Определение № 39508 от 26.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55811/2025
- Вид
- Определение № 39508
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39508 гр. София, 26.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110155811 по описа за 2025 година
С искова молба вх. № 417032/19.12.2025г. ищецът М. П. П. е предявил против ответника Г. Г. В. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556.46 евро (5000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и емоционални болки и страдания, стрес и уплаха, вследствие на извършен от ответника деликт на 02.11.2025 г., както и сумата от 51.13 евро (100 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца вследствие на извършен от ответника деликт на 02.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.11.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2025 г., около 09.30 часа, в град София, в близост до дома на ищеца, ответникът е нанесъл множество удари на ищеца, предимно в областта на главата, както и му отправил обиди и заплахи. След преустановяване на побоя ищецът паднал на земята и за известно време загубил съзнание. Твърди се, че мястото е посетено от полицейски служители и екип на Спешна помощ, като ищецът е транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. *“, където е констатирано наличие на контузии и подкожни хематоми в областта на главата му и са извършени образни изследвания. Посочва се, че на 03.11.2025 г. ищецът е прегледан от съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и при ищеца е констатирано наличие на следните травматични увреди: множество травматични увреждания по окосмената част на главата (контузии, хематоми и охлузвания), придружени със силна болка, както и оплаквания от главоболие, гадене и световъртеж, изпълващи медико-биологичните признаците на временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Твърди се, че ищецът търпял интензивни физически болки и страдания, изразяващи се в силна болка и чувствителност в областта на главата, главоболие, гадене и световъртеж. Вследствие на нанесените удари и падането на земята за известно време загубил съзнание, което допълнително засилило преживяното чувство за безпомощност и страх. В продължение на дни ищецът изпитвал 1 болка при допир и движение и имал периодични пристъпи на главоболие, замайване и смущения на съня, което затруднявало обичайните му ежедневни дейности. Ищецът изпитвал и силен стрес и уплаха, чувство на унижение от извършеното насилие и отправяните обиди и заплахи, както и тревожност и повишена бдителност. Негативните преживявания засегнали спокойствието и нормалния му житейски ритъм, довели до ограничаване на социалните контакти и предизвикали у ищеца чувство за несигурност.
Ищецът понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във връзка с медицински прегледи и издаване на медицински документи. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Правят се доказателствени искания за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане, за допускане на съдебномедицинска експертиза и за изискване на медицински документи от прегледи и справка за получени сигнали на процесната дата.
Ответникът- Г. Г. В., в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват. Твърди се, че отношенията между страните са влошени и между тях са съществували конфликти. Оспорва се ищецът да е получил травматични увреждания при посочения в исковата молба механизъм, както и ищецът да е загубил съзнание при процесния инцидент, като се сочи, че непосредствено след преустановяване на същия ищецът е бил в ясно съзнание, в изправено положение и е бил контактен, което обстоятелство е било възприето и от трети лица. Сочи, че инициатор на процесния инцидент от 02.11.2025 г. е ищецът, който първи е предприел физическо нападение срещу ответника и го е съборил на земята, където двамата са се сборичкали, като конфликтът е преустановен след намеса на трети лица. Ответникът твърди, че в резултат на това той също е претърпял физически увреждания, изразяващи се в оток и охлузване на дясно коляно и охлузване на дясната длан, причинили на ответника болка и страдание, като същите са констатирани на следващия ден при извършен преглед. Поддържа се, че с оглед осъщественото от ищеца непосредствено протИ.правно нападение, ответникът е имал право да защити своята телесна неприкосновеност, поради което действията му, насочени към отблъскване на нападението, са извършени при условията на неизбежна отбрана и не пораждат задължение за обезщетяване на причинени на нападателя вреди. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който първи е предприел физическо нападение спрямо ответника и го е съборил на земята, като по този начин е създал конфликтната ситуация, довела до физически увреждания и по двамата участници, като без поведението на ищеца е нямало да възникне процесният конфликт и настъпилите след това вреди, с оглед на което ищецът имал съществен принос за настъпването на претендираните вреди. Изразява становище за неоснователност на претенцията, тъй като ищецът не ангажира доказателства и да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с инцидента, като сочи, че липсват доказателства и за сочения интензитет. Оспорва също така твърденията на ищеца, че последният изпитва страх от 2 ответника след инцидента. В тази връзка сочи, че на 26.08.2026 г. ищецът сам е спрял управлявания от него автомобил пред ответника, свалил е предния прозорец и насочил ръката си към ответника, имитирайки с нея насочване на огнестрелно оръжие и възпроизвеждане на изстрел, като освен това ищецът словесно се заканил, че се ще застреля ответника. Намира искът за неимуществени вреди за недоказан, а и за предявен в прекомерен размер. