Определение № 28966 от 10.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9800/2026
- Вид
- Определение № 28966
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАЛЕНТИНОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138а · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28966 гр. София, 10.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20261110109800 по описа за 2026 година установи следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Насрещната искова молба е нередовна, доколкото по същата не е заплатена държавна такса.
За процесуална икономия производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на М. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за платена държвана такса по насрещната искова молба в размер на 12,78 евро, като й УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок насрещната искова молба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА за процесуална икономия делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 10.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ компетентните ДСП по местоживеене на родителите и детето, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност да представят писмен доклад. Докладът следва да бъде изготвен след посещения в жилищата на родителите, изслушване на родителите и разговор с детето, събиране на информация от личен лекар, учител, възпитател, лично наблюдение върху взаимоотношенията между детето с родителите. Същият следва да съдържа информация относно това какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, каква семейна и социална среда им осигурява всеки от 1 тях, каква е привързаността на детето към всеки от родителите, какви са трудовата ангажираност, доходите и другите финансови ресурси, с които разполага всеки от тях за обезпечаване отглеждането на детето, какви са възможностите им да гарантират безопасността, сигурността и спокойствието на детето. Докладът трябва да съдържа становище по чл. 138а СК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетиедеца, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.
ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК от Д. К. П., ЕГН **********, срещу М. Н. П., ЕГН **********, за развод по исков ред поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата. Кумулативно съединен с иска за развод е предявен небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК за родителската отговорност спрямо общото дете на страните Е. Д. П., като се претендира родителските права да се предоставят на бащата, при когото да се определи местоживеенето на детето, да се определи режим на лични отношения на детето с майката, като последната бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето, вкл. се претендира издръжка за минал период.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 08.04.2020 г., от който е родено детето Е. Д. П.. Ищецът твърди, че от раждането на детето той е полагал грижи за него. Заявява, че от 05.03.2026 г. страните са във фактическа раздяла, като съпругата без разговори изгонила ищеца от семейното жилище. Твърди, че след раздялата детето е останало при майката, но е раздразнително, защото желае да бъде с баща си. Поддържа, че майката ограничава контактите на бащата с детето, като е забранила той да го взима от детска градина. Поддържа, че две години по-рано ответницата е имала отношения с мъж на около 50 години, разведен, с три деца. Ищецът твърди, че не знае какви са били отношенията между двамата, но след като започнали срещи между двамата, ищцата се променила и спряла да се интересува от брака си. Твърди, че след този момент майката се отчуждила и от детето, което общувало само с баща си. Поддържа, че ответницата започнала да харчи семейните средства за непотребни вещи, за луксозни нейни лични нужди. Ищецът излага твърдения, че през м. октомври 2025 г. загубил много средства във фирмата си, фалирал, поради което се принудил да започне нова работа като разносвач на пици.
Поддържа, че това станало повод ответницата да го прогони от семейното жилище. Заявява, че ответницата станала избухлива, агресивна, манипулирала детето и го настройвала срещу бащата. Предвид изложеното се моли да се прекрати бракът като дълбоко и непоправимо разстроен, както и да се разгледат въпросите за родителската отговорност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Н. П. е депозирала отговор на искова молба и насрещен иск. Твърди се, че страните сключили брак на 08.04.2020 г., а през 2021 г. била 2 родена общата им дъщеря. Поддържа се, че проблеми в брака се появили, когато съпругът поискал от съпругата да ипотекира жилището си за покриване на дългове на съпруга като физическо лице и като управител на дружество. Твърди се, че съпругата е имала по-големи и стабилни доходи и затова тя заплатила за сватбата и кръщенето на детето. Поддържа се, че освен това съпругът залагал на футболни мачове всяка седмица различни суми. Поддържа се, че съпругата правила опити да запази семейството, като многократно давала и средства на съпруга. До крах в отношенията обаче се стигнало поради финансовите проблеми на ищеца. Твърди се, че започнали ежедневни скандали, които се отразили негативно на детето на страните. На 25.11.2025 г. страните се съгласили да се разведат по взаимно съгласие, като на 05.03.2026 г. съпругът окончателно се изнесъл от семейното жилище. Поддържа се, че след раздялата майката не е възпрепятствала срещите на детето с бащата. Оспорват се изложените твърдения от ищеца за отношения между ответницата и друг мъж. Поддържа се, че всички грижи за детето са полагани от майката. Твърди се, че конфликт между ответницата и родителите й е налице поради упреци на родителите за развода. Излагат се съображения, че ищецът е провявяал агресивно поведение спрямо ответницата. Поради изложеното се моли да се отхвърлят исковете на първоначалния ищец за признаване, че виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е съпругата, за предоставяне на родителските права на бащата, за определяне на режим на лични отношения между детето и майката, за осъждане на майката да изплаща издръжка.
Предявен е насрещен иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за развод по исков ред по вина на съпруга Д. К. П., кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК за въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето на страните, режима на лични отношения и издръжката на детето, както и небрачен иск по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.
От Д. К. П. е депозиран отговор на насрещната искова молба, с който се оспорват твърденията в последната. Поддържа се, че съпругата е изпитвала тежки лични финансови затруднения и е натрупала финансови задължения. Заявява се, че финансов стълб на семейството е бил съпругът. Излагат се твърдения за конфликтен характер на майката.
Оспорва се доводът, че не са създавани пречки за контактите между бащата и детето. Твърди се, че претенцията на майката за издръжка на детето, която да се плаща от бащата, е силно завишена. Моли се да се оставят без уважение насрещните искове.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да установи по делото съществуването на брак, както и всички положителни факти, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината за това.
УКАЗВА на ищците, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на ищците по брачния иск, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по делото 3 съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено съгласно чл. 321, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на децата от конкретните претендирани от всяка от страните мерки относно родителската отговорност; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето; датата на раздялата между съпрузите с оглед претендираната издръжка за минал период.
УКАЗВА на ищцата М. П., че по иска по чл. 53 СК следва да установи, че фамилното й име е било променено при сключване на граждански брак.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните писмени доказателства, както и постъпилите социални доклади от ДСП.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно трудовите договори на страните, техните доходи, данни за страните като самоосигуряващи се лица и за техни доходи от извънтрудови правоотношения, считано от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ за получавани обезщетения по КСО от страните за период от една година преди датата на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА от Служба по вписванията справка за притежавани недвижими имоти от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от МВР, отдел „Пътна полиция”, справка за притежавани от страните МПС.
По искането за допускане на КСППЕ съдът ще се произнесе в първото заседание след изслушване на страните по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетели при режим на довеждане на всяка от двете страни за установяване на обстоятелствата относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака, брачната вина и родителския капацитет на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на страните за допускане на разпит на повече от един свидетел по делото, доколкото не се твърди, че свидетелите ще бъдат разпитвани за различни обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва да водят свидетелите в съдебното заседание. При неявяване на свидетелите в открито съдебно заседание без уважителна причина определението, с което са допуснати, може да бъде отменено.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Д. К. П. съдебно удостоверение, което да му послужи пред 06 РУПСДВР и Отдел „Закрила на детето” за снабдяване с книжата по сигнали, подадени от Д. К. П. срещу М. Н. П. по повод на общото им дете Е. Д. П..
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение производството ще се разгледа и ПРИКЛЮЧИ В ЕДНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, а дължимите ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят ДОБРИЯ ТОН ПОМЕЖДУ СИ, КОЕТО Е В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО.
РАЗЯСНЯВА на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3459f91e-5321-488f-8afb-34b2219ccc4b