Определение № 20019 от 16.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20019 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100511616 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молби на „Месембрия Ризорт“ ООД, „КМК БИЛД“ ЕООД и М.

Г. Т. за допълване и изменение не решение № 3915/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в частта, касаеща разноските.

Молителят „Месембрия Ризорт“ ООД счита, че има право на допълнителни разноски за първоинстанционното производството, доколкото част от решението на СРС е обезсилено от въззивната инстанция. Освен това, твърди, че има право на допълнителни разноски за въззивното производство съобразно представения списък, поради което моли въззивното решение да бъде допълнено в частта, касаеща разноските.

Молителят „КМК БИЛД“ ЕООД счита, че има право на разноски за първоинстанционното производството, доколкото част от решението на СРС е обезсилено от въззивната инстанция. Ето защо, моли въззивното решение да бъде допълнено в частта, касаеща разноските.

Молителят М. Г. Т. счита, че „КМК БИЛД“ ЕООД няма право на разноски за въззивното производство, доколкото се явява трето лице помагач.

„КМК БИЛД“ ЕООД е подало отговори на исканията на „Месембрия Ризорт“ ООД, като счита, че молбата на „Месембрия Ризорт“ ООД е основателна, а тази на М.

Г. Т. – неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

1

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбите за изменение и допълване на решението в частта, касаеща разноските, са подадени в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същите са процесуално ДОПУСТИМИ.

В рамките на в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, са разгледани въззивна жалба на „Месембрия Ризорт“ ООД (ответник по делото), въззивна жалба на „КМК Билд“ ООД (трето лице помагач), както и насрещна въззивна жалба на М. Г. Т. (ищец по делото) срещу решение № 8237/07.05.2024 г. по гр.д. № 62842/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД дължи в полза на М. Г. Т. сумата в размер на 5741,47 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39623/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, съответно – посоченият иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 10747,48 лв. Въззивниците - „Месембрия Ризорт“ ООД и „КМК Билд“ ООД, обжалват решението в частта, с която искът е уважен. Въззивникът по насрещната въззивна жалба - М. Г. Т., обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен.

С решение № 3915/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, е обезсилено първоинстанционното решение на СРС в частта, с която е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД, ЕИК 202145007 дължи в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл.

163, ал. 3 ЗУТ сумата над 2179,48 лв. до присъдения размер от 3087,07 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, по отношение на имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № В209, намиращ се в Община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“. Също така е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че „Месембрия Ризорт“ ООД, ЕИК 202145007 дължи в полза на М. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 160, ал. 3, вр. чл.

163, ал. 3 ЗУТ сумата над 2179,48 лв. до сумата в размер на 5741,47 лв., както и в частта, с която посоченият иск е отхвърлен за разликата над 5741,47 лв. до сумата в размер на 10747,48 лв., представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-827/18.07.2017 г. на ДНСК, по отношение на поземления имот, в който е 2 построена сградата, идеална част от който е собственост на М. Г. Т., а именно недвижим имот с идентификатор № ***, за сумата в размер на 8568 лв.: доставка на епоксиден грунд (40 кв.м.) – 680 лв., без ДДС, доставка на полиуретаново покритие (60 кв.м.) – 1260 лв., без ДДС, полагане, шлайфане на грунд и покритие (200 кв.м.) – 5200 лв., без ДДС, като производството по делото в посочената част е прекратено. В останалата обжалвана част, а именно – с която искът е уважен до сумата в размер на 2179,48 лв. – решението на СРС е потвърдено.

При посочения изход от обжалването в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД следва да се присъди сумата в размер на 443,48 лв., представляваща разноски за въззивното производство (за адвокатско възнаграждение и държавна такса) съобразно изхода от обжалването, а с решението на СГС е присъдена сумата в размер на 71,24 лв.

Ето защо, в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД следва да се присъди допълнително сумата в размер на 372,24 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Също така, предвид изхода от обжалването, „Месембрия Ризорт“ ООД има право на разноски за първата инстанция за сумата в общ размер на 478,33 лв. съобразно отхвърлената част от исковете и частта, в която делото е прекратено. СРС е присъдил в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД сумата в размер на 247,47 лв., поради което решението на СГС следва да се допълни, като в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД следва да се присъди сумата в размер на 230,86 лв., представляваща допълнителни разноски за първата инстанция съобразно изхода от обжалването пред въззивната инстанция.

В полза на „КМК Билд“ ООД не следва да се присъждат разноски за първата инстанция независимо, че първоинстанционното решение е обезсилено частично, доколкото в първоинстанционното производство „КМК Билд“ ООД има качеството на трето лице помагач, поради което и на основание чл. 78, ал. 10 ГПК няма право на разноски за първата инстанция. Ето защо, молбата на „КМК Билд“ ООД за допълване на възззивното решение в частта, касаеща разноските, е неоснователна.

Както беше посочено, „КМК Билд“ ООД се явява жалбоподател във въззивното производство, доколкото е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която искът е уважен. Въззивната жалба е частично основателна, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК посоченото дружество има право на разноски за въззивното производство. Ето защо, молбата на М. Г. Т. за изменение на възззивното решение в частта, касаеща разноските, е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПЪЛВА решение № 3915/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в частта, касаеща разноските, като:

ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на „Месембрия Ризорт“ ООД, ЕИК 202145007, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 372,24 лв., представляваща допълнителни разноски за въззивното производство съобразно изхода от обжалването, както и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата в размер на 230,86 лв., представляваща допълнителни разноски за първата инстанция съобразно изхода от обжалването пред въззивната инстанция.

ОТХВЪРЛЯ молба на „КМК Билд“ ООД за допълване на решение № 3915/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в частта, касаеща разноските.

ОТХВЪРЛЯ молба на М. Г. Т. за изменение на решение № 3915/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 11616/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, в частта, касаеща разноските.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4