Решение № 3014 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100506321 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба от 25.5.2023 г. на длъжника „Д.Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на ФРГ, действащо на територията на РБ чрез ТПЧЮЛ „Д.Л.“, срещу постановление по изпълнително дело № 202384904000235 на ЧСИ А.П., с което на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е определил разноски над сумата 200 лева, доколкото е изпълнил всички задължения. Оспорва наличието на доказателства за плащане. Сочи, че адвокатът не е извършил действия извън свързаните с образуването на делото.

Затова счита, че не дължи сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Моли съда да отмени постановлението.

Взискателят оспорва жалбата при твърдения, че макар длъжникът да е изпълнил всички свои задължения по изпълнителното дело, последният не е погасил задължението за разноски, както и че са извършвани процесуални действия от адвоката. Моли съда да остави без уважение жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага съображения, че адвокатското възнаграждение на взискателя е изчислено при съобразяване с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с 1 наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20238490400235 е образувано на 12.4.2023 г. по молба на взискателя М.Х.Г. въз основа на изпълнителен лист от 07.4.2023 г. на Софийски районен съд, 26 състав, издаден по гр. дело № 57826/2022 г. срещу длъжника „Д.Л.“ АД, с който длъжникът е осъден да заплати присъдени разноски от 325 лева

На 12.4.2023 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочена сумата по изпълнителния лист, както и следните суми, дължими по изпълнителното дело: адвокатско възнаграждение по изпълнението 400 лева; такси по изпълнението от 72 лева /обикновени такси/ и 96 лева /пропорционална такса/. Поканата е получена на 13.4.2023 г., което се установява от представената разписка.

На 12.4.2023 г. е изпратено и запорно съобщение.

На 27.4.2023 г. е изготвен протокол за погасяване, видно от който към тази дата всички суми по изпълнително дело са платени - преведени от третото задължено лице.

На 27.4.2023 г. длъжникът е подал възражение, като е поискал разноските на взискателя да бъдат намалени до 200 лева.

С постановление от 15.5.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да намали разноските.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /обективиран във фактурата от 12.4.2023 г./, по него е уговорено и платено възнаграждение в общ размер от 400 лева.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по 2 изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания под 1000 лева е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2, т. 1, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

В разглеждания случай е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, като е поискал налагане на запор на вземания на длъжника от банки, иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК/. Видно от данните по изпълнителното дело е, че такива действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприемани, включително и поради това че е платено в срока за доброволно изпълнение по наложения запор. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Поради изложеното по-горе обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която на взискателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до сумата 400 лева.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 5923/12.4.2023 г. по изпълнително дело № 202384904000235 на ЧСИ А.П., в частта, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3