Решение № 349 от 28.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. П. при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно наказателно дело № 20241110202437 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. Й., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. П. П. от АК-Плевен срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7461133, издаден от СДВР, с който на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения, в т.ч. и възраженията, обективирани в постъпили писмени бележки.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Представени са подробни писмени бележки от гл. юрк. Борислав Страхинов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за доказаност на твърдяното административно нарушение.

Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.05.2023 г. в 12:10 ч. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до № 326, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към „Околовръстен път“, при ограничение 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка „Опел“ с рег. № **** се движи със скорост от 70 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок след влизане в сила на електронен фиш серия К № 5812811 на 29.08.2022 г. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател е регистриран жалбоподателят П. Й..

Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № M D 11 9 7 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е 2 превишение от 20 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш Серия К № 7461133 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват доказателства за датата и начина на връчване на атакувания санкционен акт, поради което съдът приема, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена 14.03.2023 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно с приложена схема за организация на движението, че в процесния пътния участък не е бил монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч за населено място.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е търговско дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател е регистриран жалбоподателят П. Й..

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Кристина Димитрова, експлоатирала АТСС, е преминала обучение за работа с техническото средство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение фотоснимки на рег. номер на автомобила и разположението на АТСС, имащи характера на годни веществени доказателствени средства.

3

Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.

К. действителната скорост на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № **** към датата и часа на твърдяното нарушение, измерена с преносимо техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD1197, възлиза на 70 км/ч.

Координатите, фиксирани от GPS-приемника на устройството за регистрация на скорост съвпадат изцяло с административния адрес, посочен в електронния фиш, което обстоятелство намира пълно потвърждение и в снимковия материал, показващ разположението на експлоатираната АТСС. Изложени са и подробни съображения, че принципът на работа на техническото средство и заложеният в него алгоритъм за регистрация и оценка на масивите от измерени стойности на скоростта на всяко МПС, изключват възможността отразените сигнали на лазерния лъч от автомобилите пред и зад управляваното от жалбоподателя превозно средство да имат влияние при определянето на неговата скорост. Не на последно място, налице е и положителна констатация за спазване всички нормативни и технически изисквания при измерването на скоростта. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което съдът дава вяра на същата и я използва при формиране на своите фактически изводи, като по този начин са опровергани оплакванията на жалбоподателя в писмените бележки, че не е установена действителната скорост на неговия автомобил.

Видно от приложената по делото справка от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, ведно с приложена разписка жалбоподателят Й. е санкциониран с електронен фиш серия К № 5812811, издаден от ОД на МВР-Велико Търново за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, който му е връчен лично на 12.08.2022 г., не е оспорен по съдебен ред и влязъл в законна сила на 29.08.2022 г.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени 4 средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справки от СО и ОД на МВР-Велико Търново, ведно с приложения, заключение на съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и 5 съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на „конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на електронния фиш. В тази връзка, необходимо е да се отбележи с изцяло дидактична цел, че позоваването в писмените бележки на въззивника Й. на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е некоректно, тъй като в същата са регламентирани давностни срокове за изготвяне на АУАН и НП, но не и на електронни фишове. За посочената категория санкционни актове е приложима съобразно препращането на чл. 11 ЗАНН единствено относителна и абсолютна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал.

1, т. 5 НК /3 години/, съответно по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /4 години и 6 месеца/, считано от датата на твърдяното нарушение, като в процесния случай тези срокове не са изтекли.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно превозно средство.