Решение № 58 от 24.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от С. В. М. чрез процесуалния й представител адв.П.С., против решение №1369/07.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1681/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е: 1/ прието за установено спрямо ищците И. В.

М., Х. В. Т. и М. Т. М., че ответницата С. В. М. не е собственик на следните недвижими имоти: а/ ½ ид.част от обект с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м., построен в ПИ №*** по същите КККР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на ПИ: от север и от изток ПИ №*** и ПИ №***, от юг ПИ №*** и от запад - общинска улица; б/ ½ ид.част от обект с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр. Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23 кв.м., построен в ПИ №*** по същите КККР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на терена: от север и от изток ПИ №*** и ПИ №***, от

1 юг ПИ №*** и от запад - общинска улица, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ са отхвърлени исковете на С. В. М. за осъждането на И. В. М., Х. В.

Т. и М. Т. М. да премахнат самостоятелните постройки, както следва: а/ с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м., построен в ПИ №*** по същите КККР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул.„13-та“№8, при граници на ПИ: от север и от изток ПИ №*** и ПИ №***, от юг ПИ

№*** и от запад - общинска улица; б/ с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр.Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23 кв.м., построен в ПИ №*** по същите КККР на гр.Варна, Вилна зона, находящ се на ул. „13-та“№8, при граници на терена: от север и от изток ПИ №*** и ПИ №***, от юг ПИ №*** и от запад - общинска улица, на осн. чл.109 от ЗС; 3/ е осъдена С. В. М. да заплати на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. сумата от общо 3 150лв. - направени разноски в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените главни искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност, ако същите бъдат приети за основателни, се претендира да бъдат уважени предявените насрещни искове.

Въззиваемите И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Н.Т., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 20.10.2020г. и 30.11.2020г., ищците И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М. твърдят, че са собственици на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, вилна зона „Евксиноград“, ул.“13-та“№18, представляващи: 1/ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м., състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв.м. и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 кв.м., построен в ПИ с идентификатор ***; 2/ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., съставляващ гараж със застроена площ от 23 кв.м., построен в ПИ с идентификатор ***. Поземленият имот, в който 2 са изградени сградите - ПИ с идентификатор ***, образуван от предходен ПИ с идентификатор ***, а последният образуван от разделянето на предходен ПИ с идентификатор *** на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, не е собственост на ищците. Сградите в ПИ са тяхна собственост при квоти по ¼ ид.ч. за всяка от първите две и ½ ид.ч. за третата придобити, както следва.С договор за дарение, обективиран в н.а.№199/83г., дядото на първите две ищци Х.В.Х. е дарил на баща им В.Х.В. по време на брака му с третата ищца 700 кв.м. ид.ч. от вилното място, в което понастоящем се намират сградите, тогава представляващо парцел IV-1213, кв.32 по плана на вилна зона „Дружба“. След одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж на вилна сграда и гараж е осъществен строежът на процесните сгради по време на брака между В.В. и третата ищца, като сградите са придобити в режим на СИО/собствеността им е удостоверена в к.н.а.№7/96г./. С н.а.

№11/22.01.2003г. В.В. е дарил обратно на баща си притежаваните 700 кв.м. ид.ч. от дворното място, но без вече построените в него сгради. След прекратяване на брака между В.В. и третата ищца чрез развод през 2004г., същата е предявила иск за делба на сградите против бившия си съпруг и неговите родители. С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№318/08г. по описа на ВРС, сградите са допуснати до делба при равни квоти между бившите съпрузи, а родителите на В.В. са изключени от делбата. Във втора фаза на делбата имотът е изнесен на публична продан, която не е извършвана.

В хода на производството за обекта е получено удостоверение за търпимост №12/19.03.2012г., издадено от гл.архитект на Район „Приморски“, а поради неточности в него, същото е поправено със

Заповед

№3/13.01.2014г./поправена е площта на етажите на сградата на основното застрояване/. В.В. е починал на 09.02.2018г. и наследен при равни квоти от първите две ищци. Така същите се легитимират като собственици по наследяване всяка на по ¼ ид.ч., а третата ищца е собственик на ½ ид.ч. от процесните сгради. Докато са притежавали цялото дворно място, родителите на В.В. - И. и Х.Х. са поискали изменение на КККР чрез разделяне на заснетия един имот - ПИ с идентификатор *** на два, съответно ПИ с идентификатор *** с площ от 656 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 700 кв.м.Сградите се намират във втория имот. С договор, обективиран в н.а.№149/25.08.2015г., Х. са продали на ответницата С. В. М. ПИ с идентификатор ***.С договор, обективиран в н.а.№36/09.02.2016г., Х. са продали на ответницата С. В. М. само 12 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Извършена е последваща промяна в КККР, при която ПИ с идентификатор *** е станал с идентификатор *** и с площ от 695 кв.м., а вторият имот, в който са сградите, е станал с идентификатор *** с площ от 688 кв.м.С две последователни сделки от 2018г./първо ½ ид.ч., а впоследствие още ½ ид.ч./ И. и Х.Х. са продали на В.В./баща на ответницата/ по време на брака му с М.В. ПИ с идентификатор *** с площ от 3

688 кв.м. Извършена е последваща промяна в КККР, като отново са променени границите и първият имот е станал ПИ с идентификатор *** с площ от 898 кв.м., а вторият/този, в който са сградите/ ПИ с идентификатор *** с площ от 456 кв.м. Родителите на В.В. ползвали сградите, поради което ищците предявили против тях иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, уважен с влязло в сила решение, постановено по гр.д.

