Решение № 312 от 26.04.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312/26.4.2022г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Димитрина Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 886 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 12, ал. 6 от ППЗСП и е образувано по жалбата на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, потвърдена с Решение № 13-РД06-0023/05.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е нищожен административен акт, издаден без правно основание. Алтернативно счита същата за неправилна и незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответна с целта на закона. Моли се да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед, алтернативно да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, респективно да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подадено от жалбоподателката заявление-декларацията с вх. № ЗСП/Д-РА-ПН/139/10.02.2021 г. за подпомагане с месечна помощ (л. 101- 105), към което е подписала собственоръчно изрична декларация, че не страда от заболяване, което е противопоказно за извършването на определена дейност, както и че следва да представи в дирекцията протокол на ЛКК или ЕР на ТЕЛК, като непредставянето му не я освобождава от полагането на обществено полезен труд. По подаденото заявление, в законоустановения срок, е изготвен социален доклад.

Със Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139/08.03.2021 г. на директора на ДСП – Панагюрище е отпусната месечна социална помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП в размер на 54,75 лева, считано от 01.02.2021 г. Г-жа Н. е запозната лично с издадената заповед на 09.03.2021 г. насочена е да полага общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.

Видно от служебна бележка от Община Панагюрище – ОП „Чистота“ Д.Н.Н. не е отработила 14 дни по 4 часа общественополезен труд през м. март 2021 г. (писмо с вх. № 1304-92-00-0367 от 01.04.2021 г.). С оглед на това, отпуснатата на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане парична месечна помощ на лицето, е спряна за първи път на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП със Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. по заявление-декларация с № ЗСП/Д-РА-ПН/139/10.02.2021 г. за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. Заповедта е връчена лично на лицето с обратна разписка на 09.06.2021 г.

На основание постъпила от Община Панагюрище – ОП „Чистота“ информация, касаеща неполагане на общественополезен труд през месец май 2021 г. от Д.Н. (писмо с вх. № 1304-92-00-0625 от 01.06.2021 г.) със Заповед №ЗСП/Д-РА-ПН/139/08.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище помощта на Д.Н.Н. е прекратена за срок от 2 години, считано от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. Заповедта е връчена лично на лицето с обратна разписка на 30.06.2021 г.

При тази фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище, с която е спряна получаваната от жалбоподателката месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок от два месецагодини, считано от 01.03.2021 г. до 30.04.3021 г., на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП.

Заповедта е връчена редовно на същата на 09.06.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 116) като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред горестоящия административен орган.

С Решение №

13-РД06-0023/05.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Панагюрище. В мотивите е посочено, че при отказ на лицата за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок от два месеца, считано от първо число на месеца, през който е направен отказът – чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. Посочено е, че единствената възможност за отклонение от това поведение е поради изключенията изчерпателно посочени в чл. 12, ал. 7от ЗПЗСП. В случая обаче такива не са налице, нито са представени съответните доказателства за целта. В мотивите се отбелязва, че при подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Р-ПН/139/10.02.2021 г. за подпомагане с месечна помощ, жалбоподателката е подписала собственоръчно изрична декларация, че не страда от заболяване, което е противопоказно за извършването на определена дейност, както и че следва да представи в дирекцията протокол на ЛКК или ЕР на ТЕЛК, като непредставянето му не я освобождава от полагането на обществено полезен труд.

Посоченото решение е връчено редовно на Д.Н. на 16.07.2021 г., видно от известие за доставяне (лист 41) като в законоустановения 14 – дневен срок пред Административен съд гр. Пазарджик.

По делото са разпитани като свидетели лицата Н.В. и Д.Б., чиито показания съдът възприема като достоверни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените им въпроси свидетелите заявиха пред съда, че при извършени проверки от служители при ДСП – Панагюрище е установено, че жалбоподателката не е полагала обществено полезен труд.

Твърдят, че същата е представила амбулаторен лист, за който й е обяснено, че не удостоверява, че лицето не може да извършва определен вид дейност. Насочили са я към лекарска комисия, която може да удостовери за по-продължително време, че тя не може да полага общественополезен труд.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.

168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 12. ал. 1 и 2 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗСП, при отказ на посочените лицата за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години (чл. 12. ал. 6 от ППЗСП). Единственото релевантно обстоятелство за спиране на месечна социална помощ на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП е отказът на лицето да полага обществено полезен труд по посочените програми.

Оспореният административен акт – Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/139 от 07.04.2021 г. е издаден от директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" гр. Панагюрище, който е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната норма на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП. Спазена е предвидената в закона форма, като заповедта формално съдържа мотиви с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Следва да се посочи още, че отразеното правно основание по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП съответства на фактическото такова, поради което не е нарушено и правото на защита на лицето.

Съдът намира, че при издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила.

В конкретния случай жалбоподателката е запозната със задължението да отработи дължимия общественополезен труд, за което лично е подписало декларация. Именно с тази декларация лицето е уведомено, че ако неотработи определените 14 дни по 4 часа, месечното социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП ще бъде спряно за срок от два месеца, а при повторен отказ, прекратено за срок от две години.

Оспорваният административен акт е издаден и в съответствие с разпоредбите на материалния закон – Закон за социалното подпомагане и Правилник за прилагане на закона за социалното подпомагане. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП Д.Н.Н. се наказва за срок от два месеца, считано от 01.03.2021г. до 30.04.2021 г., поради неотработени 14 дни общественополезен труд. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП, задължително полагат общественополезен труд, като в ал. 2 е определен срокът за полагането му, а именно 14 дни по 4 часа дневно. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направено, месечната помощ за лицата по ал. 1 се прекратява за срок от две години, съгласно чл. 12, ал. 6 от ППЗСП.

От изложеното следва изводът, че санкцията по тази норма се прилага по отношение на лицата, на които е отпусната социална помощ, а те без основателна причина отказват повторно да участват в организирани от съответната общинска администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за срок месечно от 14 дни по 4 часа дневно.

От представена служебна бележка от 01.04.2021г. (л. 121) от Община Панагюрище - ОП „Чистота“ безспорно се установи по делото, че жалбоподателката не е положила обществено полезен труд от 14 дни по 4 часа дневно. Същата не е оспорена от страните по отношение на нейната автентичност или съдържание, поради което съдът я възприема като годно доказателствено средство, удостоверяваща обстоятелството за неположения труд.

Както в административното производство по чл. 81 и сл. АПК, така и в съдебното производство, основното възражение на жалбоподателката е, че е следвало да бъде освободена от задължението да полага общественополезен труд, поради факта, че е налице обстоятелство по чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП, което изключва полагането на обществено полезен труд. В този смисъл е представен амбулаторен лист от

10.03.2021 г. (л. 97), с посочена основна диагноза „Есенциална (първична) хипертония. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 218, ал. 1, т. 1 от НРД 2021-2022 г. на НЗОК, амбулаторният лист е първичен медицински документ, който не установява временна неработоспособност. В него се снема само анамнеза, обективно състояние, изследвания и терапия, като не е представен издаден след тази дата надлежен документ от медицинските органи, установяващ и удостоверяващ временна неработоспособност на жалбоподателката за повече от 20 дни в месеца. Следователно към месец март 2021г., по отношение на жалбоподателката липсва освобождаващите от полагането на общественополезен труд предпоставки по чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/345e1f54-6fd4-40de-98d6-10fea1eb3719