Решение № 175 от 10.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Благоевград, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маскръчки

Членове:

И.на С.

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от И.на С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е от жалба, подадена на 14.03.2022 год. от защитника на подс. И. Г. М. – адв. Н. Т. срещу присъда от 28.02.2022 год. по н.о.х.д. № 438/19 год. по описа на РС-Гоце Делчев с искане да се оправдае подсъдимия, защото деянието му не в нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, поради което и не е престъпление /по доводите, защитени в допълнителните писмени съображения към въззивната жалба/.

Подадена на 12.05.2022 год. от защитника е и частна жалба срещу определение, постановено в закрито съдебно заседание от 28.04.2022 год., /съобщено на адв. Т. на 09.05.2022 год., а на подсъдимия на 10.05.2022 год./, с което районният съд е допълнил присъдата по въпроса за отговорността за разноските, с искане и то да се отмени поради невинността на подсъдимия.

С определение № 236/07.06.2022 год. на въззивния съд жалбата срещу определението, постановено в закрито съдебно заседание от 24.06.2022 год. за допълването на присъдата по въпроса за отговорността за разноските, е приета за съвместно разглеждане в това производство.

При пледирането си защитникът настоява за оправдаване отново поради това, че подсъдимият не е нарушил знак „Стоп“ основано на движението му, заснето на видеофайла и заключението на допълнителната автотехическа експертиза, изготвена от в.л. проф. К..

Няма отнемане и на предимството на мотоциклета, тъй като лентата, в която той се е движел по пътя с предимство е сводна – ударът е в лентата за насрещно движение. Ударът се дължи единствено и само на поведението на мотоциклетиста, защото, ако той не движел със скорост значително над разрешената, не би настъпил. Сочи се обаче и противоречие в мотивите към присъдата, поради изрично прието, че М. е спрял с автомобила си пред знака.

Повереникът на частния обвинител - адв. С. твърди, че осъждането е правило, защото 1 подсъдимият дори и да е спрял, не е изчакал достатъчно време, за да се убеди че не идва автомобил от лявата му страна и не взел предвид, че има преграда, налагаща да бъде повнимателен преди да предприема пресичане на кръстовището.

Прокурорът, участващ във въззивното производство, счита, че крайният извод на съда за виновността на подсъдимия е правилен.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши проверка на атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери следното:

С приоритет, поради процесуалните си последици, се налага обсъждането на довода на защитника за противоречивост, който по същността, въпреки че не е отправено изричното искане въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 335, ал.1 от НПК, е за недопустима непълнота в мотивирането.

Има противоречие и то е между диспозитива и мотивите на присъда, тъй като от една страна в мотивите е приет за доказан фактът, че подсъдимият е спрял преди знак стоп, а от друга страна диспозитивът е за това, че е навлязъл в пътя с предимство без да спре и без да пропусне движещия се по него мотоциклет. По-значимото, че това противоречие е и съществено, тъй като се отнася до основния правен извод за обективната съставомерност на бланкетната диспозиция на извършеното от подсъдимия престъпление по транспорта, обвързана с нарушението по чл.50, ал.1 ЗДвП. В случая именно защото се касае до отнетото предимство за преминаване в кръстовище, определено за подсъдимия от пътен знак „Стоп“, изпълнението на задължението му обхваща като спиране преди линията на знака, така и възобновяване на движението едва след преминаване на движещите се по пътя с предимство превозни средства. Поради това съдържанието на диспозитива на присъдата съществено противоречи не само на приетия за установен факт, но обоснова и непълнота на аргументацията на правния извод, че има нарушение на задължението му по чл. 50, ал.1 от ЗДвП при това „частично“ неизпълнение на предписанията на пътния знак /която обаче сама по себе си не е определяща за липсата на мотиви/.

Районният съд, за да достигне до него очевидно се е съгласил с констатацията на приетите по делото автотехнически експертизи относно механизма на злополуката, съгласно които подсъдимият към момента на потеглянето му след спирането на линията на знака, непозволено е навлязъл в платното за движение на пътя с предимство, попадайки в опасната зона за спиране на мотоциклета, движещ се по него, и както и че няма обекти, ограничаващи видимостта му /последното изрично е изследвано в.л. проф. К./. Този извод обаче следва по необходимост да е съпътстван от констатации на съда относно началния момент на възникване на опасността за движещият се с предимство /защото е прието, че той е съпричинител на съставомерния резултат/ и съответно относно отстоянието на участниците в ПТП от мястото на удара в този момент, и най-вече, че именно в него видимостта на подсъдимия е била неограничена. Такива констатации липсват в мотивите към въззивната присъда, защото те не са част от приетите за доказани факти. Вместо това съдът е преписал съдържанието на всички, приети експертизи, без да посочи кой факти или връзки между факти доказват те, при условие, че помежду им има и различие в изводите, а и при условие, че въпросът за момента на възникване на опасността не е експертен, а фактически. Такъв извод е и направеният, но при аргументиране на правния за отнемането на предимството, основан на преценката на вещото лице К. за неограничената видимост. И тъй като същият е значим и за отговорите на въпросите, които поставя чл.15 от НК / а и чл.13 от НК, повдигнат с твърдението за значимостта на факта за мястото на удара/ и които са били в основата на защитна теза, обосновава непълнота на мотивирането, непозволяваща да се узнае действителната воля на районния съд относно причините за осъждането на подсъдимия.

По този начин е допуснато нарушение във връзка с необходимото съдържание на мотивите към в присъдата, изготвянето на които трябва да е подчинено на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Неизлагането на конкретни и ясни съображения по въпроси, съществени за фактическото и правното изясняване на казуса и липсата на отговор на съществени възражения и доводи на страните представлява нарушение на изискванията на 2 посочената разпоредба.

Има и друг процесуален порок в дейността на районния съд, тъй като той е наказал подсъдимия с две отделни наказания и го е признал за виновен за извършени в идеална съвкупност две отделни престъпления, за която обаче не е имал обвинение. Макар и прокуратурата неправилно да е поддържала, че цифровото изражение на правната квалификация на деянието, предмет на обвинението, включва не само б. „б“, но и б.“а“ на чл.343, ал.1 от НК, със сигурност е обвинила М. в извършването на едно престъпление.

Районният съд е могъл / ако не счита, че така има и неяснота в обвинението, ограничаваща правото на подсъдимия, да разбере в какво точно е обвинен/ да съобрази поглъщането на полекия от по-тежкия резултат и да я прецизирана, но не е могъл да излезе извън рамките на обвинението за едно престъпление, без да е било предприето изменение на обвинението поради прилагането на закон за по-тежко наказуемото престъпление, и по този начин съществено да наруши правото на подсъдимия. Произнасянето извън обвинението не може да се отстрани от въззивната инстанция с оправдаване в частта за поглъщащо се престъпление, не може и да се измени присъдата чрез прилагането на закон за същото престъпление, защото такова обвинение не е имало. Не може да упражни и правомощието си да прекрати в тази част наказателното производство поради това, че не е налице нито едно от основанията по чл. 24, ал.1 от НПК.

Поради това в случая са налице нарушения от категорията на визираните в чл. 348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК, които са основание за отмяна на присъдата /и на допълващото я определение, постановено в закрито съдебно заседание от 28.04.2022 год., по въпроса за отговорността за разноските/ и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 8759 от 28.02.2022 год. и определение № 8830 от закрито съдебно заседание на 28.04.2022 год., с което районният съд я е допълнил по въпроса за отговорността за разноските, по н.о.х.д. № 438 по описа на РС-Гоце Делчев за 2019 год.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за ново разглеждане от друг състав от стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3