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално - да бъде определен по- нисък размер на обезщетение.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Посочено е, че се представя видеозапис, какъвто липсва като приложение към отговора. Правят се доказателствени искания за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на призоваване, за допускане на допълнителни въпроси към поисканата от ищеца съдебномедицинска експертиза, за изискване на аудиозапис от подаден сигнал на националния телефон за спешни случаи, както и за изискване на документи и от трети лица относно предшестващите процесния инцидент конфликтни отношения между страните.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
2. ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи от доказване следните обстоятелства: че на 02.11.2025 г., около 09.30 часа, в гр. София, в ж.к. „Л*, между ищеца и ответника е възникнал конфликт, в който ответникът е осъществил физическо насилие спрямо ищеца, изразяващо се в нанасяне на удари по тялото, като след преустановяване на конфликта мястото е посетено от полицейски служители и от екип на Спешна помощ и ищецът е транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. *“, където е извършен преглед на ищеца и са назначени образни изследвания.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) че ответникът е извършил твърдяното протИ.правно деяние – осъществяване на твърдените в исковата молба действия по физическо и емоционално насилие от ответника спрямо ищеца посредством нанасяне на удари по тялото и главата, отправяне на обидни думи и заплахи на 02.11.2025 г., около 09.30 часа, в гр. София, в ж.к.
„Л*; 2) наличието на пряка причинна връзка от протИ.правно поведение на ответника, от което ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди; 3) вина на ответника /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 3) видът на претърпените вреди физически и емоционални болки и страдания, стрес и уплаха, както и сторени разходи за лечение и издаване на медицински документи ; и 4) размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди, като съдът указва на ищеца по чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи 3 доказателства за претърпени имуществени вреди за лечение и издаване на медицински документи, както и относно техния размер.
В доказателствена тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже плащане на вземането, както и оборване на презумпцията на виновност на ответника; че процесният инцидент е възникнал при друг механизъм; твърденията, предмет на възражението за неизбежна отбрана. Във връзка с наведеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което е довело до настъпване на процесния инцидент – поведение на ищеца непосредствено преди инцидента и по време на същия, включително твърдените действия по физическа агресия на ищеца спрямо ответника, както и твърденията за съпричиняване на вредоносните последици от инцидента- действия по физическа агресия на ищеца спрямо ответника, които не са обхванати от правомерното отблъскване на нападението, като съдът указва на ответника по чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
4. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност- същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Съдът констатира, че в обстоятелствената част на отговора на исковата молба е посочено, че се прилага видеозапис, какъвто липсва като приложение към отговора.
Следва да бъде уважено искането на страните за допускане събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на ищеца в режим на довеждане, доколко липсва посочване на броя свидетели, по отношение на които е направено искането, така и чрез разпит на двама свидетели на ответника при режим на призоваване.
Исканията на страните за допускане на съдебномедицинска експертиза следва да се уважат, като следва да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
По направеното от ищеца искане за изискване на информация от УМБАЛСМ „Н. И. *“ относно извършени прегледи и манипулации на ищеца, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, като за исканата информация на ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение, с които той да се снабди с исканите документи след представяне на проект на такова удостоверение и заплащане на държавна такса в размер на 2,56 евро.
Искането на страните за изискване от „Национална система 112“ на справка за получени сигнали на процесната дата цели установяването на относими по делото факти и следва да бъде уважено.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за задължаване на трети за спора лица по реда на чл. 192 ГПК да представят посочените в отговора на исковата 4 молба документи, доколкото същите не са необходими за установяване на спорни между страните и включени в предмета на доказване съобразно твърденията им и разпределената доказателствена тежест обстоятелства.
5.Друго:
Съдът намира, че исковата молба е нередовна в частта относно осъдителния иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, което налага на ищеца да се дадат указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да уточни иска си за имуществени вреди в размер на 51,13 евро (100 лева), като с писмена молба конкретно да посочи общата сума от 51,13 евро какви конкретни по вид и размер разходи за медицински прегледи и медицинска документация включва.