Определение № 226 от 20.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Ловеч, 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500115 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази:

Производство с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Кр*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С**, район „Т**“, бул. „В**“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С***** Я***, чрез юрисконсулт А. И., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 48/16.01.2026 г. по ч.гр.д. № 89/2026 г. на РС-Тетевен в частта на разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата заявява възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 204.52 евро и моли да се намали до размер на 76.69 евро. Счита, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Изтъква, че извършените от пълномощника на заявителя процесуални действия се изразяват единствено до депозиране на писмено заявление по чл.410 по образец. Позовава се на практика на ВКС по приложението на чл.38, ал.2 от ЗА, както и на решение С-438/22 на СЕС. Подчертава, че посочените в Наредба № 1/2004 размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи съда. съгл.т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с 1 което да измени заповедта за изпълнение в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение, като счита за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 76.69 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление от А. Й. Й. с ЕГН: **********, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 48/16.01.2026 г. по ч.гр.д. № 89/2026 г. на РС-Тетевен, с която е разпоредено длъжникът „Kр*****“ ЕАД, ЕИК: *****, да заплати на кредитора А. Й. Й., ЕГН: **********, следните суми: 238.52, представляваща главница - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № 3093606/13.12.2024 г., сключен с „Kр*****“ ЕАД, с ЕИК *****, ведно със законната лихва за период от 15.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 EUR и държавна такса в размер на 10.86 EUR.

В срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение от длъжника, към което е представено платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 250.46 евро. С Разпореждане № 346/29.01.2026 г. заповедния съд е изпратил възражението по чл.414а ГПК на заявителя и същото е получено от него на 05.02.2026 г., но в установения от закона 3-дневен срок не е изразил становище.

Подадена е и частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК, в което производство въззивният съд се произнася по дължимостта на разноските, както и въпроса за прекомерност на уговорено адвокатско възнаграждение.

Съгласно даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.

415, ал. 1 от ГПК, респ. чл. 422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако 2 производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, ако в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение, при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК . В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

Когато е подадено възражение по чл. 414а от ГПК, тогава заповедното производство няма да прерасне в исково такова. Следователно въпросът за дължимостта на разноските и прекомерност на адвокатско възнаграждение следва да се разгледа в производството по чл. 413 от ГПК. Разглеждането на жалбата по чл. 413, ал. 1 от ГПК е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414 а, ал. 5, изр. последно от ГПК . Ако заповедният съд приеме за основателно възражението по чл. 414 а от ГПК, ще обезсили заповедта за изпълнение, както и в частта за разноските.

В случая заповедният съд не се е произнесъл с определение по възражението по чл. 414а от ГПК в частта за изменение на разноските за адвокатско възнаграждение, което е пречка жалбата да бъде разгледана по същество от въззивния състав. На следващо място следва да се отбележи, че препис от частната жалба по чл.413 от ГПК не е връчен за отговор и на заявителя.

Поради изложените съображения производството по делото следва да се прекрати и се върне на заповедния съд за произнасяне в инициираното производство по чл.414а, ал.5 от ГПК. След приключването му и в случай на обезсилване на заповедта за изпълнение с оглед извършеното плащане и оставяне без уважение на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя, респ. частично намаляване, частната жалбата в тази част би била допустима за разглеждане, ако длъжникът я поддържа с оглед произнасянето на заповедния съд.

По изложените съображения

3 производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати, а делото се върне на РС-Тетевен за произнасяне по възражението по чл.414а от ГПК.

След връщане на делото в ОС-Ловеч същото да продължи под същия номер и се докладва на първоначалния съдия - докладчик на основание чл.80, ал.10 от ПАС.

Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 115/2026 г. по описа на ОС-Ловеч.

ВРЪЩА делото на РС-Тетевен за произнасяне по възражението по чл.414а от ГПК на „Кр*****“ ЕАД, ЕИК ***** с оглед дадените указания.

След връщане на делото в ОС-Ловеч същото да продължи под същия номер и се докладва на първоначалния съдия - докладчик на основание чл.80, ал.10 от ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4