Определение № 24264 от 03.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 76760/2024
- Вид
- Определение № 24264
- Подписан
- 03.07.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24264 гр. София, 03.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110176760 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца И. В. В., чрез адв. Б. за изменение на Решение № 15607/16.08.2025 г., постановено по гр. д. № 76760/2024. в частта на разноските за адвокатско възнаграждение. Излага съображения, че присъденото в полза на последния адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено и да се присъди пълния претендиран негов размер, поддържайки, че възнаграждение следва да бъде определено по всеки иск. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Сити кеш“ ООД намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. С акта си по същество, съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение, като е изложил подробни мотиви, които не намира основание да ревизира. В допълнение на изложените в акта по същество съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи и следното:
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г. СЕС и изводите в него, поради което е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ. Следователно интересът върху който следва да се определи адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –в този смисъл определение № 29/20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, както и определение № 60345/11.10.2021 г., постановено по ч. гр. д.
1
№ 3103/2021 г. по описа на ВКС, в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на ответниците. Наред с това следва да се посочи, че в случая са предявени установителен и осъдителни искове, произтичащи от едно правоотношение между страните, като уважаването на осдителните искове е обусловено от уважаването на установителните такива. В допълнение определянето на адвокатско възнаграждение по всеки иск би противоречало на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в исковия процес. С оглед на горното размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, конкретно проявената процесуална активност по делото, че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност.
В случая, видно от изложените мотиви съдът е взел предвид и защитавания материален интерес, който с оглед цитираната от ищцата съдебна практика е размера на кредита. В този смисъл определеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. е в обоснован и справедлив размер.
Предвид горното и с оглед изложените от молителя съображения не намира основание за изменение на решението в частта за разноските.
С оглед на изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 286259/28.08.2025г. на И. В. В., чрез адв. Б. за изменение на Решение № 15607/16.08.2025 г., постановено по гр. д. № 76760/2024 г. по писа на СРС, 182 състав в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2