Решение № 260342 от 23.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 230 Година 2020, 23.11 град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав На дванадесети октомври, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар

Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова въззивно гражданско дело номер 2290 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх.№30421/04.08.2020г., подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скобелев“, чрез пълномощника–инспектор Тодор Чанев, старши юрисконсулт в Областна служба ,,Изпълнение на наказанията“- Бургас, с адрес да призоваване: гр.Бургас, ул.,,Жени Патева“ №1, ет.3, срещу Решение №1768/24.07.2020г., постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, да заплати на Л.С. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от

1195.73 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство в размер на 161.25 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение за периода от 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, л. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатсков възнаграждение в размер на 340.20лв., изчислено съразмерно с уважената част от иска, като е отхвърлил иска в останалата част над размер на присъдената главница от 1195.73 лв. до претендираната от 1581.65 лв. и над часовете извънреден труд от 161.25 часа до 321.15 часа за исковия период, ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение, страните са осъдени да заплатят направените по делото съдебно- деловодни разноски съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна в частта, в която са уважени исковите претенции. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда относно предпоставките за изплащане на обезщетение за извънреден труд. Излага аргументи, като се позовава на разпоредбата на чл.305,ал.1 от ППЗИНЗС.

Посочва, че съгласно Заповед №453/14.08.2014г. на Началника на Затвора, служителят следвало да се яви на работното си място петнадесет минути преди началния час на дежурството.

Направено е обобщение на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства.

Навежда доводи, че времето през което надзирателят бил на разположение на работното си място, не представлявало извънреден труд. Пояснява, че общото време за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване и отвод на наряда приключвало в рамките на тридесет минути(в което не се упражнявала трудова дейност). Развива подробни съображения в тази насока.

Иска се отмяна на решението, в частта, в която са уважени исковите претенции и потвърждаване в останалата част. Алтернативно, в случай, че съдът уважи предявените искове изцяло, се моли, присъдената сума да бъде редуцирана до тридесет минути на смяна.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия, с който се оспорва въззвната жалба изцяло.

Оспорва изложените от въззивника доводи, че служителите не изпълнявали служебни задължения извън времето за дежурство. Счита, че при постановяване на крайния съдебен акт, съдът следвало да съобрази практиката на СЕС(Директива

2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време). Цитира съдебни актове, постановени по преюдициални запитвания.

Подчертава, че надзирателят бил задължен да стои на територията на затвора докато се извърши смяната на всички постове и нарядът сдаде на застъпващите, след което да вземе участие в отвода. Твърди, че горепосочените дейности се осъществявали извън времето на дежурство и кореспондирали с изпълнение задълженията, регламентирани в ППЗИНЗС и нарочна заповед на работодателя.

Развива съображения за неоснователност на направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Иска се потвърждаване решението на районния съд. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд-Бургас е предявен иск с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр.с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.

Производството е образувано по искова молба подадена от Л.С.Г., чрез адв. адв.Михов и адв. Костов, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул."Ген.Столетов" №21 за присъждане на сумата от 200лв, представляваща възнаграждение за положен труд извън времето на дежурствата за периода от 02.03.2017г до 01.03.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност „надзирател“ в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. За исковия период е полагал труд при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден при 24 часовите смени, съответно от 08,00 часа до 20,00 часа и от 20,00 часа до 08,00 часа при 12 часовите смени, а при 8 часовите смени работното време е организирано от 08,00 часа до 16,30 часа. Сочи се, че съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15 мин преди работното време. Твърди, че организацията на дежурството на надзирателите включва в себе си изпълнение на следните задължения: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с предходната смяна. Сочи се, че дейностите по приемане и сдаване на дежурството включват в себе си встъпване на новия дежурен, запознаването му от сменяващия постови за станалите произшествия и получени разпореждания по време на смяната, съвместен обход и проверка на територията и особеностите на поста, като резултатите от проверката се отбелязват в постова книга с писмен рапорт. След сдаването на дежурството, когато постът е въоръжен, надзирателят сдава оръжието на дежурния командир на отделение, който извършва проверка с вписване на резултатите в специален картон. След тези дейности надзирателите участват в провеждането на отвод, в който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми. Сочи се, че след приключване на отвода надзирателят предава получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди, че практически надзирателят се явява на работното си място 7,30 часа и встъпва в дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00 часа, 20.00 часа или 16.30 часа започват дейностите по предаване на новия постови, като тези дейности, заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и технически пособия отнемат общо 45 минути. Твърди се, че общото време по встъпване и сдаване на дежурството, което е извън времето на дежурство е един час и петнадесет минути, което не е заплащано от работодателя до 11.05.2019г, от когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час.

Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска е увеличен на 1581,65 лева, представляващо възнаграждение на 321,15 часа положен труд извън дежурство.

В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305, ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се регламентира определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време.

Твърдението на ответната дирекция е, че това време е включено и заплатено като отработено. Твърди се също, че след 11.05.2019г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа.

По делото не се спори, че ищецът в производството е държавен служител, като през процесния период 02.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл. е работил като надзирател в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. Ето защо не се спори по делото, че за същият период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение и е изпълнявал 8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по график.

По делото са приобщени писмени доказателства, а именно Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, от които е видно, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. Със Заповед №453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр. Бургас е определена организацията и разпределението на работното време на служителите. Със Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Със Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е при 24 и 12 часови смени–30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за процесния период 02.03.2017г. до 01.03.2020г. вкл. ищецът е дал общо 196 дежурства, от които 139 бр. 24-часови дежурства, 32 бр. 12-часови дневни смени,от които 20 бр.