на сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, за периода от 24.06.2023 г. до 20.07.2023 г. - т.е. за период, съответстващ на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Посочва се, че според чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на последната извършена проверка на средството за търговско измерване или периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неправилното/неточното измерване, като се взема по-краткият период от двете възможности. СТИ, обслужващо обекта на ответника към датата на проверката, не е проверявано в тримесечния период. В резултат на издадената „Справка за преизчислени количества електрическа енергия“ е изготвена процесната фактура № *****/ 25.07.2023 г. В цитираната Справка е посочено начисленото количество ел. енергия, подробно е описан и начинът на извършване на изчисленията, като в самата фактура са посочени и единичните цени, по които е формирана сумата.

Твърди се, че ищецът е изпратили уведомително писмо до потребителя за изготвената справка за преизчислените количества ел. енергия и процесната фактура. Видно от оформената обратна разписка пратката е получена на адреса на ответника на 09.08.2023 г. от А. Б..

Отправена е молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „***“ ЕАД следните суми: 338,02 лева /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ по Фактура № *****/ 25.07.2023 г. за периода от 24.06.2023 г.

2 до 20.07.2023 г.; лихва по горепосочената фактура в общ размер на 12,93 лв., за периода от 08.08.2023 г. до 22.11.2023 г., както и законна лихва от датата на подаване на настоящето заявление до изплащане на вземането. Претендират се направените разноски в настоящото производство.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С определение № 18 по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито заседание на 09.01.2025 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответникът е редовно призован, но не се явява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. Депозирана е молба от юрк. К.М. като пълномощник на ищеца в която моли да бъде даден ход в отсъствие на процесуален представител. Заявено е, поддържат представената искова молба и в случай, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК съдът да постанови неприсъствено решение в полза на „***“ ЕАД.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 60/ 2024 г. на Районен съд – Луковит е, че на дата 31.01.2024 г. ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми – 338,02 лева, по фактура №*****/ 25.07.2023 г. дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИККЕ за периода от 24.06.2023 г. до 20.07.2023 г. и 12,93 лева представляваща лихва за периода от 08.08.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изпащане на вземането, както и сумата от 75.00 лева представляващи разноски, направени в заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение.

За претендираното вземане е издадена заповед № 38 от 07.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С Разпореждане на съда от 07.05.2024 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

За да приеме, че така предявеният иск е вероятно основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Лицензия за разпределение на електрическа енергия на територията на Западна България, peг. № Л-135-07 от 13.08.2004 г.; извлечение от пълния текст, отнасящо се до технологичния разход и извлечение от Решение № И2-Л135/9.12.2013г.на КЕВР; Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „***" ЕАД; Сертификат от в. Телеграф, удостоверяващ публикуването на ОУ и копие от други публикации в местен вестник /Общите условия са публикувани и на сайта: http://www.cez.bg/bg/ zakonova-ramka/obshti-usloviya.html/;

Констативен протокол с № 3035840/ 20.07.2023 г. на ЕРМ ЗАПАД; Писмо с № NTZ 188511 / 21.07.2023 г. и оформена обратна разписка за получаването му; Справка за преизчислени количества електрическа енергия; Писмо с № 1205159957 / 25.07.2023 г. и оформена обратна разписка за получаването му.

3

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество за заповедното производство в общ размер на 75.00 лева, а за исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 25.00 лева – платена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът