Решение № 13204 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13204 гр. С., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110111038 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу „Г. П.-М“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът като ползвател на процесния топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Б. № 8, вх. А, ап. 11 през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатил дължимата цена, като по този начин се е обогатил за сметка на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 930,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 93,09 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., сумата от 32,07 лв., представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6,92 лв., представляваща законна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч.гр. д.

№ 24994/2022 г. по описа на Софийски районен съд 56 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание, като твърди, че не се е обогатил за 1 сметка на ищеца, като оспорва имотът да е бил топлоснабден в процесния период, както и обемът на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД твърди, че за процесния период и имот дяловото разпределение е извършено в съответствие с действащите нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.

От приложеното ч. гр. д. № 24994/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, се установява, че на 20.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Г. П.-М“ АД за следните суми: сумата от 930,11 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г ., ведно със законната лихва за забава от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 93,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., сума в размер на 32,07 лв. - главница, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 31.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 26.04.2022 г.

В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е постъпило такова от „Г. П.-М“ АД.

Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на специалните процесуални предпоставки.

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на 2 писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.

За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си разходите за закупуването й, и размера на разходите.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства – договор за учредяване право на стоеж върху общинска земя (л.33-35) и списък на потребителите на топлинна енергия (л.41-42) се установява, че ответникът е собственик на процесния имот с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 11.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди, спествайки си разходи за закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащите през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Oт заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че през процесния период ЕС на сградата с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. А е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР - „Т. С.“ ЕООД. От заключението се установява, че през процесния период ФДР е извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, в т. ч. и на уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище има монтиран апартаментен топломер и два водомера за топла вода. За процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, като са съставени главни отчети, които са подписани от потребителя.

На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че процесният имот има отопляем обем по проект 151 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 7.2 от Наредба № Е-РД-04-1.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на 3 ищеца не са налице данни за плащане на задълженията на ответника за процесния период. Задължението на ответника за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 913,82 лв.

На следващо място, при така установената основателност на иска по основание, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.

Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането й, съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния период, което обаче не прави вземането периодично по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо процесното вземане се погасява с общата 5-годишна давност, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според задължителните разяснения в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС в случаите на неоснователно обогатяване с фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на 5-годишна давност в случая се обуславя изводът, че вземанията или дори част от тях не се явяват погасени по давност, т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не ползва ответника по отношение на заявените вземания в производството.

Предвид гореизложените изводи, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 913,82 лв. – главница, представляваща стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.

Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 913,82 лв., представляваща стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й. За разликата над сумата от 913,82 лв. до размера на сумата от 930,11 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Върху сумата от 913,82 лв. се дължи законната лихва, считано от 13.05.2022 г. до окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.

Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/345b37bd-68b0-4696-9e6b-c7a0c4088a4a