Решение № 163 от 20.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2301/2023
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Други актове по делото
- Определение № 4689 от 13.12.2023 · Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
- Определение № 4846 от 29.12.2023 · Светла Величкова Пенева, Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов
- Протокол № 152 от 06.02.2024 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 131 · Граждански процесуален кодекс
- член 172 · Граждански процесуален кодекс
- член 203 · Граждански процесуален кодекс
- член 235, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 272 · Граждански процесуален кодекс
- член 15, алинея 9 · Закон за защита от домашното насилие
- член 5, алинея 1, точка 5 · Закон за защита от домашното насилие
- член 127, алинея 2 · Семеен кодекс
- член 142, алинея 2 · Семеен кодекс
- член 150 · Семеен кодекс
- член 59, алинея 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502301 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. С. С. чрез адвокат И. Д. против решение № 3131 от 28.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 6485 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника като баща и законен представител на детето К. М.ов С. ЕГН ********** иск срещу Е. М. К. за изменение на постановеното решение № 190 от 26.01.2022 г. по гр.д.№ 17865/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, като упражняването на родителските права по отношение на детето К. да се предоставят на неговия баща М. С. С., както и да бъде определен режим на лични отношения между К. М.ов С. с неговата майка Е. М. К., включително Е. М. К. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на К. М.ов С.; както и в частта, с която е изменено решение № 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 17865/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, касателно дължимата издръжка от М. С. С. в полза на К. М.ов С. ЕГН **********, като е увеличена същата от 180 лева на 300 лева, с падеж всяко 15-то число на съответния месец, за който се дължи, по посочената в решението банкова сметка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, като се сочи, че от 1 събраните по делото доказателства не е установена възможността на майката да полага адекватни грижи за детето. Твърди се, че не е съобразен интереса на детето, личностните характеристики на майката, както и обстоятелството на наличие на заповед за въздържане от домашно насилие спрямо жалбоподателя и детето. Първоинстанционният съд се е позовал само на заключениета на вещите лица по приетите експертизи, без да анализира многобройните доказателства, събрани в хода на процеса, че майката е безработна, води фриволен начин на живот, има проблеми с родителите си, на които оставя детето да го гледат. Излага се, че бащата е по-пригоден от майката да отглежда и възпитава детето, като това становище се аргументира подробно. Иска се отмяна на така постановеното решение и уважаване на иска така, както е предявен.
Въззиваемата Е. М. К. чрез адвокат Б. Б. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки един от пунктовете. Възразява против поисканото събиране на доказателства, като заявява, в хода на първоинстанционното производство са събрани редица писмени доказателства, поради което липсва необходимост от изискване на конкретната жалба, а ако се допусне, то следва да се изиска цялата преписка от ДСП – Варна; че разпичатката от Вайбър не е допустимо доказателство, а ако същата бъде приета, то се оспорва съдържанието й; счита се, че не е ясно съдържанието на флашките и дали то не е манипулирано, а ако това се допусне, то следва да й бъде дадена възможност да представи и тя видеоматериали, с които разполага. Заявява, че прилага актуален трудов договор, какъвто липсва обаче. Желае се потвърждаване на решението в обжалваните части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член
235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба М. С. излага, че страните живели на съпружески начала от десет години, като на 03.12.2021 г. се разделили. Детето им се родило през 2019 г., но още по време на бременността започнали резки промени в поведението на майката. Проблемът се задълбочил през месец април 2021 г., като майката започнала да се държи неадекватно, да проявява насилие, да удря ищеца, да крещи и да го напада без причина. Заплашвала го със самоубийство, лъжела го за здравословното си състояние. Викани са били органите на МВР при скандали. Майката категорично забранявала на ищеца да взема и да вижда детето си. От 18.02.2022 г. до 25.04.2022 г. детето останало да живее при ищеца. На въпроси какво се случва с майката ищецът получавал отговор, че същата се лекува от психолог и психиатър, като през този период майката нито веднъж не видяла детето си. На 26.04.2022 г., след 2 като майката взела детето, се обадила на ищеца и му заявила, че не може да се грижи за него и да дойде да си го вземе. Сочи, че майката е незаинтересована към детето, което е поставено в риск с оглед поведението на майката, която е неуравновесена, непоследователна, неангажирана. Няма къде да живее, няма доходи, няма родителски капацитет.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба ведно с насрещен иск. Излага, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че ищецът се променил, като станал по–агресивен, крещял, избухвал. Излага, че след раждането на детето хемоглобинът й спаднал, поради което била под лекарско наблюдение и именно поради това губела съзнание. Изложени са множество случаи на скандали, при които ищецът проявявал агресивно поведение спрямо нея, биел я, заплашвал я. От всички мъчения, на които била подложена, получавала паник атаки, поради което се свързала с психолог. Ответникът не полагал грижи за детето, а за него се грижели неговите родители. Сочи се за отказ ответникът да позволи на майката да вземе при себе си детето. Предявява насрещен иск за изменение режима на лични отношения на бащата с детето, както и за изменение на дължимата издръжка чрез увеличението й от 180 лева на 450 лева.
Постъпил е отговор по насрещния иск, с който същият се оспорва.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно становище по спора, а в социалния доклад визира, че и двамата родители се справят със задълженията и отговорностите спрямо детето.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:
1/ Че Е. М. К. и М. С. С. са родители на детето К., родено на 12.09.2019 г.;
2/ Че с решение № 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 17865/2021 г. по описа на Районен съд – Варна – девети състав, родителските права по отношение на детето К. са предоставени на майката; определено е местоживеенето при нея; определен е режим на лично отношения на бащата с детето; както и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 180 лева.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Решението на съда относно предоставяне упражняването на родителските права не се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание член 59, алинея 9 от СК при промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалният режим относно родителските права, съдът по молба на единия родител, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да постанови изменение на определените по-рано мерки 3 относно упражняване на родителските права и да определи нови.
Основателността на изменението на постановените по-рано мерки е предпоставено от факта на изменение на обстоятелствата, при които те първоначално са определени. Под "изменение на обстоятелствата" се разбират нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се постанови изменение на постановените порано мерки следва също така да е налице промяна на обстоятелствата, която да е съществена и трайна. Съдебната практика приема, че промяната на обстоятелства, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, може да има различни проявни форми: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките, като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи това са обстоятелства, които засягат положението на детето, както и следва да се анализира дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, съгласно вече постановения съдебен акт.
В исковата молба се сочи, че след постановяване на решението, чието изменение се иска, майката е изпаднала в състояние, което е наложило лечението й при психиатър и психолог, същата е неуравновесена, непоследователна, неангажирана, няма къде да живее, няма доходи, няма 4 родителски капацитет, като това поставя в риск детето.
По делото е установено по категоричен начин посредством събраните доказателства, включително и с огледа по член 203 от ГПК на видео- и аудиозаписите пред въззивната инстанция, че диалог между родителите липсва, те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето, но това неминуемо води до нови конфликти, доколкото същите отправят един към друг тежки обиди на личностна основа без конкретика, псуват се, а в същото време детето плаче, без никой от родителите да се интересува от неговото състояние и да му обръща внимание. Това отношение на родителите един към друг обаче не е възникнало след раздялата им, а е съществувало и при съвместното им съжителство, за което има наведени твърдения в исковата молба, а и признание от ищеца в съдебно заседание. И двамата родители се „борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за детето" нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в името на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване над другия в резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от родителите преследва цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави голословно патетично заявеното, че това се прави в името на детето.
Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/345e47d4-44ab-4435-807e-96f44bbf8374