№1606/18г. по описа на ВОС, като след влизането му в сила са ги напуснали и те се владеят от ищците. Същевременно, като са притежавали документ за собственост, както и като се възползвали от факта, че в хода на процеса било установено, че площта на жилищната сграда била различна от тази, посочена в к.н.а., В. са инициирали ново адм. производство за изменение удостоверението за търпимост. Същото е изменено със заповед от 28.05.2019г., а впоследствие и са се снабдили със к.н.а. №152/11.07.2019г. за собственост на ½ ид.ч. от сградите, представяйки актовете, легитимиращи ги като собственици на терена и заповедта за изменение на удостоверението за търпимост.Впоследствие сключили договор за дарение с ответницата С.М., обективиран в н.а.№19/26.07.2019г., за дарение на тази ½ ид.ч. Ответницата не е придобила собственост, защото нейните родители не са били собственици, т.к. техните праводатели Х. не са били собственици. Предвид изложеното, претендират да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик на ½ ид.ч. от гореописаните жилищна сграда и гараж.

Ответницата С. В. М. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството оспорва предявените искове.

Твърди, че е собственик на процесната ½ ид.ч. от сградите, придобита чрез договор за дарение, обективиран в н.а.№19/26.07.2019г., собственик е и на ПИ с идентификатор ***, придобит чрез договор за дарение, обективиран в н.а.№191/18.07.2019г. Твърди, че ищците не са собственици на сградите, предвид следното. Строежът на сградите е реализиран от В.В. в периода 1984г.-1986г. при съществени отклонения от одобрения архитектурен проект и действащите ограничения относно етажността и площта на сградите, изграждани за жилищни нужди във вилни зони.При изграждане на сградите третата ищца не е придобила собственост в условия на СИО, защото земята е била съсобствена между В.В. и трети лица-неговите родители, предвид което сградата е придобита само от тях тримата на осн. чл.92 от ЗС. С договора за дарение от 2003г. В.В. е дарил на баща си 700 кв.м. ид.ч. от парцел IV-1213, кв.32, тогава целият с площ от 1341 кв.м., без сградата да се изключи от предмета на сделката, т.е. дори и да се приеме, че 700/1341 кв.м. ид.ч. са били придобити в режим на СИО, то същите са прехвърлени с дарението от 2003г., което не е оспорено от третата ищца по реда на чл.22, ал.3 от СК/отм./. При одобряване на КККР парцел IV-1213, кв.32 е отразен като ПИ с идентификатор *** с площ от 1 356 кв.м.По искане на собствениците е одобрено изменение, с което в границите на първоначалния имот са отразени ПИ с идентификатор *** с 4 площ от 656 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 700 кв.м.

Първият имот е продаден от тях на С. М. с договор от 2015г., а от втория/този, в който са сградите/ с договор от 2016г. са й продадени 12 кв.м. ид.ч. По общо искане на собствениците отново е допуснато изменение на КККР, при което двата ПИ са заличени като обекти и са нанесени ПИ с идентификатор *** с площ от 695 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 688 кв.м. С договор от 05.04.2018г. Х. са продали на В.В., по време на брака му с М.В., ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. С договор за дарение, обективиран в н.а.№63/17.04.2018г., В. са дарили на дъщеря си С. М. 232 кв.м. ид.ч. от притежаваните от тях 344/688 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. С договор за продажба от 17.05.2018г. Х. са продали на В.В., по време на брака му с М.В., останалата ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Намиращите са в ПИ с идентификатор *** процесни сгради не са изрично изключени от предмета на тези договори, поради което и купувачите са придобили съответните ид.ч. от намиращите се в имота сгради. По искане на собствениците отново е допуснато изменение на КККР, при което от предходните два ПИ са образувани ПИ с идентификатор *** с площ от 898 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ от 456 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 8 кв.м.С к.н.а.№152/11.07.2019г. В. са признати за собственици на ½ ид.ч. от сградите, която ½ са дарили впоследствие на ответницата с договор, обективиран в н.а.№19/26.07.2019г. С договор за дарение, обективиран в н.а.№191/18.07.2019г., са й дарили и ПИ с идентификатор ***.В условие на евентуалност, ако се приеме, че не е придобила собственост чрез посочените сделки, твърди, че е придобила собственост върху сградите чрез придобивна давност, с владение, осъществявано от 26.07.2019г. и понастоящем, към което присъединява владението на праводателите си В. от 17.04.2018г., както и това на непреките си праводатели Х. от 2003г. до 2018г. В условие на евентуалност, ако главните искове бъдат уважени, е предявила в срока по чл.211 от ГПК насрещни искове с пр.осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците по тях /ищци по главните искове/ да премахнат обект с идентификатор №*** и обект с идентификатор №***, представляващи незаконен строеж/изграден при съществени отклонения по см. на чл.154, ал.2 от ЗУТ/, подлежащ на премахване, който й пречи да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***, защото ограничава пълноценното му ползване и пречи същата да реализира инвестиционните си намерения за нов строеж/за което е изготвила проект за ПУП-ПРЗ и се е снабдила с виза за проектиране/.

Разпечатката съдържа 25 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/345d8234-733a-4bfc-a107-db29903ed0